10 | 圖書館 Библиотека

След земята, по която ходеха смъртните, Небесният дворец беше най-обширното, пищно изобретение на Пангу. Площта се простираше върху цялата й повърхност и успяваше да се издигне етажирано отвъд облаците, далеч от възможностите на всяко човешко око. Вратите към двореца бяха от ковано злато и блестяха толкова ярко, че спокойно можеха да си съперничат със звездите.

В Небесният дворец винаги беше оживено: боговете от различните нива прескачаха от една задача на друга, подобно на хаотични светлинки, мъждукащи около сфера. Човешкото око не би могло да долови бързината с която се движеха, но боговете нямаха и секунда за губене в неотложните задачи, които всеки един от тях изпълняваше. Ако бяха дори малко по-бавни, нишките на равновесието можеха да се сринат.

В пълен контраст с първите три нива, на върха на двореца цареше спокойствие и тишина. Там се намираше палатът на небесните служители, които разчитаха душите на децата, предсказвайки тяхното бъдеще чрез нишката на живота. Това беше сложна и трудна за овладяване техника, каквато изключително малко богове притежаваха. Те се учеха от самата богиня Костенурка и когато достигнеха до абсолютно съвършенство, получаваха позволението на Пангу да се намесват в човешките дела. 
Техните способности и привилегии често пораждаха завист у другите богове, но досега никой не беше опитал да оспори реда в Небесния дворец. Едва ли имаше някой, достатъчно смел да се изправи срещу думата на Пангу.

В библиотеката със свитъци Аматерасу — орисница на късмета и близка богиня със самите главни богове, — прилежно подреждаше разхвърляните томове. Тънките й пръсти избутаха късата й коса назад, докато сребристите й очи оглеждаха рафтовете.

— Господарке, защо не ми кажете какво търсите за да ви помогна? — ниската слугиня стоеше нервно до масата с мастило, мачкайки дръжката на ветрилото си.

Аматерасу се усмихна и вяло й махна с ръка.

— Лу Вен, колко пъти съм ти казвала да си починеш? Изпълняваш толкова много задачи, че се питам как успяваш да намираш време за себе си.

Лу Вен разгъна ветрилото и закри почервенялото си лице, докато заекваше:

— А-аз нямам време за с-себе си, господарке!

Високата богиня повдигна вежда и започна да преглежда друг от рафтовете.

— Невъзможно е постоянно да пишеш свитъци! — Аматерасу осъзна, че Лу Вей не отговаря, и въздъхна тежко. — Ти наистина постоянно пишеш свитъци, нали?

Лу Вен потвърди с изтънял гласец. Тъй като Аматерасу беше с гръб към слугинята, тя си позволи да извърти очи. Лу Вен беше срамежлива и наивна. Достатъчно глупава, че човек да я измами без да се притеснява да го разкрият.

Ситни стъпки я изтръгнаха от мислите й, карайки я да сбърчи вежди. Друг от слугите в небесната библиотека се приближаваше с чайник и поднос с чаши. Аматерасу се изправи и скръсти ръце на гърдите си.

— Изглежда всичко е на мястото си.

Лу Вен стреснато я погледна.

— М-моля?

— Да не реши, че съм тук за да търся информация? По-стара съм от всичко тук, Лу Вен. Единственото което не съм видяла е създаването на света, но за него съм слушала достатъчно от Пангу. — Аматерасу се подпря на масата и разбърка мастилото в мастилницата със замислено изражение.

Среброто в ирисите й се задвижи като втечнен метал и челюстта й се стегна. Само боговете които бяха достатъчно наблюдателни, биха забелязали, че четката в ръката й трепереше леко.

Лу Вен се чувстваше прекалено неудобно, за да обърне внимание на подобен малък детайл и попита напрегнато:

— Тогава защо господарката е тук днес?

— Просто се отбих за да проверя дали си вършите работата.

Устните на Лу Вен образуваха черта. Ветрилото й замаха толкова бързо, че няколко кичура от косата й се разпиляха от силата на вятъра.

— Ще се оплачете ли от нас?

Аматерасу вдигна глава и остави четката. Ръката й се пресегна за да вземе една от чашите чай. След като отпи няколко големи глътки, богинята на късмета върна чашата върху подноса.

— Нямам оплаквания. Справила си се чудесно с всички ръкописи.

Слугата с подносите се оттегли. Лу Вен щастливо свали ветрилото.

— Благодаря ви, господарке! Толкова съм глупава. Да реша, че се нуждаете от информация — Вие, която сте една от най-древните! Едва ли има нещо, което да не сте видели със собствените си очи.

Аматерасу се изкикоти.

— Така е, нали? Но да оставим това сега. Има нещо, което ми направи впечатление, докато подреждах свитъците.

Лу Вен се приближи. Изглеждаше щастлива да помогне, независимо от това, че още нямаше представа какво ще поиска от нея Аматерасу.

— Къде са томовете за богът Дракон?

Ниската слугиня отново поруменя.

— Ах, това ли? Пангу нареди да пазим в тайна случилото се, докато не открием причината.

Високата богиня се извиси над библиотекарката.

— Нещо случило ли се е?

Ветрилото падна върху пода и Лу Вен се наведе да го вдигне. Сините й очи зашариха по фигурите на щъркели, обрисувани отгоре.

— Господарке, моля ви, не ме поставяйте в неудобно положение. Ако имате въпроси, обърнете се към господаря Пангу.

Аматерасу се поклони. Нямаше смисъл да притиска Лу Вен повече. По-късно щеше да попита шпионина си в двореца за изчезналите ръкописи.

— Има да довърша няколко  късметлийски талисмана. Пожелавам ти всичко хубаво, Лу Вен!

— Ще се върнете ли отново, когато сте свободна? Вашето присъствие озарява монотонното ми ежедневие всеки път, когато се отбиете в библиотеката.

Аматерасу уви кичур от русата коса на Лу Вен около пръста си, разтягайки устни в половинчата усмивка.

— Непременно.

Докато напускаше голямото помещение със стотици ръкописи, до ушите й достигна сладко скимтене. Би останала за да се позабавлява, ако изчезването на ръкописите не беше от такова голямо значение.