Тя беше изтощена.

Не само телом, но и духом.

От две седмици се будеше в пет сутринта.

Лягаше в единадесет.

Работеше на три места.

Трябваха ѝ пари.

А и не желаеше да стои в къщи.

Не и сега.

Автобусът спря и отвори вратите си.

Тя поздрави шофьора,
взе един билет
и седна на обичайното си място.

Слънцето бе залязло.

Облаците розовееха.

Тя облегна глава на седалката
и остави ума ѝ да блуждаее.

С всеки метър се приближаваше към ада.

Пръстът ѝ оформи няколко букви върху запотеното стъкло.

Защо не можеше да остане тук завинаги?