От няколко минути се взирах в рубина с такава интензивност, че нямаше да се изненадам, ако се пръснеше на парчета. Бях изтръгнала камъка от пръстена и бях изследвала всеки ъгъл на стъкловидното му тяло в кървавочервен цвят.  Кристалът беше нарисуван във всеки ъгъл на няколко страници от келтската книга за заклинания на Анис. Неговата форма, размери и цвят бяха описани до най-малък детайл. Под една от скиците с елегантен почерк пишеше две думи, до които се мъдреше въпросителна.

Едната беше Рафаел.

Опитвах се да навържа някаква история в главата си, изграждайки поне малка представа за миналото на вещицата и връзката му с Рафаел, но вариантите бяха твърде много. Приличаше на лабиринт от веротности, а отговорът беше закодиран на непознат за мен език между страниците. Беше толкова дразнещо, особено, ако се разгледаше и онази част от историята, в която участвах аз.

Крадлата на книги за заклинания и драгоценните рубини, която беше успяла да измами смъртта цели два пъти. Ако първият беше въпрос на късмет, а вторият чиста случайност, не можех дори да се надявам на трети.

Прехапах устна, съзарцавайки изкривеното изображение на участък от страница на книгата през рубина, когато дъсчения под на долния етаж проскърца. Тъй като вече бях срещала други от гостите на мотела не удостоих с внимание звука и продължих да проучвам откраднатите артефакти, без да си направя труда да отбележа, че стъпките започаха да се промъкват по посока на вратата на стаята ми.

— Какво значиш ти за Анис, малъко камъче? — завъртях рубина за стотен път, чудейки се как да го задействам.

Бравата рязко порскърца, карайки ме да скоча на крака и да натикам рубина в каната с червено вино. Цветовете им се сляха до съвършенство, точно както се надявах.

— Кой е?

Вратата стоеше леко открехната, а под ръба й се виждаха два крака, обути с мръсни ботуши. Дъхът ми секна и ръката ми се вдигна, извиквайки мълнията.

Арон Корнелиус Цепеш, син и единствен жив наследник на Влад III Цепеш, пристъпи прага с ледено изражение. Изсечените му като на древногръцки бог черти не се пропукаха дори за момент. Студеният му, мрачен като предвестник на смъртта поглед се плъзна по вътрешността на стаята, докато едрата му ръка затваряше плавно вратата на стаята.

— Какво правиш тук?

— Бих могъл да те попитам същото.

Не можех да преценя дали е бесен или е готов да ме убие по възможно най-хладнокръвният начин. Този войн беше преживял толкова много, че за него да скриеш емоциите си се беше превърнало като сутрешният ритуал на някои хора да пият кафе.

Всичко в това древно създание, преживяло воини и мор, го беше превърнало в силният мъж, който стоеше пред мен сега. Същият мъж който ми беше казал, че ако го предам ще ме убие. Затова дори не си направих труда да притая мълнията си или да скрия косата си, докото двамата прустъпвахме в кръг в центъра на стаята.

Какво си мисли, че прави?

— Тук съм, защото не съм желана другаде. Свободен си да си тръгнеш.

Арон спря пред мръсното легло и скръсти ръце. Коженото му палто беше кално по ръбовете, показвайки ми, че той също е бил навън повреме на бурята. Черните му вежди се спуснаха опасно над зелените му очи когато плъзна преценяващ поглед по оскъдното ми облекло. Тъй като нямах други дрехи освен крадените, а Анис ме беше лишила дори от тях, се бях материализирала в пералното помещение от където успях да намеря чиста копринена нощница в кремав цвят.

— Тук си, защото си дръзка и импулсивна, и никога не слушаш какво ти казвам.

Мълнията ми затихна. Отпуснах ръце. Настръхналата ми кожа само доказа какъв предател е тялото ми дори в моменти като този, когато трябваше да изглеждам неслонима.

— Върви си. Аз ти се доверих, а ти ме предаде.  — улових дръжката на вратата, кимайки с глава към коридора. — Не желая да разговарям с теб или да те виждам повече. Вън!

Исполинът повдигна едната си гъста вежда в насмешка — винаги успяваше да ме накара да се засрамя, задето говоря неща, които не мисля.

— Лъжкиня! Много добре знам, че дълго време си копняла да ме видиш. Колко пъти се появих в съня ти като неканен гост, Kathleen? — той направи крачка към мен. — Два? — последва нова крачка. — Пет? — очите ми се разшириха, когато телата ни почти се докоснаха. — Всичките?

Арон беше единственият мъж когото познавах, който можеше да говори за нещо съвсем различно от секс, а интонацията му да нашепва обратното. Макар принцът, който всъщност не беше принц, да притежаваше мелодичен глас и да говореше с френски акцент, първичната мъжественост излъчваща се от екземплярът пред мен беше милиони пъти по-еротично преживяване.

