Погледите им се засякоха.

Тя сви вежди.

Беше объркана.

Той извърна глава.

Умираше вътрешно.

Тя прибра нещата си-
спирката ѝ наближаваше.

Сбогува се с шофьора.

Преди да слезе погледна назад.

Към него.

Усмихна му се.

Съвсем леко.

Извинително.

И изчезна.

Момчето спринтира до нейната седалка.

Грабна парчето хартия.

Сърцето му се сви.

Бе подменила листовете.

Този бе част от тефтера ѝ.

Искам да сънувам нещо хубаво.
Поне в съня си да бъда щастлива.
Кой знае?
Може толкова да ми хареса,
че да остана там.
Завинаги щастлива.
Отишла си в мир.
Завещала хаос.
Оставила болката зад гърба си.
Заживяла в мечта.
Обичала и била обичана.
Но кога?

Вчерашна дата.

22:30 часа.

Колко му бе познато..