34.2 | 钢 Стомана

Главата съдържа сцени на психическо, сексуално и физическо насилие 💭

ФАН ЛИ ПАДНА сред камъните до реката, претърколи се и се улови за челото. Когато за миг замъгленото й зрение се проясни, червената течност по пръстите й я накара да се изправи рязко. За нейно ужас, точно в този момент голям крак я бутна обратно назад.

— Аххх! — девойката се сви на кълбо от болка и посегна за пръта, с който тупаше праха от платовете.

— Дори не си го и помисляй.

Ци Лин смаза китката й с върха на ботуша си, изритвайки дървената пръчка в реката. Дългата му коса погъделичка шията й щом се наведе и залепи звучна целувка върху пухкавите й устни.

— Чаках цяла вечност Пангу да ме забележи. Бях кротък. Смирен и услужлив. Мислех, че така ще мога да бъда признат. Знаеш ли каква низост е бог като мен, великият Кирин когото хората почитаха векове наред, да бъде забравен? Гледах как храмовете в моя чест биват изоставяни, слушах как хората повтарят неговото име! Ненавиждах го. — Ци Лин улови брадичката на Фан Ли и прокара пръст по кръвта, стичаща се от раната на челото й. — А после онова нищожество сътвори него. Принцът от мрак, когото ненавиждам повече от всичко на тази Вселена.

Пръстите й се плъзнаха по камъните и се обвиха около ръбчетата на един от тях. Тя вдигна ръка и се прицели в тила му, но Ци Лин спокойно отби атаката и целуна дланта й.

— Чаках денят в който ще накарам Йеомна да страда през почти целият си живот и сега, когато най-сетне съм толкова близо, ти отказваш да ме обичаш.

— ТИ СИ ЛУД! МАХНИ СЕ ОТ МЕН!

Ци Лин нежно притисна пръст към наранените й устни.

— Тихо, сладка моя. Просто се отпусни. Обещавам, че ще бъдеш доволна. — ръката му се плъзна по шията й, обгърна едната й гърда през туниката и се обви около тесният й ханш.

Фан Ли успя да се извърти достатъчно за да захапе ръката му, карайки го да застине изненадано.

— ПОМОЩ! — възползва се от преимуществото което имаше за да извика. — ПОМО...

— КАЗАХ ДА МЛЪКНЕШ! — ръката му удари скулата й, запращайки главата й настрана. Ци Лин притеснено обви лицето й в шепи и започна да трие раните й. — Съжалявам, съжалявам, съжалявам! Прости ми, Фан Ли. Не искам да те наранявам, но ти не ми оставяш друг избор. Бъди тиха, чу ли?

Девойката успя само да притвори очи. Едва доловимото й кимане беше измано съгласие, с което опитваше да си спечели време. Тъкмо когато мислеше, че шансът й си е отишъл, Ян Ян скочи от храстите с флейтата на Йеомна и заудря Ци Лин с всички сили.

— УМРИ, ДОЛНА ГАД! УМРИ, УМРИ!

Фан Ли сграбчи шепа ситни камъчета от водата и ги хвърли в очите на мъжа. Кракът й се подхлъзна върху влажният мъх под тях, ала това не успя да я накара да се откаже. Дори напротив — гневът й се надигна като приливна вълна и заля тялото й, притъпявайки усещането за болка. Когато се изправи протегна ръка към Ян Ян и взе флейтата, нанасяйки последен, силен и свиреп удар в лицето на Ци Лин.

— БЯГАЙ! — тя избута Ян Ян към вътрешността на гората.

Забавянето можеше да коства живота на някой от двама им, за това след няколко крачки Фан Ли го вдигна и се затича към селото. Дишането й беше прекалено бързо, туниката й — прекалено тясна. Пот, кръв и кал покриваха цялото й тяло. Косите й се бяха полепили по гърба й в хаотични черни пластове.

— Близо ли е? — изхриптя запъхтяно. — Близо ли е, Ян Ян?!

Детето беше забило пръсти толкова силно в дрехите й, че платът скоро щеше да се скъса. Когато въпросът й премина през съзнанието му, Ян Ян вдигна глава от извивката на шията й и погледна назад.

