28.1 | 歌曲 Песен

— Йео?

Тихите свирукания на щурци и слабите проблясвания на звездите бяха единственият отговор, който девойката получи. Тя обаче продължи да стъпва уверено в пръстта, присвила очи в мрака, надявайки се да успее да различи силуета на самурая.

— Йео, отговори ми! Тук е тъмно и може да пропадна в някоя ям... а, ето те!— тя спря с усмивка на хубавото си лице. Докато присядаше до него, пръстите й стиснаха един от дългите кичури напоени с аромата на лилии. — Хубаво местенце си си намерил.

Гледката към реката караше кожата й да сияе от леките вълнички, образувани от вятъра. Фан Ли не забеляза, когато адамовата ябълка на Йеомна подскочи — беше прекалено заета да се усмихва глупаво на малките мушици, които обикаляха около брега.

— Красива.

Тя се отърси от бляна си и наклони глава, оформяйки нямо ,,О!“ с пълните си устни.

— Нали? Винаги съм харесвала реката. Дори след като тя ми отне най-скъпият човек на тази земя. — девойката си пое дълбоко въздух и срещна въпросителният му поглед. —  Бях още малка, може би на петнадесет или шестнадесет. Беше пропътувал целият път до село Йо, за да посети манастира в планината. Търсеше някаква билка, с която да излекува сенната ми хрема. Мама винаги казва, че някой ден тя ще ме погуби — Фан Ли се изкикоти сладко и опря глава на ствола на едно дърво, обгърбата в тъга. — Но тя винаги греши. Ако не беше истина, за нищо на света нямаше да реши, че от мен и Шан Дзин би се получил добър брак и никога нямаше да остави съпруга си да търси цвете, което само двама богове са виждали.

— Какво? — смръщи вежди самураят. — Не разбирам. Не могат ли всички богове да виждат света на простосмъртните?

Тя зарисува с пръсти по плата на робата си. Изглеждаше сякаш се потапя в спомени, за които отдавна не се беше замисляла.

— Има легенда, която гласи, че когато богинята на късмета разкрила своята любов към богът Кирин, неговият отказ да я вземе за своя жена предизвикал буря от емоции в безсмъртното й сърце. Тя изплакала болката си под формата на една едничка сълза — първата сълза, която бог бил изплаквал някога. На мястото пораснало бяло цвете, което наричат Змийски език. Баща ми беше отличен лечител, но въпреки огромният просперитет и интелект който притежаваше, никога не спря да вярва в тази детска приказка. Накрая тя погуби живота му. На връщане от манастира, баща ми държал цветето в ръце. Докато се качвал на кораба течението разлюляло мачтите и той паднал във водата. Хората викали името му и се гмуркали да го извадят, но той потъвал много бързо.

Сълзи напълниха очите на Фан Ли. Тя преглътна скръбта си, преди да свие пръсти и да продължи.

— Другите мъже казват, че не искал да пусне цветето. Че то някак го повлякло към дъното. Аз не го вярвам. Едно цвете не може да тежи толкова много. Нали? — мокрите й ресници премигаха в негова посока.

Йеомна замислено улови една сълза, спуснала се от брадичката й. Той я стри в кожата на пръстите си, преди да заговори:

— Чувал съм, че божествената болка не е като човешката. Тя може да предизвика бедствия, невиждани за хората. Самият факт, че е успял да намери цветето, е говорел за много лоша поличба. Змийската отрова за която говориш не е било обикновено цвете. Ако Аматерасу го е прокълнала, това цвете не е никаква билка, а по-скоро най-силната отрова, която може да съществува.

Зелените ириси на Фан Ли огледаха изваяните контури на лицето му под маската. Тя се усмихна леко въпреки сълзите и вдигна ръка, избърсвайки влагата от очите си.

— Знаеш ли, ти си първият, който не мълчи по време на историята ми.

— Как бих могъл?

Тя се изкикоти.