Изскърцах със зъби.

Пръстите ми стиснаха по-силно бравата.

— Изпускаш малката подробност, че във всички тях ти умираше. — гърдите ми се повдигаха и спускаха по-бързо, отколкото бих желала, разкривайки възбудата ми.

По дяволите!

— Признавам, ръцете ти могат да ме довършат, но не мисля, че начинът, за който мислим ти и аз е един и същи.

Събрах смелост да го погледна в очите и отрих, че леденото изражение се е стопило, заменено с дива страст. Поех си шумно въздух, опирайки гръб на вратата.

— Онази сутрин в замъка дори не си ме изслушала докрай, нали? — попита напрегнато. — Забранявам ти повече да си тръгваш така от мен!

Тръснах глава в недоумение и притворих очи търсейки нещо, което да ми подскаже, че бях чула грешно.

— Един момент... почакай... мисля, че нещо ми убягва... — рекох същисано, все така без да мога да повярвам на ушите си. — Забраняваш ми...? Ти ми забраняваш?

Арон се приведе напред и оголи кучешките си зъби в предизвикателство.

— Забранявам ти и още как! Ти си наивна, импусивна, дразнеща като дете на шоколад и сърбеж по гърба, но по дяволите да пукна, ако знам защо не мога да се откажа от теб!

Как смееше този... този прилепски задник!

— А ти си командорещ, манипулативен задник, който само иска да ме използва за целите си. С нищо не си по-различен от Рафаел или Прометей. Сега е време да си кажем сбогом и да изнесеш мръсните си обувки от стаята ми, кралю на вампирите!

Зелените му очи пламнаха. Арон стрелна ръце напред, но за щастие вече бях предвидила подобна атака и се плъзнах под тях, отваряйки вратата. Без дори да съм направила крачка в коридора, огромната му длан затисна дъсчената врата и я затръшна под носа ми. Горещият му дъх опари бузата ми.

— Къде си мислиш, че отиваш? — същата ръка се плъзна по рамото ми и смъкна презрамката на нощницата, преди острите връхчета на зъбите му да се притиснат леко над ключицата ми. — Няма да позволя да ми избягаш повече. Ти ми принадлежиш, Катлин Дебъро.

Опрях чело на вратата, покосена от жаркото докосване по копнеещата ми за близостта на този мъж кожа.

— Защо си тук? Мислех, че се изрази достатъчно ясно в замъка. Ти не си сигурен дали можеш да ми се има вяра. Чух те как го казваш на Рис и Делая Арон, не се опитвай да ме излъжеш.

Топлите му пръсти бръснаха външната страна на гърдата ми, докоснаха извивката отдолу и ощипаха леко щръкналото връхче.

— Това дали другите могат да ти имат доверие изобщо не ме интересува, стига да си до мен. — плътните му устни залепиха гореща целувка върху рамото ми. — Ако беше останала достатъчно дълго щеше да разбереш, че никога не съм те смятал за шпионин. Независимо какво мислят другите и дори самата ти за себе си, аз съм впечатлен от смелостта ти. Дори в момента мога да почувствам ужасната воня на сяра, която Анис е оставила по кожата ти. Изгарям от желание да те разпитам какво се е случило, но се боя, че чудовището в мен няма да издържи на този тормоз.

Поех си накъсано дъх.

— Какъв тормоз?

Слабините му се притиснаха към задника ми, демонстрирайки ми точно колко нетърпелив беше.

— Сигурен съм, че знаеш какво се случва когато двама вампири пият един от друг.

— Заради секса ли си тук?

Изстенах. Пръстите на другата му голяма ръка повдигнаха края на нощницата, галейки двете полукълба на задника ми. Извиках от сладката болка, причинена от пляскането, което последва и извих гръб в подканваща дъга. Арон изръмжа ниско и гърлено, пусна зърното ми и разкъса нощницата, приковавайки ме към вратата.

— Varosh! — изръмжа на Древният език и притисна вече голото си масивно тяло към моето. — Заслужаваш голям пердах задето ме накара да те търся навсякъде, малка котке.

Арон отри набъбналия си пенис в бедрото ми. Ръцете му ме подхванаха през коленете, подканвайки да се наведа напред.

— Ще ме напляскаш ли? — попитах с копнеж.

Дрезгавият му смях изпълни ума ми като еротично мъркане.

— Много по-хубаво... — влажната главичка се плъзна по срамните ми устни, разнасяйки соковете ми върху пулсиращият клитор и обратно към входа на влагалището. —  ...ще те чукам докато не признаеш, че сгреши.

