1 |創作 Сътворение

В СВОЕТО начало Вселената представлявала нищо повече от едно ненужно и пусто, безформено произведение на тъмнината.

Според легендите, това нейно състояние продължило осемнадесет хиляди години, докато постепенно нейната безформеност се сляла в космическо яйце и когато двете му противоположности Ин и Ян се балансирали напълно, от яйцето излязъл Пангу. С един замах на своята брадва, примитивният космат гигант с рога разцепил Ин и Ян, създавайки Земята — мътна Ин и ясен Ян. За да ги раздели, той застанал между тях и с ръце избутал нагоре Небето. С всеки изминал ден небето ставало с три метра по-високо, земята с три метра по-дебела, а Пангу с три метра по-голям.

Разделянето им отнело още осемнадесет хиляди години и когато приключило, Пангу седнал уморено на един камък, мислейки си колко самотен се чувства. Звярът почукал с брадвата си в скалата и от съприкосновението се появили четири искри — така той създал Костенурката, Киринът, Фениксът и Драконът, първите божества и безплътни форми на енергия във Вселената.

Заедно, петимата сътворили дърветата и животните, сетне издигнали Луната и Слънцето, поставили облаците в небето и вода в облаците, образувайки първият дъжд. Почвата избуяла. Пангу решил, че е време да засели земята с някой, който да се грижи за нея и плеснал с ръце, поръсвайки космически прах от Ин и Ян по повърхността й. Годините минавали. Костенурката научила мъничките създания как да пишат, Драконът ги научил да използват огъня, Фениксът им показал как да постигнат душевен мир, а Кирът им помогнал да открият истинното познание за света.

Въоръжени със знания, умения и свобода, хората създали селата в които да живеят, каруците с които да се движат и ножовете, с които да режат храната си. Обособили животните за дивеч от тези в дивата природа и се хранели единствено с тях. Научили се как да отглеждат култури и да правят платове. Селата се трупали и не след дълго земята била толкова разпръснато населена, че групите от близки селища започнали да гледат едно на друго като семейство, различно от другите. Появила се завистта. Зародила се надменност. В душите на по-богатите покълнала себичност. Започнали да се вдигат империи, начело с владетели.

Чувствайки се все по-отчужден от своите създания, Пангу изковал свой дворец в небесата и заживял отделно от хората. Киринът, Фениксът и Костенурката се присъединили към него и четиримата кротко наблюдавали отдалеч как Дракона става все по-смъртен с всеки изминал ден. Хората сякаш забравили, че има и други богове, и започнали да боготворят Дракона като свой велик създател и единствен повелител. Вдигали се олтари, строели се храмове, сипели се скъпоценности и се празнували пищни празненства в негова чест. Хората сляпо започнали са вярват, че стига да помолят учтиво за нещо своят бог Дракон, той мигновено ще им го даде.

Виждайки силната им вяра в него, Драконът се опиянил от усещането за величие. Боговете в небето се притеснили. Пангу изпратил Киринът да доведе Дракона в двореца и всички заедно обсъдили неговото оставане сред смъртните. Както и предполагали, Драконът не пожелал да чуе и дума за изкачването си сред останалите. Пангу и останалите богове изпратили своят брат с тъжни лица, надявайки се решението му да е било за добро. Не след дълго Драконът откраднал от космическия прах и създал свой род, който нарекъл Династията на Жълтия Дракон.

Той обаче не разпределил поравно сместта и когато мътната Ин надделяла, в душите на хората от рода на Жълтия дракон се появил черен мрак. Династията, която създал, живяла по-дълго от останалите човеци и била погълната от чувство за власт. Уплашен от развоя на събитията, Драконът пожелал да се върне сред своите събратя за да потърси помощ, но когато опитал да полети, крилете му вече не можели да го задържат във въздуха и той паднал, окаян и сам, принизен до едно от създанията, сред които избрал да живее. Собстените му рожби го оковали във вериги и го заключили под огромен замък, построен от тонове скални късове.

Пангу се разярил и изпратил мълнии да покосят планината. Хората се разбягали. Уплашените им писъци ехтели до небесата, карайки боговете да пролеят скръбни сълзи. От този ден насетне те загърбили завинаги хората, живеейки високо, високо в своя небесен дворец.

Легендата гласи, че безсмъртните хора от династията на Жълтият дракон изкопали тунели под повърхността, създавайки свой собствен подземен свят. Те направили свое копие на брадвата на Пангу и сътворили създанията от тъмната материя — зли духове във всевъзможни, гротески форми, които плъзнали в света на хората за да всяват страх и смут.

Под прикритието на хаоса, мъж на име Куа Фу дори посмял да пожелае да свали Слънцето и съпроводил армия от войници, с които да се качи до най-високата планина, от където с въжета да изтеглят светещото кълбо. Те хвърляли въжетата три дни и три нощи, докато накрая не уловили една от звездите в небето и глупаво решили, че това е Слънцето. Куа Фу впрегнал всички коне и войници, и вкупом затеглили звездата, придърпвайки я към повърхността на земята. Тогава внезапно въжетата се скъсали, звездата се смалила до карафичена иглица и се понесла в пространството, падайки във водите на едно малко езеро. Едва няколко няколко дни по-късно беден селянин от малко село открил и затварял звездата в стъклена бутилка, сдобивайки се с първокласна отвара за безсмъртие. Мъжът имал красива, млада съпруга и понеже отварата можела да послужи само за един, той я изпратил в гората, обяснявайки й къде е открил падналата звезда, твърдейки, че ако извадела късмет, може би щяла да открие още.

Оскърбена от егоизма на своя съпруг, красивата Ченг'Е изчакала докато той заспи и изпила отварата. В мига в който течността плъзнала в тялото й, Чанг'Е се почувствала лека и полетяла във въздуха против волята си. Тя се реела дълго, преди да достигне Луната и да се улови за нея. Някои твърдят, че при ясно небе повреме на Парада на светлините човек още може да види Чанг'Е да стои там, наблюдавайки хората с бял заек в скута си.

Това, разбира се, било много отдавна. Толкова отдавна, че в момента няма жив човек който да може да потвърди дори частица от тези легенди. Никой не знае с точност от кога, но сега в небесното царство има над стотици служители, които се грижат дори най-финните частици във въздуха да бъдат в строго калкулиран и прецизен ред. Част от тях отговарят за нишките на живота при хората и слизат да разчетат бъдещето на детето им при раждането — може би, само вероятно, те са тези, които хората ценят най-много.

A/N:
Книгата е базирана на множество истории и символи от китайската и японската култура, като например:

1. Chang'e and Hou Yi
2. The Jade rabbit
3. The legend of the white snake
4. Yellow Emperor Dragon
5. Guardian lions
6. Pangu and the creation of the world
7. Four Heavenly kings
8. Erlang Shen - the man with third eye
9. Kua Fu: a giant who wanted to capture the sun
10. Aokigahara ( 青木 ヶ 原 ) , известно още като Морето на дърветата ( 樹 海 , Jukai )