Не беше лесно, но с негова помощ, раните заздравяха.
Бавно, всичко си дойде на мястото.
Постепенно кошмарите изчезнаха. От време на време, когато се случеше да сънува нещо неприятно, приятелят й беше там да я успокои. Да й напомни, че миналото е минало. Че е преживяла най-лошото.
Казваше й, колко много я обича, колко силна беше и колко се гордее с нея.
В дните, в които се съмняваше в себе си, двамата разговаряха.
Дълго и без задръжки. Никога не пришпорваха другия; споделяха тревогите си, когато се чувстваха готови.

След време преодоля страха си от тъмнината. Нощта престана да я плаши, отново се влюби във звездите. Често се разхождаха след залез. Нощем парковете сякаш излизаха от приказките. Имаше нещо необичайно красиво в тях, пусти, осветени единствено от лунна светлина...

Лилавото отново я караше да се усмихва. До толкова, че боядиса и косата си.
Усмихваше се постоянно, дори бе започнала да пее.

Двамата често танцуваха на балкона й. Смееха се с глас.

Четири години бяха заедно.
Четири години се обичаха.
А днес, щеше и да се оженят.