11.2 | 保證 Залог

— Благодаря ти, мис Янг! — зарадва се Лонг. — С мама няма да ви сторим нищо, дори на онзи лош, сърдит мъж.

Си Янг му се усмихна и го боцна по върха на носа.

— В такъв случай ще ти се доверя. Един смел малък самурай със сигурност трябва да държи на думата си.

Тай Лонг изду гордо гърди.

— Аз? Самурай?

— Точно така. Ти ще бъдеш първото момче, станало самурай на шест.

Тя го остави да подскача щастливо в снега, размятащ ръце и замахвайки с въображаем меч във въздуха пред себе си. Когато двамата с Йао отново се отдалечиха от семейството, Си Янг откри, че настроението му е станало мрачно. Веждите му бяха сбърчени гневно, устните — стиснати в черта. Ръката му вече не си играеше със златната обица.

— Приеми моите извинения.

Той се изненада от това да я чуе как подхваща разговор и тя се запита какво точно беше мислил, че да реагира по този начин.

— Извинения? — едната му черна вежда се повдигна саркастично. — Само не ми казвай, че сега ще се извиниш без да си направила нищо. Ненавиждам такива хора.

Черните й очи се присвиха изучаващо по посока на близкия хълм. Още не бяха изкачили връх ,,Доуан", а вече се здрачаваше. Скоро щеше да им се наложи да потърсят къде да пренощуват. Ако легендата на Йао беше вярна, наблизо нямаше да открият нищо, в което да отседнат.

— Не е това. Откакто разговарях за последно с Лонг ти си по-кисел от обичайното. Предположих, че нещо от казаното те в подразнило.

— Не мога да реша дали си глупава и наивна, или просто си твърде добра, че да е полезно за здравето ти.

Лицето й се сви в недоумение.

— Какво трябва да означава това?

Йао повдигна рамене.

— Празни приказки.

— Сигурна съм, че имаше нещо предвид.

— Толкова си досадна! — той въздъхна тежко и скръсти ръце пред гърдите си.

Това даде възможност на Си Янг да забележи, че дрехите му са от висококачествена коприна. Странно. Дали живее в двореца?

Изключително малко хора имаха шанса да се сдобият с такива дрехи и почти всички от тях се раждаха под щастлива звезда, като част от слугите в двореца. Си Янг беше имала честта да докосне подобен плат само веднъж и допира му до кожата й бе оставил ясен отпечатък в съзнанието й. Дори сега тя можеше да си спомни гладкостта на нишките и тяхната вълшебна мекота.

Йао щракна с пръсти, връщайки я обратно в реалността.

— Гледай къде вървиш! — озъби се.

Тя проследи погледа му и видя, че се намира пред капан за вълци. Краката й бързо заобиколиха металните зъбци. Тай Лонг изтича напред за да види какво гледат и отвори уста въодушевено.

— Това истински капан ли е?

Йао му хвърли студен поглед.

— Защо не пробваш и да разберем?

Без да осъзнава какво прави, Си Янг го удари с ШиШи по рефлекс. Щом осъзна какво е сторила, стисна чадъра с две ръце, навеждайки засрамено глава.

— Богове, не исках, кълна се! Добре ли си? — тя протегна ръка и докосна удареното му рамо. — Силно ли беше?

Тай Лонг се изкикоти, напомняйки й, че не са сами.

— Мис Янг, ако той има годеница на твое място не бих го докосвал. Изглежда много раздразнителен.

Йао скръцна със зъби и се отдръпна от тримата си спътници, ругаейки под нос.

— Сега пък какво казах? — попита Лонг.

Си Янг стисна пръсти до тялото си и погледна извинително ШиШи. Ако бяха насаме, щеше да се извини за това, че на два пъти го използва за да удари Йао, но в присъствието на Доу Ан и Лонг предпочете да го остави за по-късно.

— Нищо лошо не си казал, Лонг. Прав си. Не бива да поставям Син Йао в подобна неловка ситуация. Кой знае какво биха си помислили хората, ако бяхме в някое оживено градче.

Детето се заигра с одеялото на гърба си.

— Да, ама сърдитият батко още не е казал, че има годеница.

Си Янг го побутна за да продължи да върви, но той упорито заби пети в снега.

— Ти харесваш някого, мис Янг! Мога да го видя в очите ти.

Младото момиче прихна в необуздан пристъп на смях.

— Тай Лонг, непоправим си!

Майка му ги следваше плътно, мълчалива и красива, но някак далечна. Момчето се засмя заедно със Си Янг и задърпа ръкава на Доу Ан, ухилен до уши.

— Нали мамо? Мис Янг определено е влюбена в някого!

Майката сведе глава и Си Янг постави ръка на рамото й, за да я успокои.

— Не се срамувайте от сина си, госпожо Ан. Той е наистина прекрасно дете. Много умен, при това. — тя му намигна шеговито. — Трябва да призная, че си досетливо момче. Наистина харесвам някого, но това ще си остане тайна между нас, нали?

Тай Лонг закима отривисто, очаквайки да чуе тайната. За негово разочарование обаче, Йао прекъсна разговора им:

— Ще пренощуваме там.

Всички се обърнаха за да видят за какво говори — на няколко минути от тях се мъдреха покривите на дървени колиби, наполовина заринати в снега. Една от тях привличаше вниманието с големина и поддържаност, която говореше за място, населявано от хора.

— Нали тук нямаше нищо?

— Мис Янг, това вече не е връх ,,Доуан".

Тя понечи за да отговори на Лонг, но думите така и не напуснаха устните й. Върхът за който се отнасяше легендата вече се намираше далеч зад гърба им. Това място действително не беше ,,Доуан", а голяма празна площ, обградена от иглолистни дървета. Фактът, че някой беше поставил капан на няколко крачки по билото също сочеше, че наблизо живеят хора. Настроението на Си Янг се приповдигна.

— Дали ще ни приемат?

Йао изпука прешлените на врата си и й се ухили.

— Можеш да се обзаложиш. — и закрачи напред, отправяйки се към голямата колиба.