34 | Джикиники

  НА КИЛОМЕТРИ ОТ ГУАН АЙ, Йеомна спеше, подпрян сред корените на старо, раздвоено от гръмотевица дърво. Не далеч от него се извисяваха стените на столицата, а отвъд тях високият императорски дворец се протягаше към небесата. Стиснал мечовете си като любим човек, богът сънуваше за пръв път от седмици. В този сън вместо двата му меча, в обятията му лежеше красивата Фан Ли. Тялото й бе топло и живо до него, дишането й тихо като на птиче. Единственото, за което можеше да мисли бе как искаше този момент никога да не свършва.

Какво трябваше да заплати за да получи такова неописуемо щастие? Бе готов да даде всичко, за да може този кратък миг да се превърне в реалност.

Да държи Фан Ли всяка вечер когато заспива и да я целува нежно по челото когато се буди беше мечта, неизпълнима за създание като него. Човеците не оценяваха свободата, която имах — късметлии бяха онези, които намираха своята сродна душа и можеха да останат завинаги заедно.

Нещо прошумоля наблизо и Йеомна се раздвижи в съня си. Слухът му беше много по-силен от този на смъртните и това често му помагаше да се отърве от кошмарите, но сега, когато сънуваше толкова красив мираж, ни най-малко не искаше да се буди.

Ето, че шумоленето се повтори, този път по-силно от преди. Йеомна отвори очи и примижа срещу обедното слънце. Дясната му ръка прибра единият от мечовете обратно в ножницата, сетне му помогна да се изтегли на крака. Изостреното му зрение обходи периметъра за движение и погледът му се спря на облечена в червени дрехи фигура. Жената се бе привела над купчина пръст и копаеше с ръце. Под ноктите й се беше напластила кафява кал, а нозете й бяха бледи и боси под ръба на туниката. По блясъкът на остатъците от плата по гърба й личеше, че е от знатно потекло — такава фина коприна можеха да си позволят само най-богатите членове на семейства с много пари.

Йеомна приближи към девойката. Докато разстоянието между тях се скъсяваше забеляза нещо нередно... по гърба на жената имаше кръгли рани от зъби. Захапките бяха различни по размер — от челюстите на дете, до такива на възрастен мъж. Кръвта отдавна бе засъхнала и пропила по остатъците от парцаливите й дрехи.

,,Що за хора биха сторили подобно нещо?“

— Мис! Мис, позволете ми да се погрижа за...

Чула гласа му, жената спря да копае и се обърна през рамо. Йеомна извади вторият си меч с движение, което никое човешко око не би могло да проследи, опирайки остриетата в шията й. Ако не бе реагирал толкова бързо, създанието вече щеше да е отхапало гръкляна му.

Празният сив поглед с който му отвръщаше жената принадлежеше на мъртвец. Никаква душа не отговаряше на лекият повик на силата му.

Йеомна сведе очи към разкопаният трап и от устата му се откъснаха поредица от проклятия. Някой наскоро бе заровил труп на кон под пръстта, а тази жена бе съумяла да го открие и да го изрови, късайки парчета месо от гниещото му тяло които сега капеха измежду зъбите й.

— Можеш ли да говориш?

Жената му отвърна с гладен звук на ръмжене и посегна с ноктестата си длан към лицето му. Драскотината зарасна бързо, но плашещото изражение на създанието не се промени. Йеомна отдръпна меча си и улови създанието за врата, отделяйки стъпала му от земята. Остатъците от грим, дрехите и бижутата по китките й, бяха принадлежности които се използваха при сватба и символизираха богатството и красотата на девицата. В косата й още имаше плитки, които сега висяха като парцалите на гърба й в рошава каша.

Йеомна захвърли жената и се наведе да огледа трупът на животното. Мъртвата девица се претърколи няколко пъти, но противно на очакванията му, стана с грация на котка и скочи върху гърба му. Гнилият дъх на създанието лъхна лицето му, карайки го да присвие очи в пристъп на погнуса.

