Седях си спокойно в кухнята. Обмислях какво да кажа на останалите и най-вече какво ще кажа на Кейла. Като стана дума за нея точно тя връхлетя в кухнята.

- Искам да изляза за малко. - веднага ми заяви тя. Аз присвих очи и я погледнах строго. Макейла да излезе сама? Няма начин!

- Не и сама. Ще викна Дан да те придружи! - категорично ѝ заявих и станах от мястото си. Преди вратата да се затвори я чух да мърмори нещо. Не обърнах много внимание и тръгнах да търся веселия убиец. За късмет се натъкнах на него и го спрях.

- Ще излезеш ли с Кейла? Явно не ѝ се стои на едно място. - започнах направо по темата, а той ми изглеждаше различен. Не беше усмихнат, а някак замислен.

- Трябва да ти кажа нещо... - започна той несигурно. Не ме гледаше. Явно не беше от добрите новини.

- Слушам те. - отбелязах, скръствайки ръце. Фокусирах очите си върху русия.

- За Кейла... аз... - уплете се в собственото си изречение. До преди месец ми наби разум като с чук, а сега не може да говори.- Целунах я. - заяви колебливо с наведена глава. Нервите ми се опънаха за отрицателно време. Бутнах го в стената и вдигнах високо юмрук готов да го ударя. Тогава се сетих какво предстои. Отпуснах ръката си, но не се отдръпнах. Разтърсих Даниел, за да ме погледне.

- Ако ми откаже ще си ѝ нужен, но ако приеме предложението гледай да имаш запазен билет за възможно най-далечната точка! - яростно го предупредих с настоятелен поглед. Когато кимна го пуснах и се огледах за някой друг. С кого мога да я оставя сама? Дрю си имаше неговите драми, а не знаех къде е Фейт. Дали и тя няма някаква афера с Кърт? Боже, това дори не е моя работа. Имам си по-големи проблеми. Забелязах Рита. Дали е добра идея да оставям агресивната кучка с Кейла? Тази, която не знае как да си мълчи? Не знам колко добра идея беше, но ѝ казах да зачака пред вратата. На път към кухнята зърнах Артър и набързо му казах да проследи двете жени и продължих към кухнята, за да съобщя на Кейла.

- Ще излезеш с Кралицата. - заявих на влизане. Огледах помещението, за да видя къде е застанала. Беше се облегнато на кухненския плот. Толкова бе лесно просто да застана пред нея.

Две крачки. Не, какви ги мисля?

- Какво? - сопна се тя, очевидно забелязала втренченото ми гледане. За момент реших, че ми е прочела мислите.

- Чака те. - отговорих смутено и се преместих от вратата. Кейла излезе без колебание. Не знам колко точно бе добре това. До голяма степен ми се искаше да остане, а като я познавах... Дявол да ме вземе, днес съм откачил!

Излязох от кухнята и видях Марк. Това момче не мърдаше от дивана, заклевам се!

- Някога ставаш ли? - попитах го на влизане, приближавайки се до него.

- Да. - отговори ми кратко и просто без да си направи труда да отдели поглед от телевизора.

- Както и да е. За събирането... - повдигнат темата аз, настанявайки се на дивана. Вниманието на Марк се насочи към мен.

- Какво за събирането? - попита ме напълно спокойно. Понякога ми напомняше за Артър.

Чакай малко.

Не, пратих го след момичетата. За момент реших, че двете са сами някъде в града.

- Ще е утре, искам възможно най-бързо да говоря с всички и изрично им кажи, че Кейла не бива да разбира... - обясних на Марк, като гледах да съм възможно най-ясен. Може да бе Айнщайн в дяволска форма, но все пак трябваше да съм ясен.

- Иначе ще се разправят с теб, да знам ти речите. - махна с ръка той и се облегна на дивана. Един от малкото хора, които не показват кой знае какъв респект към мен. Беше толкова отпуснат, сякаш говори с гаджето си за вечерята.

- Имаш късмет, че слагаш очила от време на време. - вметнах аз със заплашителен тон. Дори не трепна.

- Зрението ми е напълно наред. Очилата са ми предпазна мярка. - обясни ми Марк пренебрежително. Ако беше някой друг щях да си помисля, че това е глупаво признание. Но когато става дума за Марк... това беше неговият начин да каже "не си търся извинения, не ми пука какво можеш". За да съм честен отдавна спрях да му обръщам внимание. Сякаш някой да допре нож до гърлото ти и сам да го натиснеш. Няма смисъл или разум в това нещо.

