32 |信息 Съобщение

МИСЛИТЕ, ИЗПЪЛВАЩИ УМА  на Фан Ли, бяха зловещи. Ако не бяха всички хора които я заобикаляха и пронизваха тайно с поглед, девойката щеше да изтича до кладенеца и да направи същото, което бе направил Йеомна след случката с панделката — да се скрие от лицето на света, където никой да не стане свидетел на моментната й слабост.

Защо беше реагирала така първично на брега? Йеомна чудесно можеше да се справи сам със ситуацията. Скоро стражите на императора щяха да се върнат за тях. В момента трябваше да стяга багажа си и да предупреди всички да направят същото, вместо да обикаля в кръг около счупен стол. Съвсем здрав преди минути, сега благодарение на гневът й към нестихващата ревност обзела мислите й, Фан Ли го беше довела до мизерното състояние от два крака и половин облегалка.

,,Защо хвърлих любимата си кама? Единственото, останало ми от татко. И за какво? Ако я бях убила сега смъртта й щеше да лежи на съвестта ми.“

Фан Ли въздъхна тежко и се стовари върху почвата, цапайки потните си панталони с кал. Въпросът защо бе тръгнала да търси самурая след като бе свършила със задачата още не й даваше мира. Каква беше тази плашеща нужда, която усещаше щом той я игнорираше? Защо така парливо чувстваше гръдта си, когато я заобикаляше и даваше работа на всички без нея? Може би баща й я беше отгледал твърде добре. Може би трябваше да си остане от онези пренесени особи с богати семейства, които винаги чакаха другите да им свършат работата.

Ако само беше останала да довърши прането, ако не се беше хвърлила в реката...

Стотици хиляди ,,ако“ се гонеха като змийски езици. Имаше ли смисъл да се самосъжалява, когато действията бяха извършени и настоящето ги бе изтикало в миналото? Сега Йеомна знаеше, че е способна на ревност. Щеше да си играе с нея, да я притиска със слабостта й и да я използва при всяка възможност. Така правеха мъжете. Това беше в кръвта им и така бе устроен света. Фан Ли сведе глава върху мокрите си длани. Дотук с плана й да страни от всички мъже.

Докато се разкайваше за глупостта си и чакаше самураят да се върне, познат момчешки глас последван от удар на кухи пръчки накараха ушите й да завибрират. Фан Ли отмести два от пръстите си и надникна към далечните храсти, зад които видя Ян Ян да седи. Детето държеше стар намачкан лист със зле нарисуван магически талисман. Девойката се огледа и когато се увери, че всички бяха заети със задълженията си, реши да провери на какво си играеше момчето. Малките й ходила безшумно скъсиха разстоянието, когато споменаването на мъжко име я накара да спре насред крачка.

— Велики богове, свързвам се с вас като ваш верен поданик. В селото ни се крие мъж, когото вие издирвате. — Фан Ли видя как Ян Ян гузно се почесва по врата. — Моля ви да не го наранявате. Йеомна не е направил никому зло. Може да не е добър учител, но е по-добър приятел от всеки, когото съм имал. Грижи се за онези растения денем и нощем за да предпази всички ни от силата си. Ако беше лош, нямаше да замества всяко мъртво цвете още на следващата сутрин и нямаше да бяга от красивата мис Ли, криейки се зад тази маска. Знам... наясно съм, че в момента го предавам, но вярвам, че той ще бъде добре. Вие... вие бихте могли да разчитате на мен! Обещавам да изпълнявам задачи и да накарам хората отново да почитат всички богове, само ми дайте знак...

— ЯН ЯН! — Фан Ли пристъпи пред импровизирания олтар и загаси свещите с крак. Тъпчейки ожесточено пламъка, ръцете й уловиха детето и го раздрусаха силно. — КАКВО ТИ СТАВА? Умът ли си загуби? Що за глупости са това?

— Мис Ли! — подсмъркна ужасено Ян Ян и се улови за китките й. — Мис Ли, милост! Оставете ме да стъпя на земята!

— Какво беше това? Кажи! Каква е тази игра?

— Не е игра! — детето ронеше сълзи от срам. — Искам да бъда богоизбран! Ще стана първият, който великият Пангу ще избере за свой слуга сред хората, ще видиш!

Девойката поклати разочаровано глава. Кой му беше втълпил тези небивалици? Сигурно беше работа на онзи крадец Джан, който все лентяйстваше на сянка и се опитваше да опипва жените.

— Осъзнай се, Ян Ян. Ние сме хора. На боговете е забранено да слизат сред смъртните. — тя го пусна на земята и го притегли в обятията си. — Извинявай, че ти се развиках така. Ще ми простиш ли?

Ян Ян избута ръцете й от себе си и с намусена физиономия се заинати.

