✒
Разтворих длани и розите бавно започнаха да падат. Една по една се удряха в земята с глухо тупване, разпръсквайки листата си наоколо.
Не можех да не се усмихна.
Толкова много приличаха на кръв.
Червени. Изящни.
Стоварих крака си върху тях.
Отново и отново ги настъпвах.
Разкъсвах ги с ръце.
Разпилявах ги навсякъде.
Докато не остана нищо от тях.
Съсипани.
Точно като мен.
Обърнах се към позлатеното огледало на стената и изтръпнах.
Не приличах на нищо.
Припряно избърсах сълзата, стекла се от окото ми.
Вдигнах изтощената си коса на кок.
Покрих синините по тялото си с грим.
Облякох поредната копринена рокля.
Сложих и рубинената корона.
Обух окървавените си стъпала в кадифе.
Погледнах се.
Кралица.
Извиках фалшива усмивка.
Изправих се.
Закрачих към вратата.
Катинарът изщрака.
Решетките се отместиха.
Последвах стражите.
Съвършената кукла.