24 | 餌 Стръв

ГУАН АЙ БЕШЕ по-ранобуден от всички места, на които Йеомна някога бе ходил. Още преди да пукне зората занаятчиите разгърнаха своите щандове и започнаха да изваждат труда си върху сергиите. Това беше добре дошло за Йеомна, тъй като още щом се събуди се изкъпа и в спретнат вид почука на вратата на мъж с големи земи, за когото му казаха, че приютява в дома си двеста от най-редките растения в империята.

След като Йеомна обясни, че желае да разговаря с господаря на тези земи, всички работници го упътиха към централната голяма къща с лехи и плодови цветчета. Човек можеше да я  зърне от другият край на града, стига да се обърнеше към страната, от която идваха търговците.

Йеомна повървя до господарските владения и изчака за среща с богатият земевладелец, а когато той се появи, изсипа тежката си кесия на масата и му предложи да се грижи професионално за най-свидните му растения.

— Това е много странно — рече замислено земевладелецът и подръпна брадата си. — Предлагаш ми толкова много пари за да ти дам да гледаш цветята на жена ми?

Йеомна дори не мигна. Беше свикнал хората да го приемат за странник и вече добре знаеше какви реакции предизвика у тях.

— Точно така.

— Сигурен ли си, че си самурай?

Йеомна беше чувал този въпрос толкова пъти, че вече инстинктивно знаеше какво да отговори.

—  Уверявам ви, че уменията ми с мечовете са достатъчно добри да бъда наречен по подобен начин, но това за което ви моля в момента е малко парче от земите ви.

Възрастният мъж приглади мустаците си и се взря в издигащото се в небосклона слънце.

— Толкова много пари за едни цветя звучат твърде съмнително. Какво друго си намислил да правиш с това парче земя?

Самураят свали шала от лицето си и се приведе напред, оглеждайки се внимателно.

— Наистина ли искате да узнаете?

Земеделецът мигна изненадано, сетне се наведе с любопитство и също се огледа — и макар хората наоколо да работеха до един само за него, той наистина изглеждаше погълнат от разговора.

— Добре. Ще ви кажа. Богат мъж ми плати да превърна племенника му в свой чирак. Ако позволите ще остана тук докато момчето се научи на основните неща, а междувременно ще се грижа за растенията ви.

— Как мога да знам, че ще се грижиш правилно за тях?

Йеомна се усмихна.

— Не можете. Ще трябва да ми се доверите.

Земеделецът се засмя.

— Умен си, но това не показва нищо. Защо да ти се доверявам?

Самураят кимна към юаните върху масата.

— Колко хора биха ви платили за да работят за вас?

Безспорно, това беше отличен аргумент.

— Много добре — възрастният мъж прибра парите в кесията, завърза я и я подаде на един от слугите. — Вземи голямата зимна градина в предния двор и прави с нея каквото желаеш. Ще изпращам човек да следи за състоянието на растенията през месец. Ако дори едно коренче липсва от пръстта, ще те пратя на съд. Повече от всичко не толерирам лъжци.

Йеомна кимна с разбиране и двамата се здрависаха.

— Да, сър.

— И още нещо — Самураят повдигна вежди въпросително. — Ако имаш някакви проблеми не ме търси за помощ. Личният живот на моите слуги не ме засяга. Ако си подсъдим и трябва да се изправиш пред съда, няма нито да те издам, нито да те прикрия.

— Звучи ми справедливо.

Това беше последното, което земевладелецът Лу Ван и Йеомна си размениха, преди да се разделят. През следващият час Йеомна разчисти всички плевели в зимната градина, старателно поля стръкчетата трева и дори постави по редици посадените в саксия цветя, без да прелее нито едно от тях. Ръката му се движеше елегантно, подобно на професионално мерило. Младите слугини запленено гледаха как навива ръкави за да почисти петурите на растенията и завистливо присвиваха очи към щастливите цветя.

За никой наблюдател не беше тайна, че те биха дали мило и драго да заместят глупавите растения под докосването на белокосият красив мъж, който така старателно се грижеше за тях.

,,Кой беше този непознат градинар?“

„Защо му беше да мъкне по два меча на гръб, когато беше заобиколен единствено от растения?“

,,Беше ли женен?“

Въпросите бързо се разнесоха от дома на Лу Ван и до обяд целият град беше научил за новият слуга в домакинството. На обед, когато Слънцето грееше почти в средата на небето и температурата беше станала поносимо приятна, Йеомна изтри чело с опакото на ръката си и остави градинарството, отправяйки се към дома на своя чирак.

По пътя всички жени които през изминалият ден го бяха сочели с пръст като перверзник сега се надпреварваха да поднесат своите извинения и да му предложат чай в дома си, където невинно да го запознаят със своята дъщеря. Йеомна учтиво отказа всички предложения, пораждайки вълна на възражения и обърканост относно сексуалната си ориентация и куп други небивали предположения.

Без да приема присърце нищо от дочутото по свой адрес, високият самурай и настоящ градинар изчака появата на малкото дете, след което двамата заедно се върнаха в наетата земя.

Щом детето видя как Йеомна сваля туниката си и посяга към брадвата, бързо навърза фактите и се улови за главата.

— Каква горещина! Какво смяташ да правиш, учителю?

Йеомна му хвърли преценяващ поглед.

— Преструвките ти не минават. Ще носиш нацепените дърва до там, а после ще ми помагаш да ги изгладим и заровим в земята.

Момчето се закашля и се удари в гърдите. Очите му прегледаха трупите с неприязън.

— На тази възраст трябва да си играя с другите деца. Защо нв накараш някой голям и силен мъж да ти помогне? Малко приятели не биха ти се отразили зле.

Йеомна застина с ръце над главата си и му хвърли унищожителен поглед.

— Като те гледам и ти нямаш много приятели. Защо не се сприятелим и да работим заедно? Чичо ти ми плати да чиракуваш при мен — той свали брадвата и опря ръка отгоре й. — Аз ще се преструвам, че разбирам какво значи това, а ти ще се преструваш, че усвояваш занаят. Накрая аз ще си тръгна, а ти ще си свободен.

Детето се почеса по брадичката досущ като някой възрастен.

— Така като го казваш учителю, може и да сработи.

Йеомна наклони глава.

— Нареждай насечените дърва на мястото което ти казах, и когато приключим, лично ще ти покажа скришно място от което да гледаш как девойките се къпят.

Детето веднага се хвана на въдицата и захапа като хищна риба, без да осъзнава, че Йеомна има съвсем друго наум.

— Ехааа, учителю, с теб ще се разберем идеално!

Йеомна замахна, посичайки първото дърво. Парчетата се катурнаха назад и детето се наведе да ги вземе.

— Колкото по-бързо свършиш, толкова по-скоро ще отидем.

— Да, да... разбрах!

Самураят гледаше как тромаво се придвижва към другият край на земите, криволичейки между посевите. С това темпо до края на деня нямаше дори да са преполовили трупите.

На лицето му се появи доволна усмивка. Все така щастлив, той постави ново дърво и замахна.

А/N Sant Anel: Наслаждавате ли се на книгата? Ако е така, не забравяйте да подкрепите автора! :) Очаквам с нетърпение мнението ви до момента, както и подкрепление от вотове.