Той седеше със слушалки в ушите.

Бе решил, че днес ще се прибира с автобуса.

Онзи, последния.

В него имаше най-малко хора.

Двама или трима във всеки случай.

Спираха на всяка спирка.

Никой не се качваше.

Докато не стигнаха средата на града.

Там чакаше момиче.

Тя пъргаво се качи и с широка усмивка поздрави шофьора.

Явно се познаваха.

Изглеждаше весела.

Поне докато не седна на срещуположната седалка.

Лицето ѝ мигом помръкна.

Очите ѝ се замъглиха
и тя отправи изтощен поглед към небето.

Той не можеше да повярва,
колко добра актриса стоеше пред него.

Тя дълго се взира през стъклото.

Дори не забеляза,
когато той извади телефона си
и я снима.

Беше прекалено изморена,
че да му обърне внимание.

Щом спирката ѝ наближи,
тя отново се превърна в жизнерадостно подобие на себе си.

Слезе и с бодра крачка се запъти на някъде.

Той се премести на нейната седалка.

На стъклото
с криви букви
пишеше „помощ".

Реши, че утре ще пътува отново.