21.2 | 鏡子 Огледало

Селянката изкриви лице в израз на болка. Черните й очи, същите очи, каквито притежавяше и Зайхай, се извърнаха в нейна посока с ужас. Хаос можеше да види страхът и осъзнаването, борещи се зад живият й взор вперен във всяка извивка на оголеното без маската лице на наемницата.

— Ченг‘Е?

Гласът на Си Янг беше плах. Толкова тих, че ако всички не гледаха нея нямаше да видят как устните й оформят буквите. Зайхай се извъртя встрани и изтри пръстта от кожата си, преди да се изправи на крака и да изблъска Йеомна, минавайки в посока на своята близначка.

Двете застанаха паралелно една срещу друга в пълен контраст и хармония — черна роба и остра катана срещу мърлява сива туника и чадър. В замаяността си Си Янг протегна пръсти за да докосне скулата на Зайхай, но втората избута ръката й и се опули изненадано.

— Аз... съжалявам. Не съм свикнала някой...

— ... да ме докосва. — довърши Си Янг, кимайки с печал. — Знам. Аз също.

Зайхай стискаше катаната с такава сила, че кокалчетата й отдавна бяха побелели до нюанса на снега.

— Какво се е случило с лицето ти?

Си Янг сви пръсти около един кичур от черната си коса, сетне го подръпна нервно.

— Това няма значение сега. Трябва да тръгваме, преди Джобоко да са огладнели отново.

Зайхай се присмя и се изплю в пръстта до ходилото си.

— Виждаш ли този тук? — пръста й с омраза посочи към Йеомна. — Него няма да го ядат за нищо на света.

— Защо? — Си Янг се извърна към него. — О, защото Син Йао е йокай, нали?

— Йокай?

Зайхай се улови за корема и замахна с острието си към Йеомна. Той отскочи встрани, мръщейки се от мястото си.

— Как смееш да лъжеш сестра ми кой си! Ти, който служиш единствено на собствените си интереси и избиваш семейства за забавление. Колко села изпепели в гнева си когато стана шинигами? Осем? Двадесет? Сто?

Куа Фу изтупа дрехите си и притича към Си Янг с объркано изражение.

— Мис Янг, щастлив съм да видя, че семейството ти се събра, но мисля, че твоята близначка има право. Йао ми изглежда ужасно познат и ми напомня на някого, за когото съм слушал много. Твоето Касаобаке също може да ме подкрепи — не каза ли ШиШи наскоро, че Йао му изглежда познат? Ами силата която притежава? Никога не съм чувал за йокай с такава сила.

Син Йао беше приключил със слушането. Той избута с ръце Фу и Зайхай настрани, улови Си Янг за ръката и я обърна в посоката, в която бяха тръгнали войните на Шан Пей.

— Трябва да вървим зад тях, защото в противен случай има вероятност да се сблъскаме. Ако побързаме ще успеем да излезем от пределите на Акинахора преди да е паднал залез.

— Къде си мислиш, че водиш мис Янг? — подвикна генералът. — Върни се тук и отговори на въпросите ми, Йео... — юмрукът на Син Йао се заби в челюстта му и го запрати назад с такава сила, че Фу се претърколи няколко пъти преди да се улови за една буца кал за да спре.

Си Янг покри устата си с ръка и изтича към самурая, но Йао препречи пътя й като нежно я вдигна и я постави зад гърба си. Той улови Фу за предната част на робата й започна да удря лицето му, превръщайки го в кървава каша.

— О, богове! Ченг‘Е, помогни ми да го спра!

Зайхай прибра катаната си и поклати глава.

— Никога не се намесвам в чужда битка без да ми е платено.

Си Янг се взря в нея намигащо. Момичето срещу нея приличаше на нея, беше родено на нейната дата от същите родители, беше живяло и играло с нея в техният дом, но не беше нейна сестра. Нейната сестра беше малката Кристална капчица, която я чакаше у дома със слепите си очи. Младата жена в черно срещу Си Янг беше студен наемник, превърнат в машина за убиване срещу пари. Си Янг знаеше много за Групата на четиримата и беше виждала огромните суми, изписани под картините на лицата им по фишовете.

Хаос беше непозната за нея, също колкото и този Син Йао, който удряше Фу в момента.

Си Янг отново погледна към биещите се мъже и осъзна, че ако не стори нещо, Фу ще умре. Кръвта му беше започнала да се стича по почвата и съвсем скоро всички те щяха да се борят за живота си.