— Съжалявам, но вече имам жена, която ме чака вкъщи! — той избута зъбещото й се лице от себе си и я изрита с крака, запращайки я надалеч.

Създанието се приземи със забиване на нокти в пръстта и като някое диво животно изрева в атака. Йеомна прехвърли мечовете си във въздуха, улови грациозно дръжките и подбра точният момент, в който да отсече главата от тялото, събирайки остриетата в хикс.

Главата на създанието тупна в краката му и обезглавеното тяло се свлече безжизнено. Богът изтръска кръвта и прибра оръжията на гърба си. Ходилото му побутна главата на женихата, оглеждайки порцелановата кожа и сиви очи. Боговете наричаха това изкуство на връщане на мъртъвци „Джикини‘ки“ — когато кръвта на бог покапана върху магически талисман биваха погребани заедно с мъртвеца, три дни по-късно той си проправяше път нагоре и се будеше с нвутолим глад за плът. Това бе древен, забранен ритуал, който никой от боговете не смееше да изрече на глас в присъствието на друг бог. Така че, кой беше този, който бе събрал смелост зад гърба на Ама да премине през портала и да направи кървавият ритуал?

Йеомна провери дали маската е на лицето му оглеждайки се в локвата от кръв, после вдигна отрязаната глава и я напъха в торбата си, преди да яхне краденият кон и да премине през портите на двореца.

Докато се готвеше да се срещне с владетелят на династията и великият главнокомандващ на армията, до Гаун Ай Фан Ли за пръв път от два дни прекрачи прага на колибата си и излезе да закуси с Ян Ян. Детето се беше погрижило да набере любимите й билкови листа за чай и да подгрее вода в които тя да ги запари. Сега, говорейки си сладко с купите в ръка, двамата щастливо посрещаха новият ден.

— Йеомна вече трябва да се връща. Чух, че враговете ни се приближили до връх Доу Ан.

— Багажът е готов. Ще потеглим в момента, в който той се прибере. — увери го мис Ли и разроши с обич косите му. — Ние двамата с теб май сме единствените тук, които имат семейство и бягат от него, а Ян Ян?

Детето начумерено си сръбна от топлият чай.

— Моят чичо само ме биеше. От както мама и татко умряха, той не спира да ме гони от вкъщи и да плаща на учители за да ме отведат със себе си. Плати и на шиди, за да ме обучава да стана мъж.

Очите на девойката се изпълниха с тъга. Спомняше си как се бе почувствала, когато новината за удавянето на баща й я бе застигнала. Тогава майка й бе рухнала изцяло, превръщайки се в глава на домакинство, което нямаше силите и уменията да ръководи.

— Сигурна съм, че чичо ти не е толкова лош човек.

— Той е пияница и побойник. Интересува се само от парите, които може да изкара от слугите си. Кара ги да работят неуморно с месеци и после им плаща само половината от заслуженото, защото казва, че не си вършели работата качествено. Той е много богат и хората които могат да му се опълчат са малко. Знам как стават тия неща, татко ме е научил да познавам хората. Когато видях шиди се изпълних с омраза, задето и той ще се опита да вземе парите и да ме остави, но когато нещата станаха трудни и за двама ни, той ме пазеше и ми позволи да избера сам пътя си. Чичо сигурно се е зарадвал много да разбере, че най-сетне се е отървал от мен.

— Ахх! — Фан Ли го притегли в смазваща прегръдка и стана от стола, завъртайки го във въздуха. — Ти си прекрасно, умно дете! Не искам никога да мислиш, че заслужаваш нещо по-малко от най-доброто. Вярвай и се бори за това, което усещаш в сърцето си, разбра ли?

Ян Ян заплака. На фона на красивите топли лъчи, изкачващи се по хоризонта, двамата останаха прегърнати в своя собствен свят. Фан Ли остави Ян Ян да изплаче болката си и му даде кърпичка, в която да издуха носа си. Не продума нищо докато силното малко момче пред нея не събра смелост да вдигне глава и да й каже, че й благодари. Дори за този едничък миг на щастие, девойката бе щастлива, че не прие годежа си с Шан Дзин. Ако баща й можеше да я види сега, щеше да се изпълни с гордост на красивата млада жена в която се бе превърнала дъщеря му.

