35.2 | Сърце

Когато Йеомна се прозина и сънено премига към небето вече беше късно утро. Слънце този път нямаше — на негово място се намираше купол от сиви облаци, които се нижеха бавно по небосвода и заплашваха да излеят яда си под формата на силен порой. Докато се изправяше тромаво сред топлото сено прокарвайки пръсти през разрошеният си бретон, няколко от мъжете които бе спасил от Гуан Ай изтичаха един към друг скопчвайки се в групичка.

— Чухте ли онези викове? Войските на врага приближават. До утре ще са в село Йо и ще избият всички.

Богът бързо се отърси от спомените за хубавият сън.

— Какво каза? — провикна се и скочи от каруцата, присъединявайки се към тях. — Какви викове?

Слухът и зрението му бяха отлични — нямаше второ мнение по въпроса. Още от раждането си заедно с проклятието на черната Ин се бе сдобил с изострени сетива. Дар от Дзен, казваше баща му. За Йеомна това беше просто странично преимущество, което години наред не му донасяше никакви облаги. Сега обаче, когато знаеше, че Ама е по петите му, движението през деня когато тя можеше да го открие беше наложително, а вечер, когато сетивата му оставаха същите и нейните отслабнеха също като на смъртен, Йеомна позволяваше на хората си да починат.

Нямаше никакъв начин да е пропуснал виковете, за които Зао Пей говореше.

— Наистина ги чухме! Трябваше да се събудите и да видите какъв кошмар беше само — деца, жени и мъже викаха за милост по пътя, докато конниците стъпкваха каруците им по моста надолу по реката.

Йеомна се намръщи.

— Видели сте ги?

— Ами...

Мъжете се спогледаха виновно. Най-смелият се оказа крадецът Лио Бин.

— Не ги видяхме. Само ги чухме. Зао Пей твърди, че ги е видял. Бяхме го изпратили за вода, а той се върна пребледнял като платно.

,,Ако това е истина, ще е по-добре да тръгна още днес."

— Господарю?

Богът повдигна шокирано вежди на обръщението, напуснало устата на Лио Бин. Възрастният мъж почервеня и неловко се почеса по врата.

— Ъъ, простете самурай Йеомна. Исках само да ви предам, че мис Ли стана рано за да се изкъпе и каза да я изчакате за да поговорите на саме.

Йеомна почувства мускулите си да се схващат и слепоочията да пулсират. Случилото се през изминалата вечер беше сбъднат сън, но сега беше време да се сбогува. Красивият спомен придоби грозни, мрачни нюанси на сивото, тъй като знаеше, че ще трябва да го съсипе.

— Благодаря. Ще тръгнем след час. Бъдете готови.

Мъжете кимнаха в отговор и се разотиваха по работа — чакаха ги сандъци които да се натоварят обратно по каруците.

Йеомна раздвижи схванатия си врат и пое към реката, където трябваше да се намира Фан Ли. Усмивка изви ъгълчетата на устните му при мисълта да се любува на начина по който плуваше. Приличаше на морска богиня, със светлата си като лунен лъч кожа и черни като нощно небе коси. Едва бе минал половината от разстоянието, когато Фан Ли скочи изненадващо от храстите и със смях се хвърли върху него.

— Мислех, че се къпеш. — пръстите му се заиграха с връхчето на един от дългите й кичури.

,,Искам да те прегръщам до края на вечността.“

— Чаках те за да се изкъпем заедно.

— Нима? — сърцето му препусна лудо.

— Аха... — пръста й разтвори яката на робата му и очите й се разшириха в изненада. — Не носиш туника под робата си?

Той поклати отрицателно глава.

— Улесняваш ме — пръстите й се спуснаха по оформените мускули от ключицата към сърцето.

— Така ли?

,,Какво си намислила, малка пакостлива богиньо?“

— Оо, да. — усмихна му се широко.

Нещо сребърно проблесна зад гърба й. Преди Йеомна да осъзнае какво се случва, порцелановата й на цвят ръка бе намушкала сърцето му с камата, подарена й от баща й. Йеомна отстъпи крачка назад и изтръгна острието от гърдите си, взирайки се в кръвта, бликаща от раната.

— Фан ... Ли...

Металически вкус изпълни устата му. Кашлица раздра гърдите му и кървави пръски покапаха по плата на дрехите му, бележейки ги с паяжиновидни червени фигури. Беше дошъл за да се сбогува с нея преди да замине, а се оказа, че го е чакала за да го убие. Кога бе взела камата си обратно? До колкото си спомняше я бе оставила в Гуан Ай, забита в дървото зад една от съпругите на рибарите.
Коленето му посрещнаха твърдата земя. Йеомна изхрипа някаква дума, но опитът му да говори само запрати още кръв по тревата. Погледът му се замъгли.

Как? Защо?

Въпросите профучаваха през съзнанието му като стрела.

Какво се беше случило?

Нима всичко е било лъжа?

Не можеше да го повярва. Беше твърде умопомрачително за да го осмисли и твърде болезнено за да се примири. Фан Ли не беше убийца — тя беше всичко светло на този свят, всичко пъстро и приказно.

Но ето, че нейната кама бе пробола влюбеното му глупашко сърце и именно тя стоеше пред него, гледайки го с пламтяща омраза.

Явно, отново и за последен път, беше време да поеме болката от предателството и да се научи да не се доверява на никого.

Никога повече.

Нямаше да се довери...

...никога...

...повече.

Ала макар да знаеше, че ако сега освободи силата на мрака раната ще се затвори на мига, Йеомна избра да потъне в безсъзнание... дори в миг като този не можеше да събере сили да я нарани. Някой ден щеше да я открие — в друг живот, на друго място.

И щеше да си отмъсти.

A/N Sant Anel: Не, това не беше сън. И не, не сте прочели нищо грешно...

Добре. Трябва да призная, че чаках и тръпнех да стигнем до този момент още ОТ първият ви коментар, в който попитахте ,,Защо Йеомна мрази Си Янг и иска да я убие?"

Спомнете си, че Йеомна се представи пред Си Янг с името Син Йао — което означава "непростим грях" и има предвид именно това което тя е извършила като Фан Ли.  Йеомна не е изцяло задникът, за който се представя, а по-скоро наранен и съсипан мъж, който се превръща в това, което хората виждат у него — ,,чудовище". Да, това не го оневинява — това което следва ще съсипе представите ви, че той е мирвн и кротък бог който е готов на всичко за да опази хората, но не забравяйте, че преди всеки злодей да се превърнв в такъв има нещо, което го е тласнало към лудостта.

Така че, представям ви началото на тази лудост — Йеомна, когото познавате, е на път да бъде роден.

П.С. Интересен факт: имам рисунката в телефона си години преди да запопна книгата.