34.3 | 交出 Предаден

КИРИНЪТ ИЗТРЪГНА МЕЧА от шията си го притегли. Приличаше на човек, който не е свикнал да държи оръжие, но това ни най-малко не накара усмивката да изчезне от лицето му.

— Хубаво оръжие. Кога за последно сме се сражавали с такива?

— Не искам да те убивам. — рече тихо Йеомна. — Но ако не си тръгнеш, ще трябва да го направя.

Фан Ли не успя да види кога се бе придвижил, но кристално ясно чу как остриетата на двата меча се плъзгат едно по друго. Вече никой не се усмихваше — и двамата мъже се гледаха студено, обмисляйки следващата си атака. Това беше урок — на завист, предателство и надмощие. Този, който победеше, щеше да живее с мисълта, че е убил другия. И може би щеше да го преживее. Някой ден от своя безсмъртен живот, в някое красиво утро, където споменът щеше да бъде толкова избледнял, че вече щеше да е бъде само малка точка в голямото синьо небе.

Сега обаче споменът още не бе запечатан. Победителят беше неясен, а на Фан Ли й бе повече от трудно да предвиди хода на събитията. Притеснението я караше да се моли това да не е Йеомна, и начинът, по който Ци Лин поемаше ударите, я изпълваше с надежда.

Белокосият самурай изби меча от ръката на другата фигура и двамата се вкопчиха един в друг, биейки се с голи ръце. Юмруците, които си разменяха, не бяха нещо, за което смъртен би оцелял да разкаже. Кръвта по кокалчетата им се сливаше с кафявата кал. Йеомна нанесе пореден силен удар в брадичката на Ци Лин, предизвиквайки звучен пукот от чупене на кости.

— КОПЕЛЕ! — излая Кирина.

В ръката на поваления бог се завихри кълбо от светлина, която изкриви меча на Йеомна преди да е прерязало гърлото му и го спаси от сигурна смърт. Ци Лин отпусна глава за миг само колкото да си поеме дъх и изрита Йеомна с всички сили в коляното, поваляйки го настрани в тревата.

— Надявам се да не си очаквал да се бием като смъртни — озъби се.

Коляното му пресрешна главата на Йеомна, вкопавайки я в земята. По повърхността на реката се появиха вълнения. Камъчетата по брега се залюляха и се посипаха на дъното. Фан Ли искаше да закрие очи, но сърцето й не й позволяваше да спре да гледа.

— Стига си спал, Йеомнааа! — извика през смях Кирина, надвесен над неподвижното тяло на другият бог. — ТОЛКОВА ЛЕСНО ЛИ СЕ ПРЕДА...

Две мръсни длани уловиха ръцете му в капан. Ци Лин издаде изненадан звук, преди Йеомна да го удари с глава и да пробие дупка в челата и на двама им, разплисквайки още божествена кръв по земята. Тревата се покри с алената течност, подобно на бойно поле пълно с мъртъвци. Докато Киринът още опитваше да осъзнае какво се е случило, Йеомна се изправи и го завъртя във въздуха, запращайки тялото му на другия бряг на река Шан Дзин.

,,Това... това ли е силата на един бог?" — потрепери Фан Ли. Ако Йеомна още не използваше дори част от силата си, а подхвърляше Ци Лин с такава лекота наоколо, то боговете наистина заслужаваха своето място в Небесният дворец до създателят Пангу.

Пред погледа й белокосият самурай се затича и скочи над реката, приземявайки се до Ци Лин. Краката му обкрачиха другият мъж и пръстите му стиснаха предната част на робата на Кирина, преди да започне да го удря отново и отново, превръщайки от лицето му в кървава каша.

— ЗАЩО? — Фан Ли изтръпваше при всеки вик, изтръгнал се от гърлото на предаденият Йеомна. — ЗАЩО СЕ ПРЕСТРУВАШЕ НА МОЙ ПРИЯТЕЛ? ЗАЩО ИСКАШ ДА БЪДЕШ НА МОЕ МЯСТО? КАЖИ МИ, ЗАЩО БИ ИСКАЛ ТОВА ПРОКЛЯТИЕ!?

Ци Лин се даваше в кръв. Едното му око бе подуто и синьо до неузнавамеост, а другото — почти затворено. Беше смазан. Ако това бе човек, душата му отдавна щеше да се рее в пространството далеч от тялото, но Киринът беше твърде могъщ, че да умре толкова лесно. Раните му зарастваха с плашеща бързина и скоро той се смееше, забавлявайки се на болката, която Йеомна изпитваше.

Само едно леко махване с пръсти от негова страна посече въздуха със свистене и за едно мигване на окото отряза три от пръстите на Йеомна. Грозният смях на Ци Лин изпълни тишината. Очите му се плъзнаха по раните на неговият враг, наливайки във вените му сладост.

Останал без друг избор, Йеомна призова меча си.