— Той... не мърда.

,,Какво? Не мърда?" Фан Ли сбърчи вежди без да спира да тича. Нещо не беше наред. Можеше да го почувства — беше като в игра на криеница, в която не намираше скривалище. Сякаш всички места бяха твърде открити и нищо не можеше да я скрие от очите на Ци Лин. Тя опита да се отърве от това неприятно усещане, но всеки завой който обмисляше й се струваше все по-глупав план за бягство. Изведнъж почвата под обувките й се смени с лепкавата кал до брега. Двамата с Ян Ян спряха и се огледаха внимателно, осъзнавайки с нарастващ страх, че се бяха озовали обратно при реката.

— Той е бог — прошепна детето в ухото й.

Ци Лин изплю кръвта от раната на устата си и почисти мръсотията от лицето си в ръкава на робата. Изглеждаше като луд. Бласъкът в очите му бе станал чудовищен, а усмивката — невъзможно широка. Приличаше на побъркан, който е на път да изтезава и убие всеки, до когото се домогне.

— Моля те. — Фан Ли притисна Ян Ян към гърдите си с обич. — Не го наранявай.

— Съжалявам любима, но това не ме устройва.

Тялото й затрепери. Беше готова да лази на колене, само за да успееше да го убеди да не убива Ян Ян.

Ци Лин пристъпи крачка напред.

— Моля те! — сълзите омокриха бузите й и се търкулнаха върху рамото на детето. — Ще ти дам всичко, което искаш от мен! Ще бъда твоя жена! Ще те боготворя и обичам, дори ще убедя хората да върнат вярата си към теб и да вдигат храмове в твоя чест!

— Оо? — мъжът наклони глава и се извиси над нея. — Нима вече си готова да сътрудничиш? — той изцъка разочаровано с уста. — Зашо трябваше да видиш, че е безсмислено да бягаш от мен за да стигнем до тук? Щастливка си, че страхът у жените ме изпълва с желание. Пусни го.

— Ще... ще го нараниш ли?

— Не му вярвай, мис Ли! Този мъж е чудовище! Изчакай шиди да се върне и ще видиш, че той ще ни защити! — шепеше упорито Ян Ян в косите й.

Ци Лин издърпа момчето за дрехата и го вдигна във въздуха, сетне поднесе детето над водата и го потопи вътре. От повърхността започнаха да излизат балончета, сред които постепенно започна да се вдига пара. Фан Ли зарида по-силно и се сви назад, когато водата се докосна до ботушите й и опари кожата през плата.

— НЕ! ПОМОЩ! НЕ ГО УБИВАЙ, УМОЛЯВАМ ТЕ!

,,Мисли, Фан Ли, мисли бързо!"

Тя скочи, осенена от внезапна идея. Кървавите й длани обгърнаха лицето на бога и устните й се докоснаха до неговите. Нямаше никакво оръжие с което да се бие освен флейтата, за това когато Ци Лин пусна туниката на Ян Ян тя се възползва от възможността да наръга окото му с края й и да се отпусне в реката. Очите й се изпълниха с червени точки при съприкосновението с врящата вода. Ци Лин наистина бе успял да я загрее достатъчно, че да свари човек жив. Тя загреба паникьосано на посоки и изтегли първото, до което се докосна — за нейн късмет, това бе Ян Ян.

— Не... — кожата му беше подута и покрита със слузести мехури.

С треперещи пръсти, Фан Ли погали бузата му, спомняйки си онази нощ, в която почти бе загубила Йеомна и откри, че те бавно се бяха превърнали в най-скъпите й хора. Внимателно остави обгореното тяло на Ян Ян на брега и коленичи върху му, люлеейки главата на момчето в обятията си. Беше изгубил съзнание, но сърцето му още биеше. Можеше да чуе слабото туптене срещу това на своето собствено.

— Ти нямаш съвест. — кървясалите й очи се впиха гневно в Ци Лин, смазвайки го с цялата вина която искаше да му вмени.— Нищожество като теб дори не заслужава да бъде наречено бог! Коравосърдечно създание, което е орисано да живее вечно... — тя се засмя грозно и хрипливо, едва чут стон на отчаяние. — Никога не ще познаеш какво е любов. По-добре да умра, от колкото да бъда жена на убиец.