Бавно изпълни утробата ми, оставяйки ме да почувствам твърдия ствол и начинът, по който телата ни си паснаха.
В един момент устните му целуваха врата ми, а в следващият пръстите му изместваха косата ми през рамо.

— Хайде Кат! — дъхът му се удари в ушната ми мида като топъл бриз, примесен със сексапилно стенание. — Кажи го и ще забързам. Знам, че го искаш.

Показалеца му закръжа около клитора ми, изтръгвайки вик на удоволствие от гърдите ми.

— Мамка му...

Не можех да се предам толкова лесно. Бях се борила с Анис, бях избагала от Рафаел и  бях откраднала от тях — двете най-ужасяващи създания на света, които по "случайност" искаха да ме накарат да страдам.

И сега да се предам пред мистър Безчувствен?

Нямаше да му се дам толкова лесно.

— Котке, да не би егото ти да е твърде голямо? — зъбите му захапаха закачливо меката част на ухото ми, а бавните му тласъци ме докарваха до лудост.

Поклатих глава и опитах да се отласна назад в опит да забързам темпото, но Арон ме възпря.

— Кажи го! — пенисът му замря насред движението, пръстите му застинаха върху клитора ми. —Признай, че сгреши и ще те изчукам.

— Да... — проплаках притегляйки го с ръце. — Сгреших! Моля те, не ме измъчвай така!

По дяволите този мъж и привличането помежду ни!

Топлите му устни целунаха челюстта ми.

— А като се замислиш, че същата тази уста заяви, че това тяло е храм... — Тихият му тържествуващ смях погали ушната ми мида.

Топлият му член отново започна да се движи, изпълвайки ме по онзи приятен начин и изпращащ ме в небесата на екстаза.

Ала все още твърде бавно за да утоли жаждата на хормоналната ми лудост.

— На кого принадлежиш?

— На теб! — когато си върнех пистолета щях да го надупча като ренде заради това изнудване. — Моля те Арон, не мога повече!

Смехът му изпълни стаята и двете му големи ръце ме вдигнаха във въздуха, докато дългите му крака ме отнасяха върху леглото. Наместих се удобно в средата и запратих възглавницата на пода, поемайки лицето му в шепи. Устните ни се сляха в спираща дъха целувка. Езикът му гслеше и изследваше, докато пръстите му галеха кожата ми с истинска наслада и копнеж. Всяко докосване, разговор или дори невинна размяна на погледи с този мъж беше предизвиквала търпението ми още от самото начало на запознанството ни. Никога не бях предполагала, че ще се озова в едно легло с него, още повече, че ще се чувствам толкова зависима от докосването му, но ето, че се случваше.

— По дяволите Кат страхувам се, че ще те нараня. — прошепна тихо, целувайки врата ми. — Анис... не беше доволна от това което й причиних преди години. Отнех й нещо много скъпо. За наказание тя ме прокле и ...

— Шшт! — затиснах устата му със своята, галейки наболата му брада. — Отпусни се. Сигурна съм, че на звярът също ще му хареса. — обхванах главичката на члена му в ръка и започнах да я масажирам с палец. — Виждаш ли? И на двама ви ви харесва.

Арон изпъшка и отпусна чело върху моето оставяйки се на докосването ми. Доверието му към мен и това, че проклятието което беше заключило нещо в него не го възпираше, ми вдъхваха кураж да продължа. Облизах устни и целунах брадичката му, сетне се спуснах към адамовата ябълка и силните мускулести рамене. Пръстите ми започнаха да се плъзгат нагоре и обратно надолу по твърдата ерекция в ръката ми, сетне другата ми ръка обхвана гладката кожа под тях. Арон изненадано отвори очи от новото дръзко действие и обхвана китките ми, закотвяйки ги към таблата на леглото.

— Опитваш се да ме дразниш ли?

Свободната му ръка намести горещата плът срещу влагалището ми и тласъците започнаха. Виковете ми огласиха цялата стая. Коленете ми затрепериха. Телата ни се покриха с пот. Арон не спираше да мърка като котка, като понякога дпляскаше задника ми, ако посмеех да изругая прекалено мръсно. Тази наша игра на наказания и дразнене ми харесваше твърде много и бързо изпуснах нишката на времето, оставяйки минутите да се изнижат една след друга, превръщайки се в часове.

Оргазмите ми бяха бурни и ноктите ми драскаха гърба му в опиянението на екстаза.

Не, че на Арон му пречеше.

Той се доказа като издръжливият мъж, който предполагах, че ще бъде и когато краката и ръцете ми съвсем отказаха да ме слушат, ме пое в обятията си, любейки ме бавно и нежно. Това беше ново за нас и никой не посмя да го прекъсне, да го коментира или да му попречи. Топлите му пръсти галеха скалпа ми, а сладките тласъци ме накараха да свърша отново, след като вече бях сигурна, че няма да успея пак.

