Следващите две седмици, Даниел и Алана бяха практически неразделни. Оказа се, че дори учат в едно училище.
Тази новина, сама по себе си, беше достатъчна да накара девойката да се усмихва до уши в продължение на часове.
Дните им се изпълниха със смях и безобидни закачки, а нощите с дълги чатове и безкрайни разговори по телефона. За отрицателно време бяха изградили силно приятелство и още по-здраво доверие. Споделяха си мисли и желания, които до този момент съществуваха само и единствено в главите им.
Тя харесваше неща, които той не бе имал времето да пробва.
Младежът предпочиташе да бъде в движение, да спортува - ако не тренираше в карате клуба, ходеше на фитнес. Обичаше да тича след залез, играеше волейбол и баскетбол, ако му остане време. Правеше всичко, каквото и да е, само и само да не стои на едно място. 
Алана, от друга страна, бе дете на изкуството. Интересуваше се от театър, опера и кино. Харесваше й да посещава изложби и да се среща с автори, поддържаше връзка с много съвременни поети, както и художници.
Самата тя пишеше, беше му признала в един от среднощните им разговори.
- Стиховете ми са в онзи тефтер...
- За това беше толкова притеснена, нали?
- Никой около мен не знае за това и когато го изпуснах през прозореца... помислих, че това е краят ми.
- Какво точно има вътре, Лана?
- Стихове, поеми... няколко разказа.
- Ще ми дадеш ли да ги прочета?
Беше последвало мълчание.
А после трепетливо "Да".

Оказа се, че е изключително добра. Имаше няколко награди от конкурси, доста грамоти и три почетни плакета.
Девойката беше неговият еквивалент - той също трупаше медали и отличия, но в коренно различно направление.
Бяха упорити, знаеха какво искат от живота. Не им липсваше кураж, влагаха сърце и душа във всяко свое начинание. Хората ги обичаха заради лоялността и чувството им за хумор. Имаха допирни точки, общи интереси, но всъщност бяха като звездите и луната - различни по външен вид, но допълващи се идеално.

С всяка изминала минута, Даниел осъзнаваше, че чувствата му към Алана не са просто приятелски. Нямаше сили да продължава да се мъчи по този жесток начин.
Ето защо, младежът реши да планира кратко пътешествие.
Дестинация: Гората.
Цел: Излей си душата
Бележка: ако нещата не се развият по план, кажи че се шегуваш. После се прибери и се наплачи.