Ци Лин изрева гневно и я отдели от малкото момче, разтърсвайки тялото й с нажежен до бяло гняв.

— ЩЕ УБИЯ ТОВА ЖАЛКО ИЗЧАДИЕ САМО ЗА ДА ГЛЕДАШ КАК СТРАДА, А ПОСЛЕ ЩЕ ТЕ ИМАМ! — изплю заслепен от ярост. — ЧУВАШ ЛИ? ТИ СИ МОЯ! МОЯ!

Главата й едва стоеше изправена върху раменете. Беше й толкова трудно да удържи тялото си да не трепери, че от усилието не чувстваше крайниците си. Окото в което беше забила флейтата отдавна беше зараснало. Фан Ли се взря с усмивка в изкривеното му от злост лице и се засмя.

— Божествеността ти... не струва и половината от верността ми към Йеомна.

Ци Лин изтръпна.

Подобна наглост беше непростима. Нямаше човек, който да може да изрече подобно нещо в лицето на бог и да очаква да живее. Ако беше смятал да запази Фан Ли за себе си, сега искаше да я убие и да остави трупа за да може Йеомна да го открие. Щеше да стои до изстиващото й тяло докато онзи неудачник синът на Дракона не се появеше и не видеше смъртната мъртва. Щеше да разхвърля вътрешностите й по целият бряг като украшения на отмъщението.

Но първо...

Пръстите му щракнаха еднократно пред лицето й. Топлият вятър на ранният следобед лъхна голата й кожа. Явно Ци Лин не се беше отказал — все пак, въпреки дързостта й, щеше да я изнасили.

,,Така да бъде" — помисли си Фан Ли и се отпусна в ръцете му, които грубо стискаха и драскаха кожата й. Може би, само може би, ако успееше да изолира мислите си до мъничко кътче със светлина, тези ръце щяха да се превърнат в ръцете на Йеомна. Той щеше да я докосва нежно — да гали бузите й и да я гледа с онази своя тъничка усмивка, да я целува, прегръща и люлее с обич, закриляйки я от останалият лош свят. Дори това никога да не се случеше, дарът от баща й да гони най-чистите мисли за хората, които й бяха скъпи, в този момент я спасяваше от това да възприеме суровата реалност.

— Каква красота! — повтаряше Ци Лин с маниашко възхищение. — Ооо, красота! Сега ще бъдеш моя. Трябва да се радваш. Ооо, да, радвай се. Йеомна никога не е имал жена. Предлагах му харема си стотици пъти, но глупакът упорито отказваше. — богът се засмя, пръскайки слюнка навсякъде. — Никога жена не би се влюбила в това чудовище, ако разбере каква е силата му. Всички биха избягали с писъци. ХАХАХАХАХА! ВИЖДАШ ЛИ ТОВА, ЙЕОМНА? ВЗЕХ ТВОЯТА ЖЕНА! ХАХАХАХА!

Ако имаше сили, девойката би затиснала ушите си с ръце. По начинът, който Ци Лин говореше за Йео, Фан Ли разбра, че двамата са близки. Йеомна довери селото в ръцете му с такава лекота, че бе повече от ясно какво огромно доверие имаше на бога Кирин.

— Целуни ме!

Устните му бяха толкова близо до нейните, че можеше да почувства дъха му върху тях. Беше жаден. Гладен. Изпитваше нетърпение като вълк, готов да погълне плячката си наведнъж. Тя стисна очи и се замоли това да приключи бързо, когато от гърлото му се показа върха на острие. Кръвта му бликна по голата й гръд. Богът я изблъска от себе си и запристъпва в кръг, посрещайки лице в лице своя нападател.

Йеомна извади и вторият си меч, обърнат от убийствена, мъртвешка аура. Когато очите му се плъзнаха по тялото й, цветът им засия като нажежена стомана. Приличаше на войн на смъртта излязъл от дебрите на най-страшните човешки кошмари. Живачноте му очи се насочиха обратно към Ци Лин, съдирайки кожата от костите му с поглед.

— Съветвам те да започнеш да бягаш.