27.1 | Омагьосан

  ГРУПАТА СПРЯ ПРЕД входа на Фу Чей Чей — магазинът за облекла беше насред оживена улица сред пазарните сергии, за това Йеомна издърпа Ян Ян пред себе си. Беше по-добре да го държи близо, отколкото да остави нецивилизованото дете да вдигне такава врява, че да им се наложи да бягат. Планът на Фан Ли беше лесен. Щяха да се промъкнат изотзад, да грабнат чифт дрехи със своя размер и да напуснат града.

  Тъкмо се канеха да се промъкнат отстрани на магазина, когато усмихнат мъж ги приближи задъхано.

— Почакайте, почакайте! — непознатият се облегна на Йеомна, карайки богът да смръщи вежди под сламената си шапка. — Видях как се движите и не можех да не забележа формацията за оковаване. Знам как да ви помогна.

Фан Ли погледна Ян Ян и неговият учител, сетне постави ръце на кръста си.

Цялата поява на този мъж беше съмнителна. Като малка, Фан Ли и баща й бяха идвали до града за лечебни билки за раните на някакъв заможен старец. Макар тогава тя да беше още малко дете, думите на баща й за съмнителните продавачи щяха да я държат нащрек за неприятностите, които криеше покупката от непознат.

—  И защо да ти вярваме?

— Защото е безплатно — рече мъжът.

Ян Ян и Йеомна се спогледаха.

— Що за покупка е това? Ти не печелиш нищо от подобна сделка.

— Напротив — усмихна се запъхтеният мъж. — Ако приемете да изпробвате новото ни лекарство, ние ще ви запишем в книгата в очакване на резултати. Върнете се обратно след няколко дни и ни кажете как е протекъл периода на действие, а след това ние дори ще ви заплатим щетите!

— Щети?! — възкликна Фан Ли.

Тя се засмя.

— Аххх, знам кой сте. Работите в магазина на Му Ланг. Известният лечител, прогонен от двореца заради нестандартните методи, с които опита да лекува императорското семейство. За да не загуби главата си, Му Ланг се примоли за двеста парада на светлините в изгнание. Сега виждам, че е отворил магазин за своите смешни прахове и продължава да практикува, предвид забраната си.

Непознатият изви устни в обидено изражение. Пръстите му замачкаха плата на зелената му туника. Беше същият цвят, какъвто носеше Фан Ли, преди да избяга от своята секта.

Тя премига объркано и улови мъжа за яката.

— Ами ти? Теб не те познавам. Защо носиш цветовете на сектата на лечителите?

Непознатият се подсмихна злобно, след което избута ръката й.

Под шапката от слама, очите на Йеомна станаха златни. Челюстта му се стегна, а пръстите му изпукаха.

Непознатият му хвърли насмешлив поглед.

— Аз съм син на Фан Цин, главатар на сектата на лечителите и брат на красивата дъщеря на Фан Мей, Фан Ли.

Намиращата се срещу него истинска Фан Ли изцъка с език, клатейки разочаровано глава.

— Празни приказки. Фан Цин никога не е имал син.

Представящият се за син на Фан Цин вдигна пръст към лицето й.

— Достатъчно — Йеомна закри Фан Ли с тялото си. — Искам да взема едно от изработените лекарства за оковаващата формация.

Продавачът сви замислено устни.

— Радвам се, че има някой разумен тук — той бръкна в кесията си и извади дървена кутия. — Вътре има два броя от лекарството. Едното се пие, за да развали формацията. Второто...

Всичко тръпнеха в очакване, но по притесненият поглед на продавача стана ясно, че той не смята да продължи.

Йеомна въздъхна раздразнено.

— Нямаме цял ден. Не ме карай да вадя думите ти насила.

Фан Ли заинтригувано се надигна на пръсти, навирайки лицето си прекалено близо до това на самурая.

— Ще вземеш това? Не ти го препоръчвам. Да бъдеш зайче на Му Ланг може да завърши по много начини.

Непознатият натика кутийката между тях.

—Страничните ефекти са изключително редки. Взимате ли го или не?

Йеомна я изтръгна от пръстите му и вдигна капачето. Фан Ли ахна, когато устните му се разтвориха и той глътна малкото топче със стрити билки, преди да прибере кутийката в джоба си.

— Добре ли си? Вие ли ти се свят? — тя притеснено започна да навива ръкава на робата му, за да провери пулса.

Самураят сви и разпусна пръсти.

— Чувствам се по същият начин.

Непознатият извади тефтерче от пазвата си и започна да записва. Фан Ли се облещи невярващо.

— Не ми казвай, че той е първият, на когото тествате този боклук?

Ян Ян ги прекъсна:

— Мис Ли, вижте!

Тя извърна очи от лъжливият продавач и погледна детето. Продавачът използва възможността за да се изпари в тълпата. С крайчеца на окото си Йеомна проследи фигурата му, губеща се сред тълпата. Вече беше запомнил лицето — ако лекарството не проработеше, несъмнено щеше да посети чирака на Му Ланг отново.

Той върна вниманието си обратно към двамата си спътници. Ян Ян прокарваше пръсти по голата си китка, където само преди секунди се беше намирала веригата.

— Виж ти. Му Ланг наистина е намерил начин да развали формацията без талисман — рече Фан Ли.

Йеомна се прокашля тихо и бутна козирката на шапката си по-ниско. По стойката на тялото му Фан Ли забеляза, че изпитваше неудобство.

— Аз ще остана отвън — предложи самураят.

В мига в който проговори, изруга и стисна устни в черта.  Фан Ли и Ян Ян го бяха чули и притеснението се разля по лицата им.

—  Учителю? Какво е станало с гласа ти?

Фан Ли щеше да попита същото, ако детето не я бе изпреварило.

Йеомна се завъртя с гръб към тях без да каже нищо.

— Трябва да следваме плана. Ела с нас въ... — Фан Ли застина с ръка, канеща се да докосне рамото му.

Пристъпвайки напред, очите й се разшириха. Нещо с лицето под кожената маска не беше наред. Самураят изглеждаше... по-голям. Дори косата му, подаваща се под шапката, беше в друг цвят.

Тя се взря в изострените му черти, сетне кимна на себе си.

— Разбирам. Страничният ефект на лекарството.

Ян Ян докосна лакътя на своя шиди.

— Учителю, няма от какво да се срамуваш. Тази брада ти стои много добре.

Йеомна ги подмина и безмълвно пое към задната стена на Фу Чей Чей. Зад него, Фан Ли и малкият Ян Ян се кикотеха тихо.

Ако действието на първото лекарство беше такова, какво оставаше за второто?

A/N Sant Anel: Прочетете главата и й се насладете, а по-късно днес ще можете да се насладите на следващата. За да се реванширам за бавното качване през последните седмици, ви оставям това:
*не забравяйте, че всяка снимка която оставям за вас след главата в част от сюжета*