Вали.
Вали и не спира.
Болката не се побира, страха ми отвсякъде извира.

Въжето в ръцете ми трепери-
и това дърво не е с точните размери...

Сякаш всички до едно са смалени, стрелките на часовника ми са строшени.

Време е да спре, душата ми трябва да умре

Ала всичко ти принадлежи, тръгна ли си аз следваш ме и ти.
За това със сълзи на очи звъня.
Спира да вали щом чуя ти гласа.