— Простете, че ви прекъсвам.

Фан Ли продължи да гали гърба на Ян Ян без да се обръща.

— Простено ти е, Ци Лин.

— Искам да се извиня за държанието си онзи ден. — той се настани на стола до нея и остави малък сандък с позлатени вериги на масата.

—Какво е това? — намръщи се тя.

— Реших, че най-добре ще бъде като ти помогна. — гласът му беше монотонен и изпълнен със срам. Той вдигна капачето и извади мънички златни обеци във формата на лилии. — Сред шишенцата със стрити на прах билки има и няколко бижута. Продай ги или си ги сложи, за мен няма никакво значение стига накрая да приемеш извиненията ми. Държах се глупаво. Не съм бил в присъствието на толкова красива жена преди. Знам как казах, че не ми липсва женско внимание — излъгах и съжалявам за това.

Ян Ян закрилнически обгърна мис Ли с ръце и изсъска в негова посока.

— Мис Ли обича Йеомна. Намери си друга на която да досаждаш!  

Фан Ли се усмихна неловко.

— Достатъчно, Ян Ян. Нали не искаш да ме злепоставиш пред Ци Лин?

Момчето сви кисело устни и издаде странен звук на презрение, впил кръвнишки поглед в мъжа. Той стана от краката й и седна обратно на мястото си, подпирайки брадичка в ръце. От тук насетне щеше да следи всяка стъпка на Ци Лин, независимо какво казваше мис Ли по въпроса.

През следващият един час Ци Лин помогна на Фан Ли да почисти масата, прибере прането и измие сандъците. Ян Ян не се виждаше никъде. Мъжете, които Йеомна бе спасил от сигурна смърт, бяха заети със стягането на колелата и обезопасяването на каруците, за това Фан Ли реши да излее сърцето си пред него, убеждавайки го веднъж за винаги, че каквото и да планираше чувствата и мислите й бяха за друг. 

— Никога не съм срещала човек като него.

Богът Кирин надникна скришом между рамото и лакътя си за да огледа лицето й. Вече не знаеше дали я иска толкова за да натрие носа на Йеомна или защото щеше да бъде добра любовница, но което и да бе от двете, възнамеряваше да я вземе със себе си. Още нямаше план как да я представи пред Пангу, но най-важното в момента беше да я убеди в това, че двамата биха били перфектни заедно.

— Като кого? — попита с присвити от ревност очи без тя да може да го види.

— Йеомна, разбира се. — девойката се наведе за да почисти ръбчетата на сандъка и започна да разказва как двамата се бяха запознали и как с времето сърцето й бе започнало да откликва при вида му.

Богът Кирин спря да се преструва че чисти и се изправи, стиснал дръжката на сандъка. Ако Фан Ли не спреше да хвърля тези глупави измислици в лицето му, търпението му щеше да се изчерпа. Докато красивата й розова уста оформяше думите, които стъпкваха безмилостно мъжкото му его в сравнение на това на принцът-демон, желанието му да запуши устата й и да й покаже, че му принадлежи, изпълни кръвта му със сладост. Той послуша още малко и се ухили злобно, захвърляйки сандъка в реката.

,,До тук с игричките, малка смъртна. Време е да бъдеш моя!“

A/N San Anel: Човешката форма на Ци Лин е показана чрез рисунката в началото на главата, но ще я кача и тук. :) Имайте предвид, че боговете които могат да лъжат за формата си са първите богове Киронът, Костенурката, Драконът и Феникса, както и двамата други, които имат позволението да минават през портала освен тях — Аматерасу и Йеомна. Докато другите само замъгляват ума на хората за да ги виждат като хора, Йеомна е първият и последен бог, който може да промени истинският си облик напълно, вземайки форма от плът и кръв на друг човек.