15.2 |母雞 Кокошки

Хунцин изглеждаше много по-голям дори от Бай и Си Янг лесно загуби представа за посоката. Напрежението от спора й с Йао и стресът от невъзможността да открие пътя към следващото село я изкарваше извън границите на спокойствието. Тя усещаше как кръвта й кипи и докато останалите минувачи бяха облечени с няколко пласта дрехи, Си Янг свали туниката си, прибирайки я в торбата.

- Псст!

- Не сега, ШиШи.

- Си Янгггг, гладен съммм!

Момичето въздъхна и спря до голямо голо дърво, оглеждайки се за чужди очи. Едва щом се подсигури, че никой не ги наблюдаваше се наведе и улови две малки дъждовни жаби, които подхвърли в устата на чадъра.

ШиШи премляска и преглътна доволно, оригвайки се звучно. Си Янг се изкикоти и го погали с гордост.

- Сега по-добре ли се чувстваш?

- Мммм, даа! - очите му искряха със задоволство.

- А сега пази тишина, чу ли? - тя се обърна за да продължи пътуването си.

- С кого разговаряше това момиче?

- Не знам, капитане. Дали да я предадем в ръцете на императорският съвет?

Си Янг замръзна насред крачка, разпознала екипите със знамето на Императорът дракон. Срещу нея стояха двама стражи с ръце върху мечовете си. Явно бяха чули да разговаря с ШиШи. Ако узнаеха, че притежава йокай, наказанието й щеше са бъде обезглавяване на площада.

- Здравейте, здравейте господа! - поздрави ги Си Янг. - Искате ли да ви запозная с моят приятел?

Идеята която й беше хрумнала граничеше с лудост, но именно лудостта беше това, което целеше в момента.

Двамата стражи се огледаха подозрително и приближиха към нея.

- Да. Покажи ни с кого разговаряше.

Си Янг се поклони с уважение и протегна ръце до себе си.

- Излез напред, Йао, господата искат да се запознаят с теб.

Да използва името на Син Йао като въображаем свой приятел беше иронична шега, която със сигурност не би й се разминала леко, стига Йао да можеше да я види. За щастие сега той се радваше на охолство и внимание сред слугите в пивницата, далеч от мястото, на което се намираха.

Единият от стражите размаха ръка в пространството с намръщено изражение.

- Луда ли си? Тук няма никого. Покажи ни с кого разговаряше, момиче!

Другият страж посегна да извади меча си от канията, но Си Янг упорито продължи с лъжите:

- Йао, недей да се обиждаш, господата просто не са в добро настроение. Ела, ще ти дам още жаби, с които да си играеш.

Пратениците на императора раздразнено се оттеглиха.

- Тази наистина е луда.

- Чувал съм, че в Хунцин младите девойки полудявали двойно повече от тези в останалите села, заради близостта до реката. - съгласи се другият.

- Така ли? А, труповете.

Си Янг наблюдаваше скрита зад дългите си коси как мъжете отиват до една сергия и вадят афиш с лика на наемницата с лисича маска. Явно паричната сума за залавянето й се беше вдигнала, защото много от селяните спираха и приближаваха афиша, обсъждайки наградата за главата на Хаос.

Си Янг отпусна тягостна въздишка и опря чело на дървото за да си поеме дъх. Сърцето й беше препускало като лудо през цялото време, от страх ШиШи да не се издаде в присъствието на стражите.

Силен шум идващ от близо я накара да подскочи.

- Дръж я!

Тълпата се развика. Хората започнаха да ахкат и пищят в ужас.

- Йокай! ЙОКАЙ! - надвикваха се селяните.

О, не!

Си Янг отлепи чело от дървото и хукна в противоположната посока. Срещу нея вървяха зяпачи, които въпреки страха от йокай се опитваха да видят какво става. Тя се удряше в телата им за да си проправи път, но един от селяните не помръдна навреме и Си Янг се приземи отгоре му. Мъжът успя да запази равновесие и обви ръце около тялото й.

- Опитай се да дишаш нормално.

- Йао?!

Си Янг смътно осъзна, че не чуваше сърцето му да тупти, но в момент като този, кръвта бучеше в ушите й твърде силно, за да му отдаде голямо внимание. Идеше й да извика да я пусне, ала мисълта да умре от меча на стража никак не я ласкаеше.

- Йао, те - той я прекъсна.

- ...преследват онази жена. Нямаше нужда да бягаш.

Си Янг отдръпна лице от гърдите му и мигна няколко пъти, преди да извърне глава към средата на скопчилата се тълпа. Двамата стражи бяха притиснали към земята жена с голяма, мръсна качулка, която се бореше да се добере до... Си Янг?!

Младото момиче разпозна бледата ръка с изваяни пръсти на Доу Ан и без да се замисли улови лицето на Син Йао в шепи.

- Направи нещо! Моля те, моля те, умолявам те, спаси я!

Той се отърси от ръцете й сякаш го беше опарила с докосването си и гневно стисна челюсти. Очите му приличаха на адска пещ, живи и изпълнени с омраза. Си Янг си припомни защо се бяха разделили и кимна с разбиране.

- Прав си. Недей да си цапаш ръцете с гнусни създания като йокай.

Тя гневно се отблъсна от тялото му, готова да помогне на безликата майка на Тай Лонг.

На втората крачка чу как Йао изръмжа и я отмести ловко от пътя си, изблъсквайки останалите селяни в тълпата. Изведнъж зрението на Си Янг се замъгли и Син Йао изчезна от полезрението й. Тя напразно се надигаше на пръсти и викаше името му - беше твърде ниска за да види повече от гърба на този пред себе си.

Тя успя да види как пред двамата стражи пристъпи висок мъж с червени дрехи, който се улови за сърцето.

- Кокошките ми! Кокошките ми избягаха!

За един кратък миг всички шушукания спряха. Селяните бяха потресени от несериозността на този непознат, а после, подобно игра на домино, улицата се изпълни с кокошки които бягаха, пляскаха с криле и кудкудякаха. Техните резки, хаотични движения подплашиха конете на конницата с която двамата стражи бяха дошли, юздите им се скъсаха и подплашените животни стъпкаха своите кочияши.

Селяните се развикаха ужасено при вида на вътрешностите изсипали се от прегазените черепи на императорските стражи. Конете продължиха да цвилят и да се изправят на задните си крака, докато страхът им от десетките подскачащи кокошки се усилваше. Си Янг стоеше вцепенена на мястото си, обмисляйки как това можеше да е свързано с Йао.

Невъзможно! - повтаряше наум. - Що за магия е това?

- Тръгваме ли?

Внезапната поява на Йао я изкара от мислите й като плясък на тежък камък, паднал в тихо езеро.

- Ами Доу Ан?

- Добре е. - нещо вътре обаче го тревожеше, защото пръстите му скоро пуснаха златната капка висяща на ухото му и устните му се притиснаха в черта.

- В пивницата каза, че пътищата ни се разделят.

Йао сведе очи към лицето й и сбърчи черните си вежди.

- За съжаление плановете се промениха.