Петнадесета Глава

Те се срещнаха на спирката.

Половин час по-рано от пристигането на автобуса.

Тя носеше жълта рокля,
черни кецове и
черна раница.

Обичайното.

Той бе облякъл бяла тениска,
светлосини дънки и
бели кецове.

По принцип носеше черно.

Отидоха в парка.

И двамата обичаха природата.

Седнаха на една пейка.

Третата, тази под дървото.

Говориха ли, говореха.

Все смислени неща.

Тя се усмихваше.

Беше много забавен.

Той не пушеше.

Не виждаше причина.

Помоли я да му каже,
защо разнася тефтера
със себе си.

Не желая да попадне в грешни ръце.

Беше кимнал.

Тя пък го попита,
защо не носи нищо.

Нямам, какво да губя.

Някак си този отговор я нарани.

Какво бе преживял,
че да стигне до подобен извод?

Страхуваше се да разбере..

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top