4. 1 | 題 Въпроси

НЕПОЗНАТИЯТ ОТНОВО се засмя. Изглежда за него това беше повече забавление, отколкото бизнес. Зайхай плъзна очи по очертанията на едрата му осанка, прокарвайки език зад зъбите си. Сделките с клиенти от този тип бяха интригуващи цветни петна на фона на сивото й ежедневие, но нещо в този конкретен мъж я караше да застане нащрек. Въпреки мълвата, че е наемник за йокай, Зайхай много често вършеше мръсната работа и на човеци. Знаеше колко кръвожадни в отмъщението си могат да бъдат — също колкото злобата на един йокай, — но да й поръчат да убие обикновен демон като Рейки? Беше чувала Мор, Война и Скръб да обсъждат тези йокай от нисшата каста, но самата тя никога не бе имала клиент, който да й плати да убие един от тях.

— Плащаш ми да убия Рейки само защото не ги харесвам?

Мъжът отпусна ръка на масата. Когато я премести, там се намираха повече от двеста юана. Зайхай се втренчи в сянката на усмивка върху лицето непознатия — или поне това, което успяваше да види от него.

— Плащам ти за да убиеш Рейки и за да спреш с това любопиство. Очаквах професионалист като теб да е по-обигран. Надявам се тези пари да са достатъчно. Сега ако ме извиниш, имам да свърша някои неотложни неща. — мъжът не изчака отговор и се изправи в цял ръст, покланяйки се с почти подигравателен маниер.

Зайхай скръцна със зъби стиснала празната чаша между пръстите си. Черните й очи проследиха как клиентът й си тръгва. Порцеланът в ръката й се пръсна и я изкара от унеса. Тя бързо пъхна парите в кесията си и последва примера му, изправяйки се от стола.
Не й трябваха парите му. В скривалището си имаше колекция от предмети за каквито дори императорът би убил да притежава: от златни шимитари* и обковани с кървави диаманти кании до магически ветрила, Зайхай имаше всичко това че и повече.

В момента това което истински я вълнуваше беше кой е мистериозният богат поръчител скрит под плаща на робата, затова го последва, проправяйки си път през тълпата. Когато стигна до вратата вдигна собствената си качулка и се промъкна навън. Очите й затърсиха високата му фигура. По някое време явно беше започнало да вали, защото пръстта беше подгизнала и джвакаше неприятно под обувките й. Зайхай изсумтя — който и да беше мистериозният мъж, очевидно много го биваше в това да се измъква незабелязано.

Тя се облегна на една дървена подпора и осмисли оскъдната информация: богат, висок и умел в изчезването мъж, който разполагаше с познания за йокай. Нищо от това не можеше да бъде от помощ — много от клиенти й отговаряха на същото описание. Съвсем спокойно можеше да е изпил отвара за прикриване на йокай аромата който злите духове излъчваха преди да пристигне на срещата им. В това нямаше много логика, но Зайхай предположи, че е вид разумен отговор.

Споходи я нелепа мисъл.
,,Дали слугите в пивницата бяха видели лицето му?"
Това би могло да улесни ситуацията.

Тя изчака няколко минути на същото място, търпеливо барабанейки с пръсти по бицепса си. След малко вратата се отвори и един от слугите отиде да изхвърли боклука. На връщане Зайхай се изпречи срещу него, деликатно опирайки върха на меча си под брадичката му.

Красноречивият жест го накара да я погледне уплашено.

— Мъжът с черната роба който си тръгна преди малко. Видя ли лицето му?

— Да мис!

— Познаваш ли го?

— Да мис!

Това наистина щеше да се окаже по-лесно отколкото беше очаквала.

— Кой беше?

Той премига като ударен и се огледа притеснено. Ръката му се вдигна за да избърше дъждовните капки върху лицето му и на Зайхай не й убегна факта, че страхът му вече не се дължеше на острието на меча.

— Ако ще ме убиете го направете, защото нищо не мога да ви кажа.

За един продължителен миг наемницата остана неподвижна. Би било толкова лесно да разпори главата му и да го посече на място, но каква би била ползата от подобно действие, когато вече разполагаше с отговора който търсеше? Тя отпусна ръка и се отмести встрани, оставяйки го да си тръгне.

— Благодаря, че се смилихте над мен, мис!

Жената с маска на лисица прибра катаната на гърба си, хвърляйки му студен поглед.

— Разкарай се от тук.

Слугата побърза да влезе и не след дълго Зайхай отново стоеше сама в дъжда пред входа на пивницата. Вече знаеше кой е мистериозният й клиент — малко йокай можеха да предизвикат подобен първичен страх у когото и да било, но само един беше достатъчно силен да си позволи да дойде при нея за да поръча смъртта на глупав Рейки, плащайки сума достойна за главата на китцуне*.

Странните обстоятелства родиха нов, по-интересен въпрос: Защо му беше на създание като шинигами* да иска смъртта на монаха?

Шимитар*: дълга извита сабя, която се направлява по-лесно с ръка от меча

Катана*: дълъг асиметричен в края си меч, който се използва с две ръце

Китцуне*: висша форма йокай демон във вид на голяма лисица с девет опашки.

Шинигами*: ( 死神 , "бог на смъртта", "Носител на смърт" или "дух на смъртта") са богове или свръхестествени духове, които канят хората към смъртта в някои аспекти на японската религия и култура. Шинигами са описани като чудовища, помощници и същества от тъмнината. В книгата съм използвала названието за най-висша форма на магическа сила. Шинигами може да бъде призован от човек изпълнен със силно желание за мъст, стига той да изрече името му три пъти.