𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔱 𝔥 𝔯 𝔢 𝔢

27.2 | 显露 Разкрит

В КОЛОНА ПО ЕДИН, групата се промъкна в тясното пространство между двата съседни магазина и се озова зад Пан Фей Фей. Йеомна използва единият от самурайските си мечове за да разбие веригите и всички се вмъкнаха през малък прозорец на втория етаж. Последен влезе Йеомна, тъй като трябваше да надигне Ян Ян и Фан Ли, а първи беше Ян Ян, защото Йеомна се тревожеше, че детето ще се възползва да наднича.

Като последен, изкачил се до горе, Йеомна затвори прозореца след себе си и използва изостреното си зрение, за да потърси своите спътници. Той се намръщи, когато в тъмнината видя единствено празни пространства и сандъци с платове.

— Ян Ян?

Отговори му единствено тишина.

Йеомна прибра меча си в ножницата и тръгна напред. Изведнъж женска ръка се показа и го изтегли зад някаква врата.

* * *

Фан Ли и Ян Ян забързано пребъркваха сандъците в склада, търсейки дрехи, с които да се дегизират. Ян Ян намъкна червена туника с бродирани петли и шапка с паунови пера, докато Фан Ли навличаше торбеста роба в жълт цвят и бяла туника, подобна на монашески дрехи. Когато приключиха, Фан Ли скъта сламената си шапка на дъното на един от сандъците и разкъса старите си дрехи, хвърляйки ги в коша за пране.

Тя каза на Ян Ян да се движи след нея и му даде да се улови за края на робата й, бързайки да се махне от тук. Когато не чу стъпките на Йеомна и прошепна името му няколко пъти, младата девойка паникьосано започна да изкачва стъпалата към горния етаж. В мрака ръката й напипа тайна врата и очите й забелязаха тънка нишка светлина, която се промъкваше между стената и вратата.

— Изчакай ме тук.

— Но...

— Чакай тук, Ян Ян.

Фан Ли открехна вратата и се огледа внимателно, след което се изгуби в мрака, оставяйки детето само. Ходилата й тихо стъпваха по дъсченият под, приближавайки големи завеси от прозиращ плат. Девойката спря на няколко крачки от тях и разтвори по-широко качулката на робата си.

Йеомна?

Фан Ли се вкамени. По цялото й тяло се разля гореща кръв, която накара бузите й да пламнат и сърцето й да забие учестено. Зад прозиращата завеса, самураят с маска през половината лице стоеше сред множество красиви жени, които премятаха платове през кръста му, обличайки го в странни дрехи.

Това са женски дрехи.

Фан Ли закри устата си с ръка. Би се засмяла, ако голата му кожа и опитите му да се отърве от момичетата не караха мускулите му да изпъкват. Мъжът беше ужасяващо висок и едър. Заемаше почти цялата стая и имаше идеалните пропорции, които една жена би желала у мъж.

Фан Ли закри очи с длан, дишайки тежко зад завесите. Фината коприна в розово караше мъжествеността му да изпъква още повече — беше все едно да гледа бог, облечен в дреха с пух.

  Въпреки нелепите обстоятелства, Йеомна продължаваше да изглежда добре.

,,Проклятие!" — девойките бяха започнали да се борят с колана на панталона му. Дъхът на Фан Ли заседна в гърлото й. ,,Проклятие, проклятие, проклятие!"

Тя засрамено поклати глава и започна да отстъпва назад.

— Мис Ли!

Йеомна беше доловил шума и грабна мечовете си, спъвайки се в платовете. Девойките се разпищяха. Завесите се скъсаха и Фан Ли изписка ужасено заради полуголият мъж, тичащ към нея.

Една от шивачките хвърли иглениците по тях. Йеомна извади меча си и отблъсна иглите, скривайки Фан Ли с тялото си.

— БЯГАЙ!

Мис Ли отказваше да помръдне от мястото си. Йеомна прокле късмета си и я грабна през кръста, изритвайки вратата с крак. В движение улови шокираният Ян Ян и разби прозореца с рамо, скачайки на улицата. Приземи се на крака и  със свободната си ръка улови детето. Той нежно остави Фан Ли и й помогна да стъпи на крака, внимавайки да не я докосва прекалено. Тя се олюля и постави ръце на лицето си. Йеомна не знаеше какво се опитва да провери, но бутна качулката над главата й започна да я тегли в тълпата.

— Трябва да се слеем с тълпата. Стойте до мен, но не прекалено плътно.

— Учителю, защо носиш женски дрехи?

Йеомна използва дългият плат от дамската туника за шал.

— Загубих ви. Докато се опитвах да ви намеря, една от шивачките ме видя и ме бутна в магазина. Помислих, че ще извикат стражите. — богът въздъхна и по бузите му изби руменина. — Те обаче искаха само да ме облакът в сатенени дрехи. Приех. Все пак така щях да ви спечеля време. — Йеомна огледа новите им дрехи с тънка усмивка. — И виждам, че съм успял.

Той не пропусна странното поведение на Фан Ли — пръстите й не спираха да дърпат дългите й черни коси, а погледът й шареше из околностите, отбягвайки да се насочи към него.

— Всичко наред ли е, мис Ли?

Чула името си, красивата девойка подскочи ужасено. Лицето й бавно се извърна към него, докато очите й бягаха по наболата брада и високи скули. Тя благодари на боговете, че самураят носеше глупавата кожена маска, защото в противен случай се страхуваше, че въздухът няма да й стигне. Цял живот беше играла с братовчедите си и недъгият Шан Дзин. Да бъде в компанията на този висок и свиреп войн я караше да се чувства... неудобно? Не, това не бе най-добрата дума, с която да опише хаоса, вихрещ се в ума й.

Фан Ли се усмихна насила, опитвайки се да си придаде спокоен вид.

— С мен ли? Напълно наред. По-скоро аз трябва да питам вас дали всичко е наред. Панделката на кръста стяга ли ви?

Йеомна сведе очи към облеклото си.

— Всъщност да. Знаете ли как да я оправите?

Фан Ли си пое рязко дъх.

— Не бива да я пипате за нищо на света!

Ян Ян навири носле с любопитство. Фан Ли предусещаше, че разговорът ще я постави в неудобна ситуация, за това побърза да обясни:

— Така изглежда автентично. Ако пипнем нещо от облеклото на твоя шиди, се опасявам, че ще разкрият кои сме.

Това не беше причината поради която беше спряла Йеомна да пипа панделката и малкият Ян Ян го разбра по начина, по който Фан Ли беше изстреляла думите. Той не повярва на лъжите й и реши сам да разкара грозната панделка. Пръстите му уловиха единият край и сатена се нагъна по ръбчетата, преди възелът да се разплете.

Само след миг цялата роба на Йеомна се свлече в краката му. Без панделката, която да държи сложното поставените, тежки платове, дрехите се пързулнаха по тесният му ханш и мускулести бедра, оставяйки го напълно гол.

Фан Ли спря да диша.

Ян Ян преглътна тежко.

— Учителю... аз не... исках... — пръстите му още стискаха сатенената панделка и Ян Ян скочи, поставяйки я около кръста на самурая. — Ето, така е по-добре.

Ала когато писъците се надигнаха и няколко жени паднаха в несвяст, Ян Ян разбра, че веднъж завинаги беше съсипал целият им план.

Дотук с идеята да не привлипат внимание.

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top