𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶 𝔣 𝔦 𝔳 𝔢

14.1 | 眾神 Богове

— Виж кого залових, ЛуЛу! — засмя се мъжът и улови Си Янг за косата, вдигайки я във въздуха.

Лошият му дъх плъзна по лицето й като езикът на отровна змия. Тя драскаше и риташе на посоки, праверйки всичко по силите си да му причини болка. Когато видя, че опитите й не постигат никакъв успех, тя спря да се бори и погледна към Хао.

— Правете каквото искате с мен, само оставете малката ми сестр...

Силен удар отметна главата й настрани. Си Янг се закашля и изплю кръв. Тялото й започна да трепери. Мазолеста длан с размерите на главата й я улови за шията и я приближи към окървавеното лице на онзи, чието око беше избола.

— Надявам се да си отворила очи, кучко, защото сега ще гледаш как ослепявам твоята сестра заради това! — пръста на свободната му ръка посочи спуканото око, което се беше превърнало в каша.

Младото момиче заплака.

— Хао... Хао... толкова съжалявам, Хао... — хлиповете й бяха изпълнени с ужас.

В онзи миг за Си Янг нямаше бъдеще и минало, а единствено настояще, изпълнено с умопомрачителна вина. Въпроси като ,,Ами ако...“ изпълваха ума й, прескачайки със скоростта на състезателни коне.

Те караха кръвта във вените й да кипи и виковете й да се извисят в нощта, но каква полза, когато всички в селото от години копнееха да се отърват от тях?

За селяните от Йо беше истинско щастие именно къщата на Рен да попадне под прицела на крадците. Лошият късмет който дъщеря им носеше със себе си още от раждането най-сетне щеше да бъде прогонен и те щяха да заживеят в наивно спокойствие, че поече нищо лошо няма да ги сполети.

— Не плачи, Звездичке.

— ТИ ДА МЪЛЧИШ! — развика се слепият гигант.

Той затегли тялото на Си Янг до черешовото дърво, свали колана си и я завърза към ствола, преди да бръкне в туниката си и да извади зелено стъклено шишеце.

— Виждаш ли това? — пръстите му напипаха брадипката й и грубо я стиснаха. — Змийска отрова. Едно шишенце е достатъчно да убие човек за едно денонощие, но няколко капки ще превърнат процеса в истинско мъчение. Не бих искал да бъда на мястото на човек с рана, върху която са били изсипани.

ЛуЛу захапа тапата и я изплю в калта до себе си, ухилен до уши.

— Противоотровата може да бъде забъркана само от умели лечители и трябва да бъде приемана до края на живота на този човек. В противен случай... — главорезът разлюля течността пред лицето на Си Янг. — Е, предполагам, че сама ще разбереш. У Фей, доведи ми другата сестра и я дръж здраво!

Очите на Си Янг се разшириха от страх.

— НЕ! НЕ, НЕДЕЙТЕ! УМОЛЯВАМ ВИ, НЕДЕЙТЕ! УБИЙТЕ МЕ, НО НЕ Й ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТОВА!

Крадецът изкриви лице в отвращение.

— Да те убия ще бъде твърде милостиво. Заради теб никога повече няма прогледна! ЗАРАДИ ТЕБ, ПРОКЛЕТА КРАВО! — ръката му замахна, срещайки скулата й.

Си Янг прехапа устна за да не му предостави удоволствието да чуе как ридае и затвори очи, молейки боговете за помощ. Предлага им зрението си, душата си, живота си, но те мълчаха, глухи за нейното нещастие. Разбира се. Кой бог би рискувал мястото си в Небесният дворец за да се намеси в човешките дела?

Тя се засмя безрадостно и остави сълзите да мокрят лицето й, докато Хао покорно коленичеше, придържана от У Фей. Ослепеният гигант вдигна лицето на нейната Кристалната капчица и изля по три капки във всяко око, преди Хао да повърне в калта, тресейки се конвусилвно в краката му. Си Янг не можеше да гледа как малкото тяло на нейната красива Капчица се въргаля в мръсотията обхванато от болезнени спазми, затова отправи поглед към звездите, надявайки се някой от боговете да види яростта, която изпитваше към предателството им. Глупавите им закони можеха да горят в пламъците на Подземният свят. Какъв беше смисълът от глупавото им божествено величие, ако не можеха да помогнат на никого чрез него?

— Тя гледа ли? — озъби се гигантът.

— Не.

Главорезът пристъпи към черешовото дръвче и изтегли колана, забивайки лицето на Си Янг в калта до Хао.

— Донеси ми кухненския нож.

— Веднага отивам!

До ушите й достигнаха отдалечаващите се стъпки на У Фей.

Значи така щеше да умре. Тук и сега, в ръцете на тези нещастници, момичето родено с най-лошият късмет на света щеше да бъде лишено от мъките на живота.

Сърцето й заблъска силно, когато ръката й недоволно се докосна до тази на Хао.

Не мога да умра сега, помисли си Си Янг.

У Фей се върна с кухненският нож за месо в ръка.

— Тук съм.

— Дай ми го. — гигантът протегна ръка и щом У Фей му го подаде, обви пръсти около дръжката.

Той улови Си Янг за предната част на блузата и прокара език по лицето й. На същите места на които гнусната му слюнка беше намокрила кожата острието проби повърхността, разкъсвайки всичко по пътя си. Си Янг притаи дъх, докато топлата кръв се стичаше по врата и гърдите й, напоявайки дрехите.

— Нека тези белези ти напомнят за деня, в който си опитала да бъдеш смела и си се провалила. — китката му замахна и отряза косата й.

Мъжът разтвори шепа и остави вятъра да понесе кичурите във въздуха.

— Да видим как ще избягаш срама без коси, зад които да се криеш от очите на околните.

Си Янг вдигна ръце и докосна нарязаното си лице.

Глупачка.

Беше решила, че всичко ще приключи толкова лесно, а сега щеше да носи спомените със себе си до края на дните си.

— Мис Янг, ти си най-смелият човек, която познавам! — Лонг плачеше с крокодилски сълзи, а носът му беше почервенял и подут. — Ти си истински войн, мис Янг, не аз!

Младото момиче постави ШиШи до огъня за да може чадърът да се стопли. Белязаните й ръце докоснаха дългите й коси и тя се усмихна едва, осъзнавайки, че крадецът й бе създал навик, от който никога нямаше да се отърве.

— Не изричай неща, които не са истина, Тай Лонг. Така можеш да накараш наивниците да вярват в тях.

— Това е самата истина! — възпротиви се детето и подсмръкна отново.

Мадам Риу се размърда от мястото си на стола.

— Мис, извинявам се, ако не е редно да питам, но какво стана с вашите родители?

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top