6.1 |平靜 Затишие

След като Шен си тръгна, Си Янг се върна обратно в дървената колиба с кутията под ръка. Настроението й беше приповдигнато докато забързано подготвяше порцеланова чаша с чай и изсипваше няколко лъжички от лековития прах вътре. Въпреки че имаше доверие на Шен, преди да поднесе чашата на своята Кристална капка Си Янг отпи от течността — просто за всеки случай, — след което коленичи до ръба на леглото.

— Капчице?

Тя докосна нежно челото на Хао. Пръстите й се вдигнаха към лицето и очите й се присвиха срещу мъничките капчици пот. Кожата на Хао гореше.

— Капчице?

В душата на Си Янг се надигна притеснение, но точно тогава две красиви медени очи се отвориха и Хао й се усмихна сънено.

— Чух те още първия път, Звездичке.

Си Янг се намръщи и вдигна ръка, попивайки потта от челото на Хао с ръкава на блузата си.

— Ако си ме чула защо не отговори? Искаш да ме убиеш ли? Притесних се!

Хао се изправи в седнало положение. Слепите й очи се плъзнаха към мястото на което се намираше лицето на Си Янг. За човек който я познаваше беше лесно да забележи, че нещо я тревожеше.

— Звездичке, разказвала ли съм ти за съня си?

— Не.

Хао загали дългите й черни коси.

— Всяка вечер когато заспя чувам жена. Усещам топлината на тялото й притиснато в моето. Ръцете й галят лицето ми. Не мога да я видя, но усещам, че я познавам.

Жената държала Хао в ръцете си я носела по стълби когато непознат мъж се изпречил на пътя им. Той отнема Хао от обятията на тази жена, напъхва мъничкото й тяло в чувал и бяга. Притисната в плетената торба, малката Хао чува женски писъци. Същата жена умолява мъжът да се върне. Предлага му пари. Плаче, докато накрая Хао вече почти не успява да чуе гласа й. Вътре в чувала тя усеща хладния вятър на нощта, чува песните на нощните птици и стъпки във висока трева.
Влажно е. Далечен гръм разтриса небесата.

Твърде малка за да се освободи от капана, Хао притиска длани към лицето си и започва тихо да лежи в чувала. Минават се часове преди мъжът най-сетне да спре да тича. Хао чува друг женски глас: мелодичен, гальовен. Уплашен. Хао чува как двамата обсъждат оживено нещо и на няколко пъти повтарят ,,Си Янг".
Студената нощ кара Хао да се свие в чувала и неусетно да се унесе в страната на сънищата.

Когато приключи, Хао се взираше немигащо в лицето на своята Звездичка.

—  И сънуваш това всяка вечер?

Си Янг не можеше да познае гласа си. Думите стържеха като шкурка и излизаха тромаво от устата й. Разказът на Хао я беше накарал да замръзне на място, неспособна да затисне уши с ръце. Тя не искаше да чува повече, но усещаше ръцете си тежки и студени до тялото. Твърде тежки за да спре думите преди да са достигнали до съзнанието й.

Споменът за същата студена вечер беше извикан обратно в ума й, дълбоко заровен под пластове прах и отрицание. Си Янг разтри основата на носа си, вдишвайки тежко.

— Звездичке, добре ли си?

— Добре съм Хао, нищо ми няма.

Си Янг вдигна подноса с лекарството и се насили да се усмихне.

— Вчера се запознах с култиватор. Можеш ли да повярваш? Култиватор! Казва се Ерленг Шен и е от видна секта на юг. Изучава пътя на Дао в манастира и настоява следващият път да се запознаете. Благодарение на него се сдобихме с толкова много от лекарството ти. Опитай! — тя пъхна чая в лицето на Хао без да й остави избор.

Малката Кристална капка улови порцелановата чаша и опита съдържанието й. На лицето й изгря широка усмивка.

— Непременно трябва да му благодариш. Никога преди не съм вкусвала подобно нещо.

Си Янг се изкикоти.

— Защо?

Тя не беше забелязала нищо странно в чая. Хао се приведе напред и заслони заговорнически устни с ръка:

— Защото за пръв път не усещам вкусът на кал докато преглъщам.

* * *

През следващите няколко месеца Шен изпълняваше стриктно обещанието си. На всеки тридесет зори той идваше до селото Йо с нова кутия от лечебния прах. Двамата с Хао не само се запознаха, но и бяха започнали да излизат на кратки разходки. Тъй като Си Янг постоянно беше заета с работа и рядко имаше възможността да разведе Хао извън пределите на дома им, тя повери своята Кристална капка в ръцете на Шен.

Си Янг беше забелязала, че двамата бяха станали много близки, но тъй като Хао не проявяваше никакви признаци на романтични чувства, по-голямата сестра не се нае да изучава отношенията помежду им. Тя беше видяла как Шен отмества поглед при споменаването на разходките и беше решила да премълчи този факт за себе си.

Култиваторите се отдаваха строго на самостоятелен живот още с постъпването си в манастира, така че каквото и да изпитваше Шен, то си оставаше само мимолетно чувство. Връзка между двама им с Хао би била невъзможна — поне това Си Янг знаеше със сигурност, — затова тя беше избрала да не се намесва.

Месеците минаваха неусетно. Сега, когато на Си Янг не й се налагаше да носи на плещите си тревогите от болестта на Хао, тя можеше много по-лесно да се съсредоточи върху изкарването на пари. На осмият месец обаче лошият късмет отново ги застигна. Един следобед Си Янг получи писмо в което Шен й пишеше, че му се е наложило незабавно да замине обратно за дома. Вече нямаше да може да донася лекарствата за Хао и молеше Си Янг да измисли временно решение. Тя скъта писмото у себе си и разпредели оставащият лечебен прах.

Стигаше за точно две седмици.

A/N Sant Anel: Усещате ли затишието преди буря?
Края на първа част от книгата, наречена ,,Съдба“ наближава и започваме да навлизаме в действие.