— Господи, какво правиш с мен! — продумах и изстенах дълбоко, когато поредният дълбок тласък изпрати фойерверк от съзвездия в ума ми.

Това беше първият път в който някой от нас посмя да проговори от промяната в позициите ни и началото на това божествено мъчение.

Арон само ме обгърна по-силно с ръце и не отвърна нищо, дишайки тежко срещу врата ми. Усетих, че е близо и разлюлях ханш в синхрон с тласъците му. Влагалищните ми стени се стегнаха около топлия му пенис и поеха горещото семе с тръпки на екстаз. Тласъците станаха съвсем лениви и Арон се отпусна назад, повличайки ме със себе си. Дъхът му стана равномерен и се почувствах приклещена от лапите на спящият исполин, но тогава пръста му закръжа върху гърба ми, заигравайки се с връхчетата на няколко бели кичура.

— Този цвят кара очите ти да изпъкват още повече.

Опрях брадичка на силните му гърди и се изкикотих.

— Това е първият комплимент, който някога си ми казвал.

Арон се прокашля и когато повдигнах глава да го погледна, изглеждаше обиден.

— Какво? Така си е! — залепих бърза целувка върху бузата му и се изтъркулих настрани, притискайки се в топлото му тяло.

— Този мотел е в плачевно състояние. — отбеляза след кратко мълчание.

— Поне няма Прокълнати вампири които да ме искат мъртва.

— Туше! — призна с вяла усмивка, сетне прокара пръсти през порасналата си коса.

— Разкажи ми за случилото се между теб и Анис. Онова, за което започна да говориш преди да... — замълчах и се загледах в тавана, отказвайки да довърша това изречение.

Едно беше да се случи, съвсем друго да говоря за него. Явно обаче за Арон това не беше никакъв проблем и той съвсем спокойно ме подкачи.

— Преди да те докарам да свършиш двадесет пъти един след друг в осем различни пози ли?

Покрих лицето си с ръка и го пернах през корема.

— Стига Катлин, до кога ще отричаш случилото се между нас? Наистина ли искаш да повярвам, че ме използваше за да получиш защита? Това беше единствено и само мое решение, което не съм сигурен, че ти ми даде шанс да изпълня в действие.

Под пръстите ми бузите ми бяха топли като слънчев лъч. Дори не исках да си представям какъв нюанс е придобило лицето ми.

— Просто ми разкажи.

Топлите му длани нежно обхванаха китките ми и ги притеглиха настрани. Тъничка усмивка извиваше края на плътните му устни, но тя не беше познато ехидно ухилване, а изобразяваше съчувствие. Обвих ръце около възглавницата и го погледнах през ръба, докато останалата част от лицето ми не се виждаше.

Видях как опря глава на сключените си ръце, преди да зарее поглед през напукания прозорец.

— Тъй като по някаква причина не си спомням нищо до момента, в който Рафаел изпрати писмото с информацията за часа и датата на смъртта на Илона, единственият начин да разбера кой и как ме е омагьосал беше Анис. До онзи момент знаех само, че вещицата е приела да се включи към моите земи.

— Това звучи твърде съмнително. — рекох на глас.

Арон стисна устни и ме поледна мрачно.

— Не се бяхме срещали лично, така че с нищо не съм показвал дори бегло привличане към тази... жена, но тя приела новият велик повелител като поредното предизвикателство, с което да запълва вековете. Безсмъртието може да е наистина самотно начинание. — Зелените му очи бавно потъмняха. — И така, нейният иск беше изпратен по въздушната поща, а аз го получих, подписах и върнах обратно до останалите велики повелители от Ордена. По онова време още поддържах илюзията, че искам да бъда част от Хекат, но с времето осъзнах, че зад на пръв поглед скромното им безсмъртно съществуване се крият неясни цели. Вещицата построи колибата си в същата нощ, в която пристигна с една от каляските на Рафаел. Избра си място близо до града и същевременно скрито от него. С магия поддържа храстите избуяли целогодишно.

Арон затвори очи, потапяйки се в спомените.

— Първата ни среща беше за да сложи защитното огледало около дъсчената къща. Тогава разбрах, че Анис ме иска за свой роб. Бил впечатлена от буйният ми нрав и от куп други глупости, които не си направих трудът да запомня. Всичко това бяха лъжи, разбира се. Вещицата искаше секс и то с някой, който да издържа достатъчно за вкуса й.

— Но ти си отказал.

Цепеш кимна мрачно.

— Тя не прие отказа ми в началото. Правеше всякакви опити да ме привлече, дори заплашваше Ела. Наложи се да я скрия в подземията, за да може вещицата да не я отвлече. Държах се зле с нея, заключвах я и й забранявах да излиза от стаята си. Ела повяхна като