6 | 希望 Надежда

Си Янг закусваше, опряла гръб на стената в близост до огъня. Светлината от пламъците вече се сливаше с тази на първите лъчи на утрото. Макар телом да се намираше в колибата, духом отново пресъздаваше случилото се в мръсния хамбар. След като мъжът, предизвикал дъжд от черешови цветчета и Хаос се изпариха в пространството, момчето култиватор настоя да я съпроводи до дома й.

През изминалата нощ Си Янг за пръв път се запозна с истински култиватор. Ерленг Шен или накратко Шен, беше образован член на видна секта от южните земи. Неговото семейство го пратили в манастира, след като той сам години наред изявявал желание да се бори със злите духове йокай. В дни като тези беше изключително престижно да бъдеш култиватор — хората те подслоняваха, смятаха те за благороден и ти плащаха да ги избавиш от злото. Самата Си Янг сподели, че тя също би искала да се посвети по пътя на Дао, но нито произхода й, нито болестта на сестра й, й предоставяха подобна възможност. За нейна огромна изненада, Шен беше предложил да й помогне.

В началото Си Янг подходи скептично и реши да отблъсне предложението, но Шен й обясни, че й е задължен задето не му е позволила да се впусне в битка с онзи мъж и не би приел „Не" за отговор. От малкото научено Си Янг вече знаеше, че той е твърде упорит за да си прави труда да го разубеждава. Накрая тя все пак се съгласи: всеки месец, на един и същи ден, Шен щеше да идва у тях за да донесе ръчно приготвени, висококачествени лекарства, в достатъчно количество за следващия един месец.

Си Янг не можеше да повярва на късмета си и истински се радваше на щастливото стечение на обстоятелствата. Тъй като не знаеше как да се отблагодари за щедростта, тя не спря да повтаря „Благодаря!" по целият път към дома. Колкото и неудобно да се чувстваше Шен и да й повтаряше, че той е този който трябва да й благодари, Си Янг не можеше да разбере какво точно има предвид — че колко силен трябваше да е бил онзи мъж, та един виден култиватор като Ерленг Шен да не може да го победи?

Самият факт вероятно трябваше да я ужасява, но Си Янг беше твърде неука за да се задържи дълго върху тази мисъл.

Дори сега нейният поглед блуждаеше към запотения прозорец в очакване на облечена в зелено фигура с меч на кръста да се появи пред вратите. След като беше изслушал подробностите около състоянието на Хао, Шен беше казал, че още днес ще донесе първата кутия с лечебен прах. Си Янг не беше спала, стоейки в същата позиция през цялата нощ. С едното си око бдеше над своята Кристална капка, а с другото — неуморно следеше за движение на двора. И накрая...

За малко да изпусне пристигането на Шен!

Точно след изгрев слънце, когато първите лъчи къпеха стаята с топлината си, а огънят вече беше угаснал, младият култиватор най-сетне се появи. Стъпвайки на пръсти за да не събуди Хао, Си Янг излезе на двора и коленичи с благодарност в краката на Ерленг Шен.

— Хиляди пъти благодаря, млади господарю Шен!

Той се изчерви.

— Си Янг, стани! Приятелите не бива да коленичат един пред друг.

Приятели?

Черните очи на младото момиче запримигаха учестено в израз на объркването й.

Приятели!

За двете сестри тази дума беше толкова чужда, че когато Си Янг я чу се почувства като ударена от гръм.

— Приятели сме, нали? — попита също объркан Шен.

— Да, да, разбира се! Аз просто...

Да накараш Си Янг да изгуби дар слово беше непосилна задача с която никой друг не се беше справял. Досега.

— Си Янг? — той размаха ръка пред нея, опитвайки се да привлече вниманието й.

— Прощавай! Никога досега не ми бяха предлагали приятелство.

При тези думи той се засмя.

— Предлагали приятелство? Си Янг, толкова си забавна! Хората в моя клан никога не си позволяват да говорят толкова открито. Ето, вземи! Вътре има достатъчно от праха за месец. — той протегна ръка и й подаде средно голяма дървена кутия.

Си Янг взе кутията и силно се изчерви когато ръцете им се докоснаха. Лицето на Шен си остана същото, докато вече свободната му ръка се отпускаше върху дръжката на меча.

— Как се казва?

Той проследи погледа й и се усмихна.

— Ниао Дочи*.

— Какво нежно име за оръжие! - изуми се Си Янг.

Ерленг Шен погали дръжката с палец. В очите му се изписа болка и Си Янг съжали за думите си.

— Двамата с майка ми му дадохме това име преди тя да почине. Лечителите казаха, че дълго време е боледувала, но е сдържала болката в себе си, криейки състоянието си от нас. За всички ни беше голям шок, когато си отиде.

— За това ли ми помагаш?

Думите се бяха изплъзнали преди да ги осмисли и Си Янг бързо затисна устата си с ръка, потъвайки в земята от ужас.

Шен само я погледна мило и кимна покорно.

— Възможно е.

Си Янг беше впечатлена от честността му. Тя пъхна кътията под рамо и събра ръце, покланяйки се почтително.

— Благодаря, че сподели с мен и помагаш на сестра ми.

Лицето на Шен се озари и той също се поклони.

— Ще дойда отново другият месец по същото време. Искрено се надявам тогава сеатра ти да се чувства достатъчно добре, че да ме запознаеш с нея.

Аз също, помисли си с мъка Си Янг.

— Сигурна съм, че ще бъде много щастлива да се запознаете.

— Добре тогава.

Шен намести бялата си роба и без да губи повече време се отправи обратно към манастира. Малко преди да стигне плета се обърна и помаха вяло с ръка:

— Пази се, Си Янг!

Ниао Дочи* — птича песен

A/N Sant Anel: Снимката е предизвикателство от AnnaIvanova022 . Благодаря ти, че ме предизвика! ❤