10.1 | 成交 Сделка

След като напусна библиотеката, Аматерасу се отправи към своя храм. Малкият палат на богинята на късмета всъщност беше единствения, в който живееше само един човек. Докато в останалите имаше стаи за слугите и всички богове от същата длъжност се препъваха помежду си, Аматерасу беше единственият бог, който отговаряше за късмета на хората. Нейната сила се ценеше високо от богинята Костенурка и тя доброволно пращаше сандъци с материали за изготвянето на талисманите. 

Като бог с такава важна длъжност, хората от Небесния дворец гледаха на Аматерасу като жена с авторитет. Те скланяха глава всеки път, когато минеше покрай техните храмове, и по правило я канеха на всяко събитие, провеждащо се в двореца. Тя знаеше и чуваше всичко, и често биваше споменавана с въздишки на завист. Стотици искаха да бъдат на нейно място, пряко закриляни от Пангу и богинята Костенурка.

Аматерасу беше наясно с всяко свое преимущество и като всеки добър стратег го използваше в своя полза. Ето защо никой не я обезпокои, докато заключваше вратата на кабинета си и призоваваше портал за пътуване. Когато прекрачи от другата страна и студът накара кожата й да настръхне, богинята материализира красиво кожено палто върху раменете си. Нейните уверени стъпки предизвикаха тракащ звук по дървените стълби, преди пръстите й да се свият в юмрук и тя да почука на вратата. Ама зачака отчетливия женски глас на стопанката на къщата, и когато чу да казва ,,Влез!“, натисна бравата.

— Виж ти, кого е донесла котката! Не съм те виждала от месеци.

Аматерасу свали палтото си, захвърляйки го върху голямото легло. Маската на добро настроение си беше отишла, заменена от силно раздразнение. Сребърните й очи се втренчиха в лисичата муцуна на наемницата докато се настаняваше на един от столовете.

— Знаеш защо съм тук.

Хаос се засмя весело. Ръката й подхвърляше червена ябълка във въздуха, а самата тя се беше изтегнала удобно на пода, близо до своята катана.

— Сериозно ли? Всички мои клиенти казват същото.

Аматерасу опря глава на ръката си с грация на котка. Всички нейни движения бяха елегантна последователност от уменията на една добре смазана машина. Стига това нейно умение да беше с нея, никой не би могъл да заподозре двойната игра, която играеше.

— Ти си най-добрият шпионин. Имаш хора отвъд океана, в Подземния свят и дори в Небесния дворец. Знаеш всичко което се случва, където и да се случва.

Наемницата подхвърли ябълката за последно и се изправи.

— Ти си моят човек в Небесния дворец.

— Глупости! И двете знаем, че...

Изведнъж катаната полетя във въздуха и се отправи към паравана. Аматерасу замлъкна насред изречението, смаяна от бързината на жената с лисича маска. От другият край на меча, иззад параванът-йокай, се показа мършав слуга, стиснал дървена кутия. Той трепереше толкова силно, че капакът на кутията подскачаше като играчка на въже. Мъжът беше гологлав и съсухрен, и изглеждаше сякаш бе видял призрак. Той хвърли бърз поглед към Аматерасу преди да заговори:

— Г-г-господарк-к-е,  т-това  е п-подарък  от  и-имп-ператора.

Хаос спокойно огледа кутията.

— От колко време стоиш там? — тонът й се смекчи. — Стига си треперил, Пан Фен Лей. Ела да седнеш с нас, докато отново можеш да стоиш изправен.

Слугата се опули насреща й.

— Аз ли?

Без да отговаря, Хаос му посочи с меча си да се придвижи към стола. Той остави кутията на масата и бавно седна до богинята на късмета. Бедрото му по погрешка закачи робата й и тя изръмжа ниско.

— Съжалявам, с-съжалявам, СЪЖ-ЖАЛЯВАМ!

Наемницата надигна края на маската си и отхапа от ябълката. Езикът й се стрелна навън и облиза сладкия сок от устните й. Макар виманието й да беше изцяло отдадено на плода, слугата не спираше да се жалва:

— Н-нищичко не ч-чух, к-кълна се!

Аматерасу издърпа края на робата си с рязък жест и погледна любопитно към Хаос.

— До къде бях стигнала?

— Изчезналите ръкописи.

— Вярно! — кимна Ама. — Крадците не са оставили дори един том за залавянето на Жълтия дракон. Познавам само един, който би могъл да се промъкне в най-охраняваното място в Небесния дворец и да си тръгне жив от там, носейки толкова книги със себе си. Кажи ми, Зайхай, човекът когото подозирам ли е виновен?

Хаос приседна на ръба на масата и отхапа ново парче от ябълката. Дългата й черна коса се спусна над рамото и полази върху дървената повърхност, засмуквайки светлината от свещите с чернотата си.

— Йеомна.

Както всеки път, когато се сблъскаше със спокойствието на Зайхай, богинята на късмета премига слисано. Ленивият маниер с който Хаос произнасяше това име граничеше с лудост. Йеомна беше най-коварният и безсърдечен бог съществувал някога, а тя изричаше името му сякаш назоваваше някакъв предмет. Ама беше сигурна, че Зайхай говореше дори за меча си с повече уважение. Като крал на Подземния свят, Йеомна си съперничеше по сила с богове като самата богиня Костенурка.

Въпреки тръпката, преминала през тялото й от споменаването му, Ама се облегна на стената, придавайки си отегчен вид.

