5.1 | 狐狸 Лисица

КУЛТИВАТОРЪТ ИЗТИЧА до меча си и го вдигна от пръстта, когато бялата фигура на монаха се приближи достатъчно, че дори Си Янг да го види. Тя се готвеше да предупреди непознатия, но се оказа, че той съвсем няма нужда от помощ: мечът му се плъзна извън канията със стържеш, заплашителен звук, и се насочи към шията на стареца.

Двете фигури — едната облечена в бяло, а другата в бледозелено, — се спречкаха в битка за надмощие. Монахът когото култиваторът беше нарекъл Рейки се изплъзваше на острието подобно на парцалена кукла. Си Янг не можеше да повярва на очите си колко атлетичен беше този възрастен мъж. Вече беше напълно убедена, че това не е човек. Никога преди не беше виждала човек да се огъне под такъв ужасяващ ъгъл, а най-плашещото беше, че преди да е имала възможността да осмисли видяното, Рейки вече беше на крака и отново нападаше.

Момчето култиватор се оказа умел боец и успя да отбие всяка атака на злия дух. Въпреки това у Си Янг се зароди притеснение — дори да отбиваше ловко атаките на демона, той не успяваше да се доближи достатъчно за да го посече, което означаваше, че ако се умореше първи, Рейки имаше шанс да победи.

Разкритието никак не се хареса на Си Янг и тя подръпна нервно кичур от косата си, обмисляйки дали да се намеси. Ако се покажеше и хукнеше далеч от тук, Рейки щеше да я последва. Така култиваторът щеше да е в безопасност, но къде можеше да се скрие Си Янг, след като тя самата се умореше да тича?

Умът й работеше усилено над търсенето на решение, когато до слуха й достигна звук от разместване на керемиди. Си Янг бавно повдигна боядисаното си лице и очите й огледаха тавана на хамбара. Богове, дали бяха успели да събудят семейството? Целият й план щеше да пропадне. Хванеха ли я, затворът щеше да бъде неизбежен, което означаваше, че нейната Кристална капка щеше да остане сама.

Си Янг беше готова да остави култиватора и Рейки, но същият тих керемиден звук достигна до слуха й, карайки я да замръзне на място. Тя присви очи, обмисляйки вероятностите. Очевидно някой се движеше по покрива. Си Янг подръпна нервно кичур от косата си. Ако някой от семейството ги беше чул, последното което би направил щеше да е да се качи на покрива. Единственият извод до който Си Янг стигна беше, че Рейки или култиваторът имаха судружник. Ако беше второто, добре, но първото?

Си Янг тръсна глава и стисна по-силно дръжката на ШиШи. Беше невъзможно да оплаква действията си когато причината за тях беше живота на Хао. Тя пристъпи крачка навътре проследявайки стъпките по покрива. Нечия топла длан закри устата й, дръпна я встрани и я притисна към земята. В мрака Си Янг видя лицето на момчето култиватор, точно преди върху тях да се посипят плетени сламени кошници. Непознатият я защити от повечето, но няколко успяха да ударят Си Янг и тя изпъшка от болка. Момчето веднага отмести ръка.

— Съжалявам! — прошепна с истинско разкаяние и срам. — Съжалявам мис, простете ми!

Той се изправи и разбута кошниците, оглеждайки се притеснено. Си Янг се съмняваше култиваторите да се плашеха лесно, затова собственото й притеснение нарасна и тя попита шепнешком:

— От къде ще минем за да му избягаме?

Лешниковите му очи не я погледнаха. Нещо задържаше цялото му внимание отвън и Си Янг извърна глава за да проследи погледа му. От покрива се беше приземила фигура с дълга коса. Черните кичури се носеха ефирно на лекия нощен вятър, пленителни като пеперудени криле. Силуета вдигна ръка и улови летящите игли на Рейки, запрати в негова посока. Движението беше толкова плавно, че Си Янг можеше само да наблюдава  смаяно.

— Кой те праща?

