*Дарина*

Най-накрая! Денят, за който мечтаех още от малка най-накрая дойде. Завършвах училище

- Мамооо, звънни на Калоян и му кажи, че след петнадесет минути сме готови, за да дойде да ни вземе. - казах на мама, възполвайки се от факта, че вече можех да говоря. 

Бяхме в тряскави подготовки за бала ми и в момента ми правеха грима и прическата. 

- Ако си кажеш ПИН-а ще бъде добре обаче. 

- 2003. - продиктувах ѝ датата на годежът ни за пред хората, 

- Кала, пиле Ивана е. Не, не, на Дари и остават още петнайсетина минутки само да й оправят косата. Добре, пиле хайде чао тогава!

- 

Навън свирна клаксон точно навреме, когато станах готова. Йеее, спасението ми пристигна.

- Хайде, шуши готова си вече. Изглеждаш невероятно. Категорично си най-хубавата абитуриентка тази година. - Ивчо оправих и последните щрихи по косата ми. - А, майка ти ако я питат каква ти е да каже сестра, защото е страшен цепеняк. Як Милф е. 

- Леле, Ивайло тате ако те чуе.....- засмях се, а мама единствено ни намигна. Знаеше, че изглежда добре. Имам предвид дълга и блестяща руса коса, пъстри очи, малък нос, плътни устни, слабо и стегнато тяло с тези дълги крака... Изглеждаше като двайсет и пет годишна за Бога!

- Е, какво лъжа ли? - Иво се засмя отново. - Хайде, тръгвайте че този твоя Гробар още малко сигурно ще дойде да ме застреля, защото съм те забавил. - изръси и аз зяпнах като нагърмян заек. Ей, ся си....Нека почетем паметта ми. Сбогом, хора беше ми приятно да ви познавам. За погребението ми ви искам в розов камуфлаж и без сълзи, моля. 

- Дарина!

- Маме, не е каквото изглежда. - защитих се.

- Днес няма да казвам нищо. Но утре...утре искам да ми кажеш всичко. Разбра ли ме? - тонът в гласа й бе рязък и аз можех само да преглътна виновно и да забода поглед в земята. Това определено не беше начинът, по който исках тя да разбира. 

Телефонът ми звънна и видях, че беше Калоян затова му затворих. 

- Добре, хайде ние вече трябва да тръгваме. - с Ивчо се пргърнахме след това той прегърна и мама и аз подхванах единят край на роклята ми, за да не се влачеше по земята. Излязохме от салона и видях Калоян облегнах на вратата черната S-class-a Майбах, която беше окичена с черни и червени балони, точно каквато беше и тематиката на бала ми. Вече се беше облякал и изглеждаше невероятно в черния си костюм, червена риза същият цвят с роклята ми, черна вратовръзка и лъснатите си черни обувки на Armani.

- Божичко! - зяпна щом ме видя. - Изглеждаш....изглеждаш.....няма думи, с които да го опиша! - поклати глава и ме придърпа към себе си. 

- Невъзможно! Ивана?! - очуден женски глас се чу от отворения заден прозорец на колата и майка му излезе. 

- Мая?! - мама възкликна и съм сигурна, че ако до преди малко и се струваше налудничаво че дъщеря й се среща с мафиот сега вече го вярваше. Изненадата върху лицета им бързо беше заменена с широки усмивки и те се пргърнаха, смеейки се. 

- Къде се загуби? Мина се толкова много време. 

- Знаеш как е с работата...постоянно сме напред назад. - мама отвърна. - Ами, ти...как си след...?

- Как...уча се да свиквам...Минаха се повече от десет години и все още не мога да свикна с мисълта, че вечер няма да се прибере...

- Миличката ми, определено трябва да наваксаме докато с Игор сме си тук. - обърнаха се към нас понеже с Калоян все още бяхме в обятията един на друг, но ги гледахме така сякаш Бог ни се беше явил; втренчено и като пълни идиоти, понеже нищо не разбирахме. 

- Не гледайте така. Бяхме суъченички на времето. - Мама се засмя. 

- Мамо, тате не познава Мая нали? - попитах я. 

- Не, разбира се. С баща ти се запознах в Русия. Защо? 

- Аммии, нищо питах просто. - провлачих, а вътрешно ликувах. Йес бе, щеше да ми се размине .....е, поне днес де.

- Хайде, да тръгваме че ще закъснея иначе за собствения си бал. - подканих ги и Калоян хвана ръката ми и ме поведе към предната врата. Отвори я и ми помогна да се кача, като дори и прибра роклята ми внимателно, за да не се мачка. Затвори вратата  заобиколи преди да се качи и той самият. 

- Купи ли свирки за после? 

- Да. А, ако знаеш каква тромба сложихме на колата на Боби. Ше напрайм мазало. 

- А, ще стреляме ли? - ухилих му се мазно.

- Ооо, да. Междудругото взех ти онзи шарения дето искаше миналата седмица. 

- Взел си ми холо пистолета? - очите ми светнаха. Майко, обичах го този мъж!

- Е, имах ли избор? Половин час ми беше сърдита понеже ти казах, че в България няма такъв. 

- Извинявай, но ти току-що да не би да каза, че си купил пистолет на дъщеря ми? - мама се наведе през двете седалки. 

- Мамо, нали обеща че няма да казваш нищо днес? Пък и ми ги взима за моя лична безопастност, заедно с двете коли охрана зад нас. - обърнах се назад към нея. Смисъл пистолет като пистолет. Какво толкова като Калоян беше мафиот...едно време всяка втора е била  с такъв, че даже и мама. Ама, тя не знае че знам. 

- Иве, остави ги.  Те са просто деца. 

- Ще видят те само деца... - мама измънка под носът си. ю

...

- А, сега скъпи гости продължаваме напред с един поздрав за нашата красива абитуриентка от нейният любим. - диджеят обяви и аз повдигнах вежда въпросително към хубавеца ми.

- Може ли един танц? - Калоян се изправи и подаде ръка в същото време, в което тази негова пуста любима песен "Тез очи зелени" избумтя през колоните. Поех ръката му и се изправих и той ме поведе към дансинга. Постави двете си ръце на кръста ми, а аз обвих моите около врата му. 

- Баща ти хич не изглежда доволен от близостта ни. - прошепна в ухото ми.

- Остави го. Винаги си е такъв. 

- До една степен го разбирам. И аз ще браня нашата дъщеря така след години. - засмя се и аз зяпнах. 

- Ако мислиш да живее  в затвор изобщо няма да раждам. 

- Имам задължения на баща, трябва да ги спазвам. Никакви момчета поне докато не стане на двадесет 

- Няма да раждам тогава и даже и дете да ми направиш няма да ти дам. Дъщеря ми няма да живее в затвор. 

- Добре де, до шестнадесет. 

Добре, това беше по-приемлива възраст. 

- Има сделка. 

- Обичам те, злато мое. - той се усмихна.

- И аз те обичам! -  усмихнах се на и той сля устните ни. Всички гости избухнаха в бурни овации докато той ме притискаше към себе си и ме изпиваше цялата, напълно забравяйки за танца ни аз се изгубих в него. Това правеха целувките му; караха ме да потичам като пюре в ръцете му и ме караха да забравя за всичко и всички около нас и съществувахме само аз и той. В наш собствен свят. Свят без зло; в свят, в който не се опитваха да ни разделят, свят изпълнен само и единствено с любов. Нашата любов. Нашата изпепеляваща любов.