24.1 |身份 Самоличност

    ЧАСОВЕ ПО-КЪСНО когато и последното падна разсечено, се отдръпна от мястото на което беше работил и опря гръб на едно дърво за да си почине. Момчето изоставаше с носенето и Йеомна реши да се присъедини, а после двамата екипно забодоха дълбоко в пръстта едрите и дълги парчета, заровиха ги и ги застопориха с камъни. Върху поставените за подпора наредиха първият ред, който Йеомна лично закова.

Едва през късният следобед се свлякоха в пръстта до творението си. Запъхтени и потни, очите им се взираха с гордост в постройката.

— Учителю, какво смяташ да правиш с тази хралупа?

Самураят се извърна.

— Хралупа ли?

— Хралупа, хамбар... наречи го както искаш, но мястото е малко. Не става за живеене.

Йеомна изплакна лице в купата с чиста вода до себе си и попи шепи в кърпата, която беше увил на колана си. От една страна се радваше, че момчето разговаря с него, но от друга усещаше, че скоро ще разбере как е бил излъган.

— За мен ще бъде достатъчно.

Малкото момче изцъка замислено с уста, сетне повдигна рамене и се изправи.

Започва се.

-— Все едно. Време е да спазиш обещанието си и да ми покажеш мястото, както обеща.

Йеомна се престори на изненадан.

— Мястото ли? Аах, онова място! Виж обаче колко е часа? Твърде късно е за това.

Момчето се облещи срещу него.

-— Късно? КАК ТАКА КЪС... ау!

— Спри да викаш.Девойките отдавна са се изкъпали – Йеомна го подмина сякаш изобщо не го беше удрял по челото и продължи към новото си жилище. — Мисли дете. Пангу те е създал с ръце и крака за да вървиш, и глава, с която да мислиш.

— Много проповеди раздаваш за самурай — момчето още разтриваше удареното място с раздразнение. — Ти да не си някой божествен пратеник, дошъл да наказва хората? Не че има нещо божествено в теб, така като те гледам.

Йеомна се подсмихна и разплитайки косата си, попита все така с гръб:

-— И на какъв ти приличам?

-— На лъжец.

Белокосият пусна кичурите да се разлеят по раменете му. Когато се обърна, на красивото му лице беше изписана тъга.

-— Съжалявам, че си решил така. Казах ти, че колкото по-бързо свършиш, толкова по-рано ще отидем. Сега е късно. Няма да откриеш никого до реката.

Детето прехапа устна замислено.

— Хубаво! Ама утре сам ще си редиш дървата.

-— Утре – високият самурай пристъпи до него и разпери ръка към Гуан Ай. — Ще те науча как да стреляш с лък.

— Че за какво ми е да стрелям с лък? С толкова пари мога да си наема стрелци. Виждал ли си чичо ми? Този глупак си бърше за...

Йеомна побърза да запуши устата му с ръка и вдигна пръст пред лицето му.

— Първа стъпка на самурайското бушидо — доблест и чест. За да изградиш авторитет се нуждаеш от добра визия пред хората. Второ. Ако се научиш да стреляш добре с лък, ще можеш да крадеш дрехите на жените отдалеч. Не е ли това добра идея?

Очите на детето се разшириха от вълнение. То избута ръката на Йеомна от устата си и скочи във въздуха, викайки от щастие.

-— ДАА! ДААА! ИСКАМ ДА СТРЕЛЯЯЯЯЯМММ!

Исполинът се усмихна широко, скръствайки ръце пред широките си гърди.

—Върви да се наспиш. За стрелбата ми трябваш отпочинал.

Детето се поклони с уважение. Лицето му беше толкова зачервено от щастие, че приличаше на малка червенобуза костенурка.

— Разбира се, учителю! — докато се отправяше с подскоци към портите му помаха с усмивка. — И ИМЕТО МИ Е ЯН ЯН! ЗАПОМНЕТЕ, ЯНН-ЯНН!

Йеомна се засмя когато Ян Ян за малко да се удари в едно дърво.

