15.1 |爭議 Спор

Само след няколко крачки двамата навлязоха в пределите на Хунцин. Цветарка с кошница от плетени венци се спусна след Йао, предлагайки му красива плетеница от сини цветя. Зад тях, продавач на свинска мас започна да обяснява оживено на Си Янг за консумацията на своя продукт и неговите лечебни свойства. Докато младото момиче се опитваше да се отърве с вежлив отказ, друг мъж предлагащ кожени ботуши я изтегли към сергията си и тя изгуби Йао и цветарката от поглед.

—Виждате ли, кожата е уплътнена и задебелена, с достатъчна гъвкавост за планински преходи. — обясняваше без да си поеме дъх.

Си Янг се огледа притеснено, опитвайки се да намери начин да се отърве от неловката ситуация.

—Изглеждат чудесно, но нямам почти никакви пари.

Мъжът се усмихна весело и извади друг чифт.

—Ами тези? Само десет юана и са ваши. Лично одрах животните.

—Прекрасни са, но наистина нямам толкова пари. — смути се тя.

—Не се притеснявайте, за вас прекрасна мис ще направя щедро изключение и ще ви ги дам само за седем юана.

Тя притисна торбата към тялото си и стисна дръжката на ШиШи.

—И толкова нямам.

Продавачът се удиви.

—Нямате? Ами четири юана? Погледнете ги, никъде в империята няма да откриете по-добро производство от това!

На дървената сергия пред тях се появи обут в красив и скъп черен ботуш крак. Син Йао се ухили самодоволно и кимна с брадичка към обувките си.

—Какво ще кажете за тези?

Кожарят изпусна произведените от него ботуши сякаш бяха боклук, намерен на улицата и се облещи срещу висококачественото дело на друг свой колега.

—Не мога да повярвам! — възкликна, очевидно пленен от това което виждаше. — Това е най-добрата форма, която съм виждал! От Хунцин ли сте? Никога не съм ви срещал преди.

—Лично производство са, сър!— Йао свали крак, завъртя Си Янг с ръка и я побутна да върви. — Бързо, преди да е решил да опита да ги свали от краката ми.

Тя запристъпва бързо в посоката в която я беше насочил, благодарна за помощта. Едва когато бяха достатъчно далеч от сергията тя се тихо на представата, появила се в ума й.

—Богове, представяш ли си да опита?

Йао изсумтя.

—Ако не иска да изгуби ръката си, няма да посмее.

Тя го изгледа притеснено, Започваше да й става все по-лесно да игнорира факта, че разговаря със същият човек, когото бе видяла да се къпе миналата вечер.

—Би му счупил ръката?

—Бих могъл да направя толкова много, че дори няма да се налага да му чупя ръката.

—Еха! — възхити се Си Янг. — Не знаех, че си толкова добър в боя.

Младежът звучеше отегчен докато отговаряше:

—Предполагам, че някои хватки просто ми се отдават.

Тя премълча това, че го беше видяла как намушква Хоне-онна с един прецизен удар — скоростта и мерника му трябва да бяха повече от отлични, но Си Янг стисна устни, преди да го изрече на глас. Беше по-лесно да се отпусне в мълчание с Йао, отколкото да се наслаждава на разговорите с тази друга негова странно-закачлива страна. Ако беше достатъчно наивна би могла дори да повярва за момент, че това не е същият човек, който беше предложил на Тай Лонг да стъпи в капана за вълци миналата нощ.

Те се спуснаха по протежение на главната улица и заобиколиха втора вълна от продавачи на сергии, влизайки в двуетажна пивница вместо да продължат по пътя. Си Янг бръкна в пазвата си за да провери юаните в кесията. Междувременно Йао се настани на масата на която седеше самотен мъж, избутвайки го от стола му, и безгрижно хвърли бучка злато отгоре й.

За едно мигване на окото към тях бяха приближили куп слуги, предлагащи своите специалитети. Си Янг мигаше глупаво на изброените храни които никога не беше чувала и усещаше как гневът се надига в гърдите й. Красива висока жена с готварска престилка дори помогна на Син Йао да се настани удобно, сякаш беше малко дете, което не можеше да се справи без чужда помощ.

—Бихте ли ни извинили за момент? — тя сниши гласа си към младежа. — Какво ти става? Знаеш ли колко пари са това? Сигурно не изкарват толкова за цял месец.

Йао извъртя очи.

—Спести си усилията да ми казваш как да харча парите си.

Тя гушна ШиШи под рамо и се обърна да си върви.

—Върни се тук!

Младото момиче инатливо продължи да върви към вратата. Почти беше напуснала пивницата, когато  високото му тяло препречи пътя й. Изглеждаше бесен, когато се наведе и заби пръст в лицето й.

—Никога повече да не си ми обърнала гръб.

—Простете, ваше височайшие, но се намирате на пътя ми.

—Какъв ти е проблема? Платих проклетата храна. Как може да си толкова неблагодарна?

Тя сви устни, изброявайки на пръсти:

—Между държанието, лошият език и прахосничеството ти?

—Ти... — той вдигна ръце във въздуха сякаш искаше да я удуши, но явно премисли, защото опря пръсти на слепоочията си. — Хубаво! Да не си докоснала храната ми.

Си Янг повдигна вежди.

—Ако не си забелязал, се опитвам да си тръгна. Нямах никакво намерение да ям от храната ти.

Той вирна брадичка.

—Чудесно. Значи пътищата ни се разделят тук.

—Отлично! — съгласи се Си Янг и го избута с рамо, излизайки от пивницата.

Надменна свиня, помисли си гневно, крачейки шумно с едри крачки. Колкото по-бързо отидеше в двореца, толкова по-скоро щеше да се се върне при своята любима Капчица.

А ако извадеше късмет, можеше дори да зърне принц Фен Нинг.