— Стига, нали ти се извиних? Играта която играеше ме уплаши, това е. Ако ме беше помолил да си играя с теб на друго, сега нямаше да се намираме в това положение.

Момчето й хвърли ядосан поглед, докато Фан Ли се навеждаше да събере предметите.

— Казах ти вече, това не е игра. Свързах се с Небесният дворец чрез изгаряне на талисман за предаване на съобщения. Сега, когато великата богиня на късмета разбере за местонахождението на Йеомна, ще дойде и ще го прибере при тях. Ти сама видя колко различно изглеждаше днес на обяд. Мястото му не е сред нас. Той трябва да се върне сред своите.

Свещта която държеше се изплъзна от ръката й. Черните й вежди се сбърчиха над зелените очи и въпреки че не вярваше и на дума от чутото, притеснението извика капчици студена пот по челото й.

— Какво говориш? — гласът на девойката прозвуча плахо. — Дори да е само игра, намеренията ти са тревожни. Би предал най-добрия си приятел за да бъдеш нищо и никакъв избранник на Пангу? Какви облаги получават избранниците? Не знаеш. И това е така, защото боговете никога не биха избрали човек за свой слуга. Те са високомерни създания, които се крият в своя дворец, страхувайки се да не последват примера на богът Дракон. Ако тази игра беше истина, ти щеше да предложиш живота на своя учител в замяна на едно нищо, при това без да имаш каквато и да било представа за бъдещето, което го очаква. Хората трябва да си помагаме, Ян Ян, иначе светът ще стане мрачно място, осеяно със смърт.

— Ти не разбираш. Не мога да ти обясня. Това е тайна, която шиди ми повери.

— Стига! Йеомна не е...

— Какво за мен?

Фан Ли и Ян Ян се извърнаха към приближаващият мъж. Видът му ги смая. Бялата дълга коса на самурая сега беше черна и скъсена до средата на гърдите, а светлите му сини очи приличаха на два гаснещи въглена.

— Защо си в този вид? — удиви се мис Ли.

— Какво е това нещо на гърдите ти? — възмути се Ян Ян.

Завъртайки се в цялата си двуметрова прелест, Йеомна щастливо докосна брадата си.

— Аа, това ли? — дългите му пръсти гордо разрошиха окосмените му гърди. — Беше останало още едно от хапчетата на Му Шанг.

Девойката стисна клепачи и разтри слепоочията си.

— Имаш предвид Му Ланг. — Йео махна с ръка сякаш това не беше от никакво значение. — И докато сме на темата, къде е бялата ти роба?

— Не ти ли харесва новата ми придобивка? — попита я съкрушено Йеомна.

Бе очаквал съвсем различна реакция. От досегашните му наблюдения, Фан Ли харесваше чернокоси и тъмнооки мъже с ясно изявена мъжественост. Беше я виждал как гледа на Хе Суан — бивш наемник, изгубил дясното си око повреме на ожесточена битка. На Хе Суан нямаше да му се налага жена да го измъква от подивели съпруги, както се беше случило с Йеомна. Фан Ли трябваше да е озарена от прозрение при промяната на вида му обратно към човешкия, но севсем непредвидено, сега изглеждаше дори по-отвратена от преди.

— Тя... ами, скъпа е. — опита се да обясни девойката.

— Това лошо ли е?

— Не е, но поражда съмнения. Например от къде я имаш.

— Откраднах я!

Заявлението беше гордо и последвано от изпъчване на гърди, сякаш кражбата бе начинание, достойно за медал.

Фан Ли мигна два пъти, мъчейки се да събере мислите си.

— Не знаех, че го практикуваш. Същото важи и за теб. — второто беше отправено към Ян Ян и се отнасяше за стъпканият олтар. — Както и да е. Коя съм аз да съдя хората. Та нали ви накарах да крадем от магазина на Пан Фен Лей? — тя се засмя пресилено и потупа двама им по рамото. — Да вървим да чуем плана на Йеомна и да съберем хората за последна вечеря. Ще е добре още сутринта да напуснем това място. 

— Правилно. — съгласи си самураят.

— Мис Ли винаги е права. — ухили се детето.

Отдалечавайки се от разрушения ритуал, в сърцето на Ян Ян растеше семето на вината. Толкова се радваше, че Фан Ли беше дошла преди да е завършил ритуала. Само като се замислеше, представата за ден без неговият шиди му се струваше като пустош. Беше по-добре да измисли как да приобщи богът към хората, вместо да гони собствените си егоистични цели. Какво като не беше първият богопомазан човек? Важното бе, че беше първият с бог за приятел. Те бяха екип. Искаше или не, Йеомна се беше превърнал в най-близкото да семейство, което Ян Ян можеше да има.