— Значи наистина е бил той.

Хаос изучаваше останалото от ябълката, завъртайки я в дланта си.

— Небесните проблеми не ме вълнуват. След като получи информацията си, можеш да си вървиш.

Ама й отправи кръвожадна усмивка от другият край на помещението.

— Ще изчакам шоуто да свърши.

Зад лисичата маска, черните очи на Зайхай се приковаха в богинята. Ама беше зла и коварна също колкото Йеомна — в това Зайхай се беше убедила сама. Случващото се в момента за пореден път затвърди теорията й, че в Ама живее същото чудовище, което живееше в онова прокълнато шинигами.

Хаос наклони глава към слугата. Жестът беше достатъчен да го накара да се свлече на пода и да събере ръце в молитва.

— К-кълна се, господарке, никога не бих ви н-навредил! М-моля ви, имайте милост!

Старият работеше за наемницата от два месеца и никога не беше създавал проблеми. Беше добър мъж. Невинен.

Хаос му се усмихна и свали маската обратно на мястото й.

— Можеш да си вървиш.

Изпълнени му с влага очи се затвориха и той зарида от облекчение. Ръцете му покриха голата му глава, докато плачеше с горчиви сълзи.

— Побързай, преди да размисля.

Чул предупреждението, слугата се изправи на треперещите си крака и се поклони няколко пъти, след което се отправи към вратата.

— Задръж.

Мъжът се препъна насред крачка, но Хаос само му подхвърли остатъка от ябълката. Той я улови в движение и я притисна към гърдите си, поемайки си накъсано въздух. Явно беше решил, че ще го убие.

— Сега си върви.

Мъжът благодари и натисна бравата. В следващият миг през черепа му премина острието на катаната, забивайки се във вратата. Ръцете му увиснаха до тялото като крилете на улучена от стрела птица.

— Колко си зла! —  възкликна Ама, превивайки се от смях върху стола. — За секунда помислих, че наистина ще го оставиш да живее, ха ха ха! Да можеше да си види лицето, когато му заповяда да спре!

Наемницата се извърна с гръб. Смехът на Ама изпълни колибата. За богинята на късмета този слуга щеше да остане моментен спомен на забавление, но за Зайхай името Пан Фен Лей щеше завинаги да напомня за още един живот, отнет от ръката й.

— Върви си, Ама.

— Защо? Не виждам да имаш клиенти. Винаги когато идваш в бърлогата си, си свободна.

Зайхай си наля чаша ликьор. Докато течността се лееше в съда, тя го вдигна пред лицето си. Чашата й се стори прекалено малко. Пръстите й отново избутаха маската и тя отпи от гърлото на бутилката.

— Някой ден ще видя ли лицето ти?

— Когато умреш. — Хаос се приближи към вратата и изтръгна катана, оставяйки безжизненото тяло да се свлече на пода.

— Жалко. — Ама се прозяна и също се изправи. — Провери какво знаеш за Йеомна и ми докладвай.

Наемницата почука разсеяно с пръст по масата, сетне се наведе и избърса острието в дрехите на Пан Фен Лей.

— Преди два дни е бил видян в Бай. По непонятни причини се е насочил към село Хунцин, преструвайки се на човек.

Ама се напрегна.

— Дали е тръгнал по следите на Жълтият дракон?

Събеседницата й се подсмихна криво и нежно подпря катаната на масата.

— Вероятно.

— Това не те ли тревожи? — изуми се Ама.

Хаос се засмя сърдечно.

— Да ме тревожи? Не съм стъпвала в Небесния дворец от миналия си живот. Няма да ме интересува повече дори да ги избие до един.

Богинята на късмета вдигна палтото от голямото легло и загърна плътно раменете си. Розовите й устни се нацупиха.

— Винаги е толкова трудно да се разговоря с теб, Зайхай! Добре, че съм тук по работа.

Пръстите на наемницата стиснаха силно бутилката. Явно опасенията й бяха на път да се окажат реалност и Ама наистина беше дошла за това което подозираше.

— Искаш да тръгна след Йеомна.

Топлият дъх на Ама опари врата й. Зайхай се скова, но високата богиня просто се завъртя на пета и щастливо пое към вратата. Радостта на тази двулична жена беше породена изцяло от желанието да се отърве от Йеомна. За Ама смъртта на наемницата щеше да бъде нищо повече от пречка по пътя към крайната цел. Това Хаос също знаеше от опит.

— Недей да се проваляш, Зайхай.

Докато вратата се затваряше зад гърба на богинята, Хаос тихо остави ликьора настрана. Да тръгне по следите на Йеомна щеше да бъде или най-важната работа в живота й, или неговият край. Странно, но тя някак си беше очаквала това рано или късно да се случи.

Предимствата да бъде най-добрият наемник се оказваха чисто и просто поредните недостатъци.

a/n Sant Anel: Тъй като книгата се ,,влачи", а скоро не зная с какво време ще разполагам, реших да забързам темпото по написването й. След известно време ще можете да намерите PDF формат за изтегляне на главите дотук в профила ми, като там ще има редакции, които няма да можете да откриете в Wattpad. Причината е, че историята ще се форматира във вид за книга, който другата година вероятно ще изпратя на издателство, а и за ваше улеснение (има много приложения за четене на телефон, с които може да ви бъде по-удобно, а ко решите да я четете)