— Шан Дзин ми подари гребен за коса за да спра да плача. Определено се радвам, че поговори с мен, вместо да извадиш някой гребен от пазвата си.

Йеомна замръзна за момент, после действително бръкна в пазвата си и извади парче бамбук от там. Дългите му пръсти потупаха единият край на кухата пръчка, докато от втория паднаха стърготини.

— Видях, че те бива с извайването. Можеш ли да направиш флейта от това?

Фан Ли се поизправи за да огледа по-отблизо. Пръстите им се докоснаха, когато девойката опипа повърхността за неравности.

— Не, съжалявам. Но е хубаво. Равно е. Гладко. Би свършило чудесна работа.

Той подържа парчето няколко дълги мига, сетне протегна другата си ръка към нея.

— Ще ми дадеш ли на заем камата си?

Фан Ли веднага му обслужи.

Той внимателно спусна линия през средата с върха на острието и за нейна изненада... започна да дупчи бамбука. С пръст избутваше капачето от изрязаната дупка във водата с тихо ,,пльок“, докато камата плавно дълбаеше пролуки за въздух, а после продължаваше целеустремено към следващата и започваше да дълбае наново.

Фан Ли гледаше омагьосано в това странно, объркващо сетивата действие, и осъзнаваше, че Йео беше първият мъж, който би издялал флейта със собствените си ръце.

— Всички самураи ли са толкова земни?

Без да вдига глава от работата си, Йеомна й хвърли страничен поглед.

— Какво имаш предвид?

Тя повдигна рамене.

— Просто до сега не бях виждала мъж да дялка флейта.

Той замълча и духна струйка въздух през главния отвор. Мек, но доста хаотичен звук се плъзна по реката и заглъхна като единичен зов за помощ.

Йеомна простена раздразнено.

— Какъв ужасен звук! За малко да ми провървят ушите — той нежно й върна камата и й подаде флейтата. — Сигурен съм, че на теб ще ти се получи повече.

— На мен ли? — изненада се Фан Ли. — Че защо на мен?

Той отвори уста и я затвори. Когато отново проговори, звучеше засрамен:

— Ами... изглеждаш ми като... изглеждаш така, сякаш те бива с устата. Имам предвид формата и...

Фан Ли бързо пое двата предмета от дланта му и запуши устата му, карайки го да замълчи. Тя се огледа за малкият любопитен Ян Ян в случай, че я бе проследил, след което се засмя и отпусна ръка.

— Внимавайте, господин самурай. Човек би си помислил, че имате нечестиви мисли.

Той се изправи на крака и се извиси над нея.

— Аз — нечестиви мисли? Бъркате се, мис Ли.

Тя също се изправи, стиснала подаръка му.

— Въпреки хвалбите ви, аз не мога да свиря.

Йеомна изтръгна флейтата от ръцете й и я захвърли в краката им. Намираха се толкова близо един до друг, че дъха им се смесваше в едно, сгряваше лицата им и караше сърцата да туптят диво.

— Какво правите? — проплака девойката. — Защо я хвърлихте?

Той я улови за ръката преди да се е навела да я вдигне.

— Говориш с мен учтиво. Да не би да се страхуваш?

— Говоря с теб учтиво, когато... — тя извъртя очи. — Пусни ме! Искам да се науча да свиря. Може да не мога да правя нищо с тази уста, но поне мога да се науча.

Йеомна моментално я пусна. Двусмислието зад думите й беше точно това, което искаше той да чуе и целеше да го постави в неудобство, карайки го да я освободи.

Йеомна се усмихна тъничко и я остави да изтупа мръсотията от бамбуковата флейта. Фан Ли посочи дънера на който беше седял с единият край на инструмента.

— Ти ще пееш, а аз ще свиря.

— Много добре.

И той запя.

Пя толкова красиво, че Фан Ли дори не вдигна флейтата до нивото на брадичката си и птиците замълчаха, заслушани в божествения му глас.

В онзи момент Фан Ли се превърна в първият смъртен, станал свидетел на това бог да пее.

И й хареса.