-— ЩЕ ВИ ЧАКАМ! АЗ ПРЪВ ЩЕ ВИ ПОТЪРСЯ!

Самураят поклати глава. Без да удостои с внимание въздишащите слугини на верандата и се отправи към малката си колиба — ако изобщо можеше да нарече покрива и трите дървени стени под него по този начин, — където под пурпурната светлина на залеза седна под творението си, извади кесия с брани боровинки и кръстоса крака, мятайки плодовете в устата си.

Ако сега някой гледаше отдалеч, щеше да види безгрижен млад мъж да се храни необезпокояван. Сам Йеомна единствен знаеше, че там горе в момента настава неизмерим хаос. Само това, че синът на богът Дракон се разхожда сред смъртните и се меси в делата им беше толкова ужасяващо за Небесният дворец, че Йеомна можеше да си представи как дори Пангу, който се славеше с неизчерпаемо търпение, трепери от страх на трона си.

Дали щяха да слязат за да го обезглавят?

Той подхвърли нова боровинка в уста.

Какво значение имаше дали щяха да го обезглавят? Като бог, който нямаше място нито сред смъртните, нито сред безсмъртните, той беше проклет да бяга до края на дните си. Или това, или да се изправи и да приеме законите като истинско божество. Вероятно за никого не беше изненада, че на него, също както на всички хора с разума си, не му стискаше да се изправи пред смъртта — още имаше толкова много неща, които да види.

Затова беше решил да бяга. Като страхливецът какъвто беше, той бе избрал да се крие сред смъртните.

Но и това си имаше уловка — императорът притежаваше пратеник, близък на Пангу. Ама, както я наричаха хората, беше богиня на късмета и благоденствието. Единствено тя имаше ключ към стената между двата свята и свободно се разхождаше сред човеците. Ако императорът откриеше местоположението на Йеомна и го предадеше на Ама, тя щеше да се нуждае само от разрешението на Пангу за да залови и окове синът на Дракона.

Самураят отри червеният плод в устните си с присвити към небето очи. Там горе сега някой наблюдаваше, следеше за черната сила, течаща заедно с кръвта му и го чакаше да се провали за да издаде местонахождението си. Ако тук Йеомна не беше обграден от стотици растения, тъмната Ин струяща от вените му щеше да плъзне по въздуха и да натрови жителите на Гуан Ай.

Пръстите му стиснаха сочният плод и топлата сърцевина се стече върху езика му.

Ролята на градинар започваше да му харесва все повече и повече.

На другият ден, ранобуден както винаги, Йеомна облече чиста роба и се отправи към градският пазар. За човек който го познава веднага ставаше очевидно, че вървеше някак скован — по пътя помаха в отговор на няколко дами които му повяха с ветрилата си, но иначе не се спря да поговори с никого. Целта му беше малка сергия със семена в края на пазарната уличка и той не се спря пред никоя друга, докато не стигна пред щанда й.

— Бих желал да купя най-скъпите семена от акация.

Продавачът се понаведе, опитвайки да види лицето му под сламената шапка. Един бял кичур се плъзна от кока под робата му и Йеомна прокле наум.

— Знам кой си. Ти си онзи, за когото всички говорят. Градинарят-самурай от плът и кръв в сергията ми!

Продавачът се ухили демонично, потривайки ръце една в друга.

— Всички знаем каква сделка си сключил с чичото на онова копеле, малкият негодник Ян Ян. За теб семената ще излязат скъпо, самурайче.

Йеомна извади кесията си и щедро остави кула от юани до семената в купите.

— Досетих се.

Продавачът изкриви лице и се протегна да преброи парите, а после рече ядно:

— Само толкова? Бръкни по-дълбоко в тези златни монети. Хайде, хайде, знам, че имаш много от тях — когато Йеомна започна да вади други, очите на продавача лакомо попиха блестящият метал. — Още! Още!

Самураят изведнъж спря.

-— Толкова не стигат ли?

— Виждам, че някой се скъперничи. Много лошо, защото тези семена са изключително добри. Най-добрите в цялата империя!