Фан Ли никога не бе виждала подобно оръжие като божественото. Дръжката на това чудовищно острие представляваше четири педи вита закалена стомана, а самото острие — гладко като огледало съвършенство, отразяващо лицето на човек преди да отнеме живота му още с първият замах. Беше точно този тип оръжие, което бе виждала в книгите на баща си, с което рисуваха самият Пангу. Самият факт, че бе видяла как Йеомна го изважда от дупка в пространството и то излезе от там като дим, сливащ се с ръката му, беше достатъчен да я накара да пожелае да бяга докато дъхът й спре и краката й откажат да се движат. 

Не всички богове имат меч, беше й казала баща й. Според легендите, те бяха само трима: Пангу, който беше сътворил света от яйце и бе баща на всички богове; Ченг'Е, която бе изпила отвратата за безсмъртие и живееше на Луната със своята кицуне-лисица, и синът на богът Дракон, създаден от черната коварна Ин която изсмукваше живота от всичко, до което се докосне.

Ако това бе вярно, самураят, когото Фан Ли познаваше, беше един от най-могъщите богове в Небесният дворец — самият бог на отмъщението и единственото шинигами, което можеше да изпълнява предсмъртните желания на хората в замяна на душите им.

На другият бряг на реката, Ци Лин се изкикоти.

— Да я беше чул как се моли.. Толкова е сладка, когато крещи за милост. ,,Недей!" ,,Спри, Ци Лин!"

Мечът от мрак се приземи до бузата му, карайки го да застине насред изречението. По шокът, сковал изведнъж тялото му, Йеомна осъзна, че не беше очаквал подобна реакция.

— Хаха, виж се само! Порасна толкова много вечно да потискаки силите си, но в теб живее чудовище, по-страшно дори от баща ти. Първо ще убия нея... после, когато свърша с теб, ще отрежа главата ти и ще я занеса на Пангу. — вените по челото на Ци Лин се напълниха с кръв. Той се озъби, щракайки с челюсти пред лицето му. — СТАРИЯТ ЩЕ БЪДЕ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВ, ЧЕ НАЙ-СЕТНЕ СЕ Е ОТЪРВАЛ ОТ ТЕБ! Хахахаха... какъв наивник си ти, Йеомна. Никой никога не те е харесвал. Ти си грешка, която винаги ще напомня за измяната на баща ти!

Йеомна плъзна наполовина отрязаните си пръсти по меча и замахна, но Ци Лин съумя да улови острието на милиметри от лицето си.

— ХАЙДЕ, ЙЕОМНА, ПОСТАРАЙ СЕ ПОВЕЧЕ!

И Йеомна се постара. Всичко стана за секунди — върхът на оръжието премина като през масло, разтваряйки гръдният кош на Кирина през средата. Същата ръка, чийто пръсти бе отсякъл, бръкна вътре и стисна сърцето му, почерняйки го със силата на мътната Ин.

Ци Лин сбърчи вежди в объркване. Усмивката му бавно угасна. Жълтите очи на Йеомна бяха последното, което видя, преди тялото му да бъде засмукано от стотиците души, заключени в червеният меч. Те хапеха, късаха и пируваха с плътта му, заглушавайки писъците на болка с демоничната си песен.

... три души, с цената на една, твоята ми е любима. Сред три души, от три тела, господарят Йеомна ще избира.

Когато и последната дума бе изпята, душите се върнаха обратно в меча, готови да слугуват на своя велик господар до края на вечността.

Йеомна беше победил.

Но тази победа щеше да го съсипе.

A/N: Тази бележка ще бъде малко по-дълга от последните, но искам да бъда сигурна, че всичко е ясно: в тази глава Йеомна наистина убива Кирина. Може би не сте обърнали внимание, но от началото на историята друг бог никога не е бил убиван ( с изключение на богът Дракон, но там още липсват детайли, които са важни за сюжета и ще разберете в последствие). Да, Ян Ян успя да призове Аматерасу. И да, както вече беше написано в глави по-рано, един бог може да бъде убит само чрез кръвта на друг бог или някакво божествено оръжие.

Ян Ян все още Е жив!
Фан Ли НЕ беше изнасилена — Киринът просто я съблече с магия и започна да я докосва.

Да, в меча на Йеомна живеят души — вие вече сте виждали този меч напред в книгата, но там той не беше използван по този начин. Мечът на Зайхай има същата способност — само че, докато в този на Йеомна живеят само зли духове, в този на Зайхай живеят всички, които й е било платено да убие. Да, Йеомна може да ги контролира и да, те в последствие стават йокаи.

Може би сте забелязали и още нещо — Джикиники, който Йеомна срещна и обезглави пред портите на императорският дворец не беше създаден от него йокай, но също беше от този вид създания. Обърнете внимание, че до двореца се намира селото на Куа Фу, от което изчезват девици напред във времето — Джикиники също беше младоженка със сватбени одежди.

И последно, но не на последно място: правя нов призив да подкрепите историята с коментиране на мненито си, защото в последните дни се чувствам страшно несигурна и изключително плахо натискам бутона за качване. Не вярвам, че последните действия вървят по начина, по който ми се иска и ВСЯКАКВА помощ ми е добре дошла — било то съвети, коментиране на грешки или предложения за поправка на дадена сцена.