Честито, ти достигна до средата на книгата!

19.1 | 神 Бог

Хрущенето по снега от тежки стъпки се чуваше чак от другият край на езерото. Йеомна, все още представящ се за несъществуващият Син Йао, бързо прекосяваше разстоянието до брега на водите му, където спря и наклони глава преди да махне с китка и на дъното да заблестят стотици метални телца със златен отблясък. Даровете щяха да стигнат за това да не влиза в дуел със собствените си слуги и да избегне разкриването на самоличността си.

Той отпусна ръка и подръпна обицата си, присвивайки очи към нижещото се зад облаците слънце. Беше цяло чудо, че още не беше превърнал глупавият генерал в купчина пепел, но трябваше да търпи и присъствието на наемницата, която ги следеше от Бай.

Той призова Мейо и опря рамо на ствола на една стара върба, изчаквайки момчето да се появи в пълната си форма.

—Докладвай.

—Ененрите и Хоне-онна бяха заловени и бичувани, точно както наредихте.

Йеомна огледа младежката гладка кожа на сегашната си форма и сви устни в недоволство. Ако беше пазил малко повече внимание, Си Янг никога нямаше да се сблъква с него и той лесно щеше да продължи с плана си, вместо наивната й доброта, противният й сладък нос и омайващ глас да разколебаят убежденията му, карайки го да се пита дали беше същата Фан Ли*, която познаваше от преди хиляда парада на светлините.

С едната си ръка разтри основата на носа си, а с другата помаха на Мейо да го остави сам. Слугата обаче не побърза да се прибере обратно в магическият си затвор и коленичи сред студените камъни, улавяйки една от жабите в малката си длан. Галейки зелената й глава, момчето заговори на своя господар:

—Атаката на Шан наближава. Войските на генерал Шан Пей напредват по земите на император Хуанг Ци.

Йеомна скръсти ръце пред гърдите си с изражение на досада.

—Интересно. Не знаех, че се интересуваш толкова делата на смъртните.

Кожата по врата на Мейо настръхна. Жабата изквака уплашено и скочи в леденостудените води, оставяйки го с празни ръце. Минченг сви пръсти в юмрук и се изправи, покланяйки се с извинение пред господаря си.

—Вашият слуга моли за прошка.

Йеомна не проговори. Усещайки, че повече не е нужен, Мейо Минченг* се върна обратно в златната обица, където щеше да чака до следващо нареждане.

Доволен от новините и подразнен от невъзможността да се разправи подобаващо с разбойниците от Бай, Йеомна въздъхна с примирение и се оттласна от дървото, поставен пред следващата дилема — да убиеше Си Янг бързо и безболезнено, поставяйки край на вътрешните си демони веднъж завинаги, или да продължеше да измъчва душата й, играейки си с късмета й.

Ако боговете го гледаха сега, със сигурност се въргаляха от смях по пода на своя смешен Небесен дворец.

Той, който беше създал свой собствен свят на зло и мрак, принизен до спътник на един малоумен самурай и преродена селянка. Беше на прага на търпението си от дни, готов са прекрати този фарс във всеки един момент. Черното му сърце жадуваше да подтикне войната към кървавите полета на Акинахора*, да се наслаждава на писъците и удара на остриета, да се нахрани със страха на войниците и да ги превърне в ужасяващи йокай. Само от мисълта на лицето му се появяваше злорада усмивка и очите му се вдигаха към облачното небе, представяйки си разгневените лица на боговете.

Пангу сигурно се гърчеше в трона си от злато и рубини, неспособен да повлияе на човешките действия заради собствените си правила.

Отнесен в бляна за поредното отмъщение, Йеомна едва чу досадните крясъци на онова малко Касаобаке, което се движеше навсякъде със Си Янг. Той намръщено обърна лице към дървената колиба до езерото и учудено повдигна вежди на опита на чадъра да отвори прозореца със зъби. Идеята да остане за да се позабавлява на гледката го гъделичкаше примамливо, но тогава ШиШи го видя и започна да надава рев:

—ПОМОЩ! ПОМОЩЩЩ! ЙАО!

Върху лицето на Йеомна се спусна сянка. Беше достатъчно възмутимо да спасява Си Янг толкова пъти, а сега щеше да се отзове и на молбата на свой слуга. Той вдигна ръка и накара чадъра да замълчи, отправяйки се обратно към малката стая за гости. Желанието му да удържа гнева си се беше стопило и черните пипала на мрачната Ин криволичеха в краката му, подобно на коварни змии. Той избута вратата с длан и връхлетя във вътрешността на колибата, готов да удуши Касаобакето с голи ръце, но с ъгълчето на окото си забеляза малко женско тяло, проснато неподвижно върху пода и се спря.

— Ако ще умираш, това ще е единствено от моята ръка! — в контраст с грубият му тон, ръцете му нежно я повдигнаха.

Дъхът й почти не се долавяше. Йеомна стисна устни в права линия и прокле обстоятелствата, избутвайки мокрите кичури от лицето й с опакото на ръката си. Изправи се и я вдигна на ръце, насочвайки се към малкото легло, където внимателно я постави и зави голото й тяло с чаршаф, преди да излезе за да донесе бучки лед от езерото.

Генерал Куа се препъна в диплите на женската си рокля, за да излезе от колибата си и да види как Син Йао се хвърля във водите на прокълнатото езеро.

—ЙАО, КАКВО ПРАВИШ? — наполовина изтрил пудрата от лицето си Фу се пресегна да го изтегли, но младежът го заобиколи сам. — Акъла ли си изгуби? Ще си докараш болест! Бързо, трябва да те сгреем и да те налеем с топъл чай! Си Янг сигурно има още в торбата си.

Докато говореше, Фу опитваше да избута младежа към колибата и да го накара да се раздвижи, ала не успя да го помръдне дори с крачка. Фу се взря объркано в младото момче и изцъка с език, възнамерявайки да свали мокрите дрехи още тук и сега.

Син Йао премига с дългите си ресници и го улови за ръката, но беше закъснял и колана на робата му падна в снега. Две жени тъкмо се прибираха в колибите си за през нощта и спряха насред крачка, облещили очи на комичната картина.

—Трябва да свалим тези дрехи и... ООХ!

Когато Йао го пусна, под пръстите му китката на Фу изглеждаше подута и зачервена. Двамата се взряха един в друг за няколко дълги секунди, преди младежът да остави самурая и да се върне при Си Янг. Фу никога нямаше да разбере, че в онзи миг е бил по-близо до смъртта, отколкото някога би могъл да си представи.

Фан Ли* — предишното име на Си Янг. От китайски, Fan означава ,,смъртен“, а Li ,,сливи“, но ако преводът не е буквален, може да се изобрази по-скоро като ,,смъртен плод“.

Мейо Минченг* — от китайски означава ,,Без име“ и е названието, с което Йеомна кръщава непознато момче, след като му спасява живота. В замяна ,,Без име“ остава заедно с него и се превръща в неговата лява ръка.

Акинахора* — още наречена в книгата ,,Гората на мъртвеца“, е огромна площ в края на империята, от която могат да ги нападнат други народи и често се провеждат битки. Тъй като почвата там е пропита с кръв, дърветата са се превърнали в гладни йокай, които се преструват на обикновена гора и причакват някой да ги приближи, за да го погълнат цял.