🎅 7
Отне ми минута да извадя халата от шкафа си и да му го дам. Клаус се усмихна с благодарност, а аз се завъртях за да му дам някакво усамотение.
-Готово. - чух го да казва зад гърба ми след секунда.
Обърнах се. Халата ми му беше малък. Много малък. Смешно малък.
Като пудел облечен с дрехи на бебе пинчер.
Широките му рамене опъваха плата и колана едва го придържаше, докато му стигаше до средата на прасците. Идеално. Просто чудесно. И не,не говорех за начина по който му стоеше халата ми. Издутината насредата на халата, малко под колана, беше причината за смущението ми.
-Какво ще правим сега? - промърморих на глас.
Имаше още часове до края на вечерта, а той бе доказал, че няма да си тръгне до 00:00. Отказвах да мисля за малкитя му приятел. Въздъхвайко тежко го заобиколих за да се върна в кухнята, където сипах още чаша уиски в празния си термус. Бях изпуснала двете чаши за алкохол, а уискито не се пиеше в картонена от Starbucks.
-Какво е това? - пръста му сочеше към алкохола с цвят на кехлибар, плюшващ се в бутилката.
Наполовина празната бутилка, погледната от моите очи.
-Напиваш се от него. Губиш задръжки. Капиш?
Чернокосия простена и се почеса по бузата. Беше сладко движение, кето ме накара да изскимтя и да отпия още по-голяма глътка от отркритата гледка на корема му. Осем броя идеални плочки. Не прекалено издадени, но ясно видими. Силни мъжки гърди със смешно окосмяване от едва максимум пет косъма и възбуждащи светли зърна. Хубави зърна. Молеха се да прикарам езика си по тях. Плачеха. Умоляваха ме. Ала аз нямаше да им се дам току-така.
-Не ми каза името си.
Тръснах глава. Май беше казал нещо.
-Ъъъ...ще повториш ли?
Клаус скръсти ръце пред мощните си гърди и бицепсите му издуха ръкавите на халата.
-Така и не разбрах как се казваш. - провлачи.
Провлачи ли? Защото аз чух мъркане на сексуална основа, зародено от гърдите на лъв. Изкусителен и магнетичен лъв по халат насред кухнята ми.
-Там, Тами. Накратко от Тамита.
Сапфирените му очи заискряха развеселено на замаяният ми говор.
-Тамита? Помня те. Ти никога не искаше подарък.
Я по-добре да си вземех още една глътка уиски, за да се подготвех за предстоящото.
-Аха. - потвърдих.
И така се започна. Минутите започнаха да отлитат, а както сама бях казала, задръжките ми паднаха от уискито което бях изпила. Бузите ми се сгряха, кожата ми усещаше и най-лекото двужение на въздуха в стаята. В цялата шибана къща.
Виждах как се повдигаха гърдите му. Как ноздите му потръпваха когато се усмихнеше. Преди да си дам сметка какво се лсучваше, той седеше на пода срещу мен, слушайки как разказвам случилото се с Мат. В началото се смеех докато давах всякакви детайли. Например как краката ми станаха на стоманени триони в ботушите, заровени в снега с часове прекарани в чакане. Или когато получих съобщението. Ала нещо сякаш се пречупи, когато се засмях силно и бутнах рамото му. Бузите ми, горещи и ввроятно розови, бяха намокрени от две тежки сълзи. Усмиката ми стана изкуствена, термуса стоеше празен до бедрото ми. Клаус дори не се умихваше. Лицето му беше покрито с маска на загриженост, която не успяваше да скрие яростта. Ярост към Мат и начина му да ми се отблагодари за прекрасната вечер, прекарана в студа навън. Да ми кажеш да се разкарам, точно, когато бях започнала да му се доверявам.
-Тамита, обичаше ли го?
Замръзнах насред движението си. А замалко да бутна масата зад себе си. Благодаря ти Боже, беше от кристал. Бях събирала цяла година за нея, за да си я позволя.
-Не знам. - поклатих глава и алкохола замъгли зрението ми. -Колко е часът?
-Осем.
Разсеяно се заиграх с ковертюрата на дивана.
-Удобно ли ти е?
Клаус мсръщи вежди и погледна скръстените си по турски крака. Точно както бях седнала и аз.
-Да?
Прокарах пръст по изрисуваните елени върху плата.
-Защо? - поинтересува се.
Засмях се и дори през мъглата от уискито осъзнах колко високо бе.
-Не знам. Чудех се дали мъжете не изпитвате неудобство в тази поза.
Клаус сложи длани на бедрата си. Сините му ириси изучаваха контърите на лицето ми. Накрая се наклони към дивана. Подпря се внимателно за да имам време да го спра, стига да исках. Не го сторих.
-Удобно е.
Кимнах отсечено.
-Страхотно! - изписках при звука от телефона си.
Имах аларма за любимият си сериал.
-Нещо против да пусна телвизора?
Клаус поклати глава и видях изненадата в очите му, а после зародилата се там тревожност.
-Този Мат... не те е заслужавал Тамита. Миже да не разбирам от връзки, но знам, че е така.
Усмихнах се с благодарност. Срамът не пролича на вече розовите ми бузи.
-Ще гледаш ли с мен?
Чернокосият мъж кимна два пъти с такъв ентъсиазъм, че ако имаше уши те щяха да стърчат високо, а ако имаше опашка, тя щеше да пробие дупка в пода под собствената си форма.
-Чудесно!
Плеснах с ръце и олюлявайки се се изправих. Клаус направи същото ,приближавайки се малко.
-Близостта ти не ми помага. - признах.
Бях пияна. Защо да не кажех каквото мислех?
-Искам да те хвана,в случай, че тръгнеш да падаш.
Разсмях се. Колко беше мил и грижовен,вероятно всяка жена джудже му облизваше обувките без да има нужда. И други неща също.
-Аз вече паднах.
Клаус ме съпроводи до дивана в хола.
-Не е хубаво една жена да сумти така.
Изпъшках преди да се хвърля на меката мебел.
-Ако бях жена щях да съм обвързана. Минах двайсет Клаус, а жените на моята възраст се женят.
Очите му бяха два гигантски сапфира, пронизващи лицето ми. Ала вместо да погледна настрани, да прекъсна контакта, с любопитство гледах как премества краката ми за да седне.
-Ако ти липсва мъжко внимание, мога да помогна.
Света спря да се върти и мозъка ми отказа. Ако куршум минеше пред лицето ми, нямаше да съм по-шокирана отколкото думите, излязли от устата на Клаус.
-Какво каза? - прошепнах със смаян тон.
Добре,че бях седнала.
Та нали той не искаше да става нищо между нас?
Видял рекацията ми, Клаус побърза да обясни:
-Мога да се погрижа за тялото ти. Искаш ли масаж на стъпалата?
Премигах. После присвих очи. Проклето да бе съзнанието ми и прибързаните решения, които правеше.
И така, в следващите два епизода на любимият ми сериал Клаус масажираше стъпалата ми с дългите си пръсти, а аз неусетно бях потънала в сън.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top