*Exposure с нова корица* 🎉

Камир
------

-Събудете се! -чух гласа на Кики зад гърба си и се завъртях сънено.

Идеше ми да му изкривя врата през решетките. Сейрин не изглеждаше по-различно. Кафявите му очички ни гледаха подозрително,но и доста по-дружелюбно от миналия път.

-Какво искаш? -попита го сухо Рин.

Чернокожия кретен се взираше в сутрешно щръкналите й зърна и нямаше как да не се направя че се прозявам,зашивайки му силен шамар,провирайки уж небрежно ръка през решетките.

-Ауч! Вие сте овтратирелни богове,или каквито същества сте. Аз идвам с мир,а вие... -мърмореше си, докато отключваше клетката.

Когато вратата искърца Кики се отдръпна и ни пусна да минем. Рин го лиши от внимание и грациозно скочи на крака,а аз му хвърлих убийствено хладен поглед. Подсмихнах се победоностно,когато малката гад потръпна и разтри виновно врата си.

-Защо ни пускаш?

Кики ни огледа внимателно и взел решение,сковано отгвори:

-Има празник. Хаки и Оев се женят ,а докато има свещен обет,боговете ни ни закрилят от всичко. Вие днес сте безсилни.

Отвътре всичко в мен напираше да му се изсмея в лицето,сваляйки тържествуващата му усмивка с водна змия или дори някой друг кинжал,но реших да не правя нови глупости. Ако на Рин й се връщаше в клетката,щях да се върна с нея. Поне тогава щях да бъда сигурен,че решението е било нейно.

-Хаки не е ли братовчед ти? -обади се изведнъж сивооката богиня.

Красивите й ръце се извиха и тя побутна въжето нагоре. Грозен белег се показа под него и ме накара да стисна зъби,за да не изрева като диво животно.

"Защо я чувствам толкова близка? Ако това е любов,то какво ли би трябвало да бе чувството да си свързан с вречения си?" - помислих си наум,но бързо изхвърлих мисълта надалече,запращайки я в най-отдалеченото кътче на съзнанието си.

Тъмната кожа на чернокожия мъж от племето контрастираше рязко с тази на Сейрин,докато крачеха заедно пред мен.

Двамата с нея отново бяхме оковани и това ми напомни за миг на онзи ден,в който я бях заключил за себе си. Подсъзнателно през цялото време бях целял да я опозная,ако трябваше да бъда откровен със себе си. Истината бе,че някак чувствах непознатата брюнетка като своята поливина от душата си,която незнайно къде и как бях успял да загубя. Най-странното бе,че още преди да зърна очите й за първи път,имах това предчувствие. До момента в който паднах в онова подзение насред търсенето на тайна врата в двореца не бях усетил никаква подобна липса. Сякаш тя бе поставила ново начало на живоъа ми.

Все едно бе поставилата дори самото му начало.

-Не е. Също така е задължително да опитате от всички отвари и да вкусите от всички видове храни,иначе обиждате боговете и ще оскверните съюза.

При тези думи на Кики Рин се закова на място и замалко да се блъсна в нея. Главата й бавно се извъртя към члена на племето и очите й го фокусираха като две сиви небеса,готови да изсипят гнева си вурху му.

-Не знаеш какво значи да те осквернят,така че млъкни! Ще правя каквото си искам,докато не решиш,че желаеш да ме спреш. Свободен си да опиташ. -глухо обясни и разкъса въжето с щракване на пръстите си.

Лек вятър повя косата й и тя присви очи,докато я избутваше назад с ръка,все така гледайки Кики в очите и прдизвикваща го да възрази. Адамовата ябълка на мъжа подскочи уплашено и той леко кимна.

Когато продължи напред,тя докосна лекичко пръстите ми с ръката си. Помислих си,че искаше еднергията ми,но после малките й пръсти погъделичкаха дланта ми,намествйаки се в нея. Усмихнах се и я погледнах,но главата й беше на другата страна,отбягвайки очите ми.

-Сърдиш ли ми се още? Ако е за това,извиних се. Спри да ме отблъскваш,защото няма са ме откажеш от теб. Имах предвид всяка дума,която казах сутринта. -сериозно и категорично признах,докато босите ми крака следваха Кики към средата на гората.

Беше толкова тъмно,че само факлите,подредени от двете ни страни ,очертаващи пътеката,по която трябваше да вървим ,създаваха някаква светлина.

Ето как изглеждаше истинска джунгла през ноща!

До слуха ми достигнаха почти недоловими ритмични удари от барабани. Метнах краткотраен поглед към лицето на Кики и видях тънка усмивка с радостни пламъчета в очите му.

-Обещай ми да не се отделяш от мен. -пролеонах в косата й и за хилядрн оът не се сдътжях,поемайки от аромата ня рози.

-Няма. -обеща ми Рин и стисна по-силно ръката ми.

Дали още ми бе сърдита? Тръснах глава и огледах обстановката. Обграждаше ну гъстата гора на Африка накъдето и да погледнеш. Луната не успяваше да пробие клоните на дърветата и практически бяхме сред непрогледния мрак на вечерта в новия си дом. Наричах го така,защото нямахме представа колко време щяхме да останем тук и това значеше,че трябвяше да свикнем с мястото. Дори това да означаваше,за го наричаме свой дом.

-----
Сейрин
----

Греех ръцете си на огъня,докато Кам отпиваше фалшиво от виното,което Кики ни бе донесъл. Танците се вихреха от часове и вече бях загубила представа за времето. Чувствах се едновременно замяна от ритъма и привлечена от гората,колкото и отблъсната от празненството заради позицията си като Смърт.

Въздъхнах тежко и разтрих изтръпналите ми крака. Мириса на въглени се бе пропил в кожата ми и естесвтвената ми миризма като жътвар на души с беше безсилна. Ако трябваше да обясня това с "жътваря",нямаше да мога,защото дори аз не знаех и не разбирах нищо. Бях го зачеркнала,като поредното название,с което бяха споменавали Смърт в свитъците.

Прохладата на нощта ме бе обгърнала изцяло,а красотата на дивите им и грациозни движения ме омахваше повече от виното,от което никога нямаше да се напия. Боговете не можеха да се напият.

-Танцувай! - протегна набръчкания си пръст Нин от съчките зад мен.

Смръщено й обърнах гръб и се загледах в короната на отсрещното дърво,когато нахалната старица,майка на годеника,чиято свадба бе и празника,заради който с Кам бяхме пуснати извън клетката ме сграбчи за рамото.

-Танцувай,или боговете ще те накажат! -просъска старата Нан в ухото ми.

Звучеше зловещо и повече приличаше на клетва,отколкото заповед. И в двата случая внимателно избутах дланта й от рамото си,защото възрастта й за човек беше колосална. Хората рядко достигаха повече от деветдесет,а Нан бе на сто и пет.

Кимнах й и леко улових края на робата си,понасяйки се около огъня.

-----
Камир
-----

Смърт бе умел танцьор и всеки,усмелил се да успори думите ми,щеше да бъде удавен от мен. Докато се правех на заинтересован от празненството и дори бях поканен на танц,ала се наложи да откажа заради злият поглед на Кики,Сейрин бе избутана от Нан към пламъците. В началото помислих,че старицата искаше да я убие,като се бе надявяла огъня да я обгърнеше и превърне в жива факла,но когато крката й се задвижиха в пламенен танц,различен от този на чернокожите от племето,осъзнах,че тя се понасяше към вселението на Шират.

Това място винаги ме бе изкушавало,но никога,никой не бе говорил за него. До онзи ден самата Рин сигуено бе била и есинствения бог,който изобщо бе знаел,че някой може да контрилира Шират. Всъщност,това бе самата тя. Смърт,Сейрин,сивооко изкушение. Както и да я наречах,тя бе наслада за очите,ушите и влияеше като афродизиак на усещанията ми. Рецепторите ми крещяха от болка да я докоснат,а когато кожата й допреше моята,сякаш деляхме една душа.

Никога нямаше да мога да я разбера,дори да бе моя вречена от първите богове. Рин беше най-загадъчното създание,което имах честта да виждам със собствените си очи. Бе ми се отдала,без да иска нищо в замяна. Беше ми позволила да бъда първия мъж,докоснал се до тялото й,на местата,които трябвяше да бъде докосвана една жена. А тя бе много повече: смъртоностно силна,убийствено секси и загадъчно мълчалива,тя беше перфектната загадка,от която винаги се бе нуждаела моята свобода.

-Танцувай за мен. -издишах в ухото й,облизвайки вената на врата й.

Бях се придвижил незабелязяно до нея и сега здраво държах тялото й в обятията си,без да й преча да танцува.

-Добре. -отвърна тихо като шумоленето на листата и изви тяло,преплитайки движенията си в танц на дива амазонка.

"По дяволите,дано това не ме довърши!"-помолих се на боговте.

------
Vote🌟__COMMENT#__Share.