Гласът несъмнено принадлежеше на жена. Тя хвърли иглите в пръстта и се извъртя във вихрушка от коси, ритайки монаха в гърдите. Тялото му се заби във вратата на хамбара и дъските се разхвърчаха напосоки. Си Янг преглътна тежко.

— Попитах, кой те праща.

Обувката на свирепата жена обърна лицето на Рейки към нейното и Си Янг откри, че на негово място се мъдреше лисича маска.

Това ли е Хаос?

Явно култиваторът беше помислил същото, защото челюстта му се стегна заедно със захвата около меча. Хаос беше една от най-добрите наемници в империята. Ликът й висеше по стените на всяка пивница в земите на Жълтият император Хуанг Ци. Нейната катана беше могъщо оръжие, което мнозина жадуваха да притежават. Цената за главата й представляваше една от най-високите суми за които Си Янг беше чувала.

Рейки изплю кръв и се засмя.

—По-добре да умра от ръката ти, отколкото да остана жив за да ме открие този, който ме праща, ха ха ха...

С едно единствено движение на меча Хаос отдели главата на монаха от тялото. Си Янг дори не беше видяла кога наемницата беше успяла да го извади от канията. Главата на демона се стовари върху дъските и се търколи няколко пъти, оставяйки кървави следи в прахта. Сбръчканото лице на Рейки беше застинало в усмивка и когато главата спря да се търкаля, тази усмивка се хилеше срещу нея и момчето култиватор.

Очите на Си Янг се разшириха, докато сърцето й блъскаше яростно в гърдите. Тя вдигна ръце и затисна устата си, опитвайки да изпълни съзнанието си с радостни мисли. Лицето на принц Фен Нинг изникна пред нея, само за да бъде заменено от кървава река в която се носеше самотно нечия отрязана глава. Лицевите черти бяха неясни, но главата се смееше всеки път щом се покажеше на повърхността и Си Янг отчетливо чуваше, че гласът принадлежи на Рейки.

Някой леко стисна рамото й. Когато черните й очи се отвориха, момчето култиватор поклати глава, сякаш й казваше „В никакъв случай не бива да издаваш звук“. Тя разбра.

Отвън Хаос изви китка, отърси острието от кръвта и го прибра обратно в канията на гърба си. Тялото и главата на Рейки започнаха да се тресат конвулсивно, след което се пръснаха на милиони светещи частици. Постепенно, светлинките се стопиха в пространството.

ШиШи се размърда и понечи да проговори, но един предупредителен поглед от страна на Си Янг го накара да замълчи. Не можеше да му позволи да разкрие присъствието им. Дори момчето култиватор да разбра какво се случи, то умело успя да го прикрие. Едва ли един Касаобаке демон беше от толкова голямо значение когато най-безмилостният наемник в империята се намираше толко близо.

Бяха изминали едва няколко секунди от зловещата картина на обезглавения Рейки, когато до ушите й достигна ръкопляскане.

Нима някой...

ръкопляскаше?!

Си Янг вдигна глава към младият култиватор. Погледите им се засякоха, отразявайки объркването на другия. Ръкопляскането беше последвано от нисък и мелодичен мъжки глас:

— Справи се отлично.

Култиваторът издиша остро. Очевидно, за него гласът принадлежеше на някой познат. Когато видя как тръгва да вади меча си обаче, Си Янг веднага отгатна намеренията му. Тя бързо вдигна ШиШи и приложи задушаваща хватка върху шията му без да спира напълно притока на въздух. Малък жест с красноречивото значение "помръднеш ли ще те убия". 

Си Янг не беше убийца, ала какъв избор имаше? Умреше ли, нейната Кристална капка нямаше да оцелее дълго сама.

Докато двамата дишаха тежко в прашния хамбар, от позицията си върху каруцата мъжът разлюля весело обутите си в черни ботуши крака и плесна с ръце за последно, създавайки дъжд от черешови листенца. Малките им нежни венчелистчета се посипаха като розов сняг и Си Янг видя как Хаос протяга ръка за да улови едно самотно мъничко цветче, преди да го стисне в ръка и да поеме на север.

Мъжът с черните ботуши също не се виждаше — изглежда и нейният познайник си беше отишъл.