На каратистите им беше забранено да влизат в общежитието, както беше забранено на домуващите да посещават карате клуба.
Ето защо, когато Алана отвори шкафчето с обувките си и от вътре изпадна бележка, първоначалният й инстинкт бе, че някой се шегува с нея. Нямаше да е за първи път, но все пак, момичето незабелязано прибра листа в джоба си. През ум не й минаваше, че подателят на съобщението всъщност е нейният "преследвач".
Когато влезе в стаята си и заключи вратата, девойката извади хартията, седна на леглото си и зачете:

Честно, нямам идея какво съм направил, за да помислиш, че те преследвам. Ако ми позволиш да разкажа своята страна на историята, може би всичко ще се изясни.
Ще те чакам на острова, утре в шест часа.

- Даниел

Алана въздъхна мъченически и се просна по лице на матрака.
Истина ли беше или поредният номер? Можеше ли да му има доверие? Ами ако я упоеше?
"Откачалке", скастри се тя, "това не е филм".
Раздразнена от глупостите си, девойката реши, че един душ би бил полезен.
Без да се церемони, тя събра тоалетните си принадлежности и влезе в банята.
Половин час по-късно, суха и освежена, Алана реши- щеше да отиде.

Пък каквото стане.