В сините очи на Йеомна проблесна предизвикателство.

— Най-добрите казваш? Да видим дали твоят колега продавач ще се съгласи — и пристъпи към другият щанд.

— ЧАКАЙ! – продавачът изглеждаше притеснен.

Йеомна направи нова крачка.

— СТОЙ ТИ КАЗВАМ! – хвърли се мъжът. — Ще ме разкъсат на парчета! Не им казвай нищо. Това е просто търговски трик. Не можеш да обявиш стоката си за най-добрата в цялата империя, без комисия от императорски градинари да я одобри.

Самураят се усмихна мило.

— Значи, тези семена не струват толкова?

— Ами да. Тоест не. Ахххх! — продавачът се улови за главата и го издърпа назад. — Дръж, вземи ги за три юана. Нека забравим за това, става ли? Императорските стражи ще ме убият, ако чуят какви ги говоря. Ще мълчиш, нали?

Йеомна си придаде угрижен вид и постави ръка върху сърцето си.

-— Имате думата ми, ако ми дадете всички семена за петнадесет юана.

Продавачът закима енергично, докато пръстите му опаковаха семената от акация. Беше толкова уплашен Йеомна да не го издаде, че дори пробираше най-свежите и избутваше встрани малките, неузрели семена.

— Ето. Всички са ваши за петнадесет юана. Най-добрите ми семена.

Високият самурай прибра останалите юани, пъхна семената в яката на робата си и напусна. Не се беше отдалечил и крачка от щанда, когат някакъв мъж облечен като монах се блъсна в него. Монахът носеше пръчка и очите му бяха покрити с бяла лента. Йеомна за малко да повярва, че е сляп, но точно тогава монахът надигна пръчката и надникна под полата на една дама.

— ПЕРВЕРЗНИК! ИЗРОД! — жената го замери с обувките си, докато монахът бягаше през улиците със смях. — ХВАНЕТЕ ГО! ОНЗИ ЛЪЖЛИВ МОНАХ ШИШИ МИ ПОГЛЕДНА ПОД ПОЛАТА! ПОМОЩ!

Самураят гледаше странната картина на бягащият монах, преди да осъзнае, че малкото му тяло и щастлива физиономия тичат право към него. Йеомна знаеше, че ако спре монаха щеше да заслужи добро име в Гуан Ай, но наказанието на ШиШи за подобни деяния се равнявяше на това да отсекат ръцете му.

Йеомна вдигна ръка с намерението да го спре...

И се сви встрани.

,,Отказвам да съм този, който избира пътя на другите“ – с тази мисъл той остави ШиШи да се измъкне, слушайки оглушителните викове на жената за правосъдие.

Но нещо се обърка — успешното бягство на ШиШи изненадващо се превърна в провал. Йеомна стисна зъби и затегна колана си, навеждайки глава към камъните на улицата. Проклетите стражи явно се бяха намирали наблизо, защото виковете на жената ги притеглиха право към тях. Йеомна притежавяше изключително количество късмет, но точно в този момент някой, облечен в монашески дрехи, противодействаше на неговият голям добър късмет със също толкова голям лош.

Двамата се спогледнаха под шапките си, докато звънтенето на остриета, вадени от ножница, изпълваше ушите им.

— Покажете ни плочките с имената си — нареди най-високият страж.

Йеомна стоеше смълчан подобно на труп, окачен на конци. До него ШиШи свали фалшивата лента за очи и с усмивка извади плочката си.

— Какво виждате, господа, аз съм горд жител на този град.

Стражът направи жест на друг и те уловиха монаха, подкосявайки коленете му. Жителите бяха спряли да пазаруват и се тълпяха да гледат. Стражите игнорираха протестите на ШиШи за милост и един от тях заби лицето му в пръстта, за да го накарат да мълчи.

— Покажи ни плочката си — обади се отново първият.

Йеомна не помръдна.

— ПОКАЖИ СИ ПЛОЧКАТА — извика стражът и гневно извади меча си. — Сам си го изпроси. Обградете го!