— Дай ми това.

— Какво?

Преди Зайхай да има време да реагира, Си Янг изтръгна катаната от канията на кръста й и се мушна под краката на Йао, опирайки меча в гърдите му.

— СПРИ!

Викът й проехтя в гората като звън на камбана. Син Йао отново застина насред крачка.

Мигване.

И второ.

Жълтите му очи бавно се плъзнаха по острата страна на катана, по здраво обвилите дръжката пръсти и накрая към белязаното лице на девойката пред него.

— Дръпни се.

Двете думи бяха изречени наполовина със сипкав младежки глас — видът на Йао се пръсна като дим и се върна на високият плашещ мъж със златни гривни по ръцете, който се извисяваше на височината на по-ниските Джобоко и гледаше на Си Янг като на мравка.

— Не.

Зайхай щеше да изпусне шала си от изненада. Йеомна, великият бог на Подземният свят и най-големият кошмар на всички богове без Пангу, стоеше пред една простосмъртна, което имаше смелостта да му откаже.

— Няма да ти позволя да го ударяш повече. Отстъпи!

Шинигамито изглеждаше напълно слисан. Зайхай повдигна вежди в почуда — нейната близначка не отстъпваше дори крачка пред вида на това страховито чудовище, способна да запрати в земята от срам легиони с войници.

— Защо ти е? Нима си влюбена в него?

— Какво?! Не! Фу е мой приятел.

— Той се опитва да си играе с ума ти.

Зайхай се отърси от шока си и скочи в защита на генерала.

— Си Янг не е толкова глупава, Йеомна. В трите свята няма йокай с твоята сила и власт. Не мога да повярвам, че чудовище като теб се представя за добър.

Си Янг размени поглед между двама им, видимо разколебана.

— Той не е направил нищо лошо. — тя изпъшка. — Осен сега, но това е, защото вие го наричате с името на неговият господар. Кой знае какво ще му се случи, когато се върне в Подземният свят.

Зайхай изрева от раздразнение.

— Сляпа ли си? Той няма господар! Истинският Йеомна стои точно пред теб!

Си Янг отвори уста и я затвори като риба. Катаната затрепери в ръката й, но тя я вдигна отново — в този миг сърцето й се разкъсваше с такава сила, че ако паднеше, никога нямаше да събере сили да се изправи. Използвайки оръжието като щит между себе си и света, Си Янг изкрещя от безсилие.

— Той ме спаси от ененрите и се би с непознат мъж, който искаше да ме пребие до смърт за един стол! Дойде с мен през целият път от Бай, макар да личеше колко ненавижда компанията ми, изтърпя малко дете-дух и уби Хоне-онна! Плати на Бялата змия за да си тръгнем от Таоли! КАК МОЖЕ ТОЗИ МЪЖ ДА Е СЪЩОТО ЧУДОВИЩЕ, КОЕТО УБИ РОДИТЕЛИТЕ МИ?

Зайхай се олюля и се улови за корема, но този път съвсем не от смях.

— Мама и татко са били убити?

— МОИТЕ РОДИТЕЛИ! НЕ ТВОИТЕ — МОИТЕ! Къде беше ти през всички тези години? Защо не се върна в Йо? Защо убиваш за удоволствие, Ченг‘Е? Цялата империя те търси под дърво и камък! Видях как уби Рейки! Видях те, Ченг‘Е, и това което видях не беше сестра ми.

Хаос протегна ръка за да я помири, но Си Янг застана плътно до Фу и отказа да й даде катаната.

— Стой където си! Дойде тук, искайки да убиеш приятелите ми, без дори да ми дадеш да те докосна. Нямам доверие на хора които не познавам, а аз не познавам наемницата стояща пред мен. Как смееш да сравняваш Йао с Йеомна? Знаеш ли изобщо през какво минахме двете с Хао откакто теб те няма? — Си Янг премига за да прогони сълзите си. — Не знаеш. Няма как да знаеш, когато си продавала уменията си с меча за пари, убивайки и невинни йокай сред виновните.

Зайхай отпусна ръце до тялото си с каменно изражение.

— Виждам, че вече е влязъл под кожата ти. Това е, което прави чудовище като него — отравя те отвън навътре, съсипва те и те приковава към себе си завинаги, където да страдаш отново и отново без никакъв шанс за спасение. Върни ми оръжието преди да си се наранила и се кълна, че никога повече няма да ме видиш.