Като вълни към пясъчния бряг

към своя край минутите летят:
една след друга, в непрестанен бяг, към вечността неспирно се стремят.

Едвам роден, и вече този сърп
пълзи към пълна зрелост в небосклона.
Но после, затъмнен и крив, и щърб, в борбата губи своята корона.

А времето обрулва като цвят
лицата ни, дълбае с нож челата.
И всичко мре, и всичко в този свят
като трева ще легне под косата.