Отпуснах се на дивана, което въобще не промени факта, че съм напрегнат. Бързо реших, че няма да си седя спокойно.

Станах и отидох право в залата. Не ми се удря, не ми се рита, не ми се седи. Застанах на празното място и опрях длани в пода. С едно отласкване и вдигнах краката си във въздуха. В момента цялата тежест на тялото ми лежеше върху ръцете ми. Мисля, че от това имах нужда. Малко кръв да влезе в мозъка ми и може би да ми разясни по-добре нещата. Стоях в това положение, докато не се замаях. Отново стъпих на земята, но не бързах да се изправям. Точно обратното, седнах на земята и погледнах произволна точка в пода.

Защо точно това убийствено непохватно момиче ми влезе под кожата?

Твърде нереално е.

Изръмжах и легнах назад. Размахах ръце във въздуха, сякаш атмосферата беше виновна за всичко това. Чух вратата да се отваря и се опитах да видя кой е влязъл. Беше Артър. Изправих се от земята и застанах срещу него.

- Бързо се върна. Всичко наред ли е? - попитах го със студен тон. Нещо в мен беше напът да се пречупи и да изгори този хлад, който поддържах.

- Кейла не можа да си затвори устата и направи някакви коментари към Рита. Това доведе до опит за убийство, който щеше да е успешен, ако не се бях намесил. - обясни ми Артър с ръце скръстени пред гърдите. Точно в негов стил. Казва важното и не заобикаля. Обаче нещо във всичко това не беше наред.

- Къде са сега? - попитах го, мръщейки се неодобрително. Нещо ми подсказваме за беда.

- Във фоайето. Не са сами, Марк е при тях. - отговори ми призрачния все така отчетливо.

- Артър, мисля, че не разбираш какво казваш. - информирах го и вдигнах ръка във въздуха. - Марк, в едно пространство с две убийствени мацки, настървени една срещу друга. - перифразирах, за да разясня на обърканата му физиономия какво точно се случваше.

Чу се писък.

Не бих изключил възможността да е Марк, ако не го познавах. Въздъхнах и тръгнах с бърза крачка към вратата. Влизайки във фоайето видях Кейла на земята с Рита извисяваща се над нея. Артър тръгна да прекъсва сцената, но го спрях. Честно бях любопитен колко от наученото може да приложи Кейла.

Рита я хвана за блузата и я вдигна на крака. Кейла не беше уплашена, не. Криеше нещо зад тези зелени очи. Изведнъж вдигна ръка и хвана косата на Рита. Дръпна я, което накара кралицата да залитне. Стъпи на криво и се чу силно пукане. Тока от обувката ѝ хвръкна във въздуха, а тя самата вдиша дълбоко въздух в ужасена гримаса. Малко ми трябваше да се засмея, но се сдържах като освободих само една усмивка.

- Ти, малка кучко! - изръмжа Рита и се изправи от земята, залитайки от неравновесното положение. Хвърли обувките си и застана лице в лице с Кейла. - Много си доволна от себе си, а?! - Рита продължи да пищи, а Марк бе все така загледах в телевизора.

- Идея си нямаш! Един ток долу, остава цялото нещо, което висеше върху него да падне. - изкоментира Кейла посочвайки Рита от главата до петите. Можех да видя яростта в очите на тази жена.

- Гледай да не паднеш от остроумие. Малка глезла! - крясъците не спираха, а ситуацията не вървеше на добре. До къде ли щяха да стигнат?

- Как ме нарече? - Кейла започна да се изнервя. Яростта ѝ се изразяваше от злобен поглед и пасивно приближаване към Рита.

- Глезла! Момиченцето на тате! - при тази реплика стрелнах погледа си към Марк. И той разбра какво се случва. Това беше болно място, което не биваше да се удря.

Отново погледнах Кейла. Яростта излизаше от тялото ѝ. Тя хвана Рита за врата и я разтресе. Не я бях виждал толкова бясна. Можеше и да убие Рита точно сега.

- Достатъчно! - намесих се преди да е станало твърде късно. Двете обърнаха глави към мен. Рита изглеждаше изненадана, а Кейла беше изпаднала в някакъв транс. Все пак пусна Рита и изхвърча веднага след това.

- Артър, отиди и я доведи! - изкомандвах момчето, което щеше да го направи бързо.

- Добре. - послушно кимна с каменно лице и незаинтересован поглед и тръгна след Кейла.

- Непокътната! - добавих.

- Разбира се. - последно го чух да казва и излезе да я търси.

- Сега - започнах бавно, сдържайки всякакъв гняв, какъвто бях насъбрал. - Рита...

- Тя е виновна! - прекъсна ме, обвинявайки Кейла.

- Не ме прекъсвай! - изръмжах.

- Добре. - покорно отвърна.

- Харесва ти или не, тя ще е част от бандата! - обявих ѝ категорично.

- Но ти не си част от бандата, защо тя да е? - попита ме зачудено. Кълна се, в този момент бях готов собственоръчно да я убия.

- Рита внимавай какво говориш! - предупреди я Марк.

- Не е ли така? - продължи тя, обръщайки се към него.

- Спри! - отново Марк се опита да я накара да млъкне и този път наистина замълча.

- Значи така... - изгледах я остро. - Не съм от бандата? Така ли мислиш? - попитах я и зачаках, но този път не си отвори голямата уста. - Зададох ти въпрос ако не си забелязала чакам отговора ти, Рита! - изръмжах, карайки я да потрепери.

- Да. Тоест от както съм в бандата никой не беше казал нищо за теб... Дори не те познавахме толкова добре с Фейт, само няколко пъти те видяхме. - заобяснява нервно тя. Най-накрая започна да се усеща. - Искам да кажа, че когато влязохме... Теб те нямаше. - загледа се в ноктите си и нервно затропа с крак.

- Следващия път говори по-смислено! - стрелнах я няколко пъти с поглед, но тя така и не ме погледна директно в очите.

- Дявол остави я тя не знае какво говори! - намеси се Дан и слезе по стълбите към нас.

- Чу всичко, нали? - преместих погледа си на него. - Има ли нещо, което да добавиш?

- Рита, той бе и все още е в нашата банда! Това, че не сме го споменавали много или че официално не фигурира името му в нея не значи, че ние сме го изключили! - заобясни русокосия.

- Така е! Никога не сме го изключвали. - добави Марк, превключвайки канала на телевизора.

- Плюс това не мислиш ли, че когато реших да те запозная с него не значи нещо? - отново Дан се намеси в спора, с типичното за него спокойствие.

- Но... - запротестира русата глезла.

- Няма но, Рита! - извика ѝ Дан. - Когато и да реши може да се върне в бандата, ние винаги ще го приемем! Друг път си дръж устата затворена, защото съм наясно, че можеш да я използваш за много по-добри цели!

- Сигурна съм, че е така! - Кейла се появи придружена от Артър и всички в стаята се засмяха, с изключение на бясната Рита.

- Ти не се ли хвърли от някоя скала! - изсумтя Рита.

- Не съм самоубийца, кучко! - прониза я Кейла. - Чу Дан, дръж си затворена устата или някой ще ти я запуши! Може би ти харесва да ти я запушват по друг начин... - предположи.

- Знаеш ли, не те чувам! Има ли някой в стаята? - обърна се към Марк и започна да се прави на глупачка с този театър, който ме дразни.

- Рита... - студено повиках името ѝ. - Или млъкни или ще видиш моя страна, която няма да ти хареса.

- Качи се горе веднага! - повика я Дан и тя иска, не иска тръгна след него. Като не забрави да ходи наперено, все едно всички трябва да сме ѝ на колене. Кейла въздъхна раздразнено и се зачудих как Артър успя да я убеди да се върне толкова бързо. Очаквах, че ще се забави повече.

- Какво ме зяпаш! - сопна ми се Кейла, а аз бях леко развеселен. Изглеждаше много по-секси, когато е ядосана.

- Не си печели врагове сред приятелски настроени хора! - посъветва я Марк.

- Рита не беше приятелски настроена... - отбеляза тя и Артър кимна.

Реших, че е време да прочета всичко за Кейла! Така, че оставих всички и се качих към офиса си. Нямах време, а утре може би ще се наложи да обяснявам на Кейла защо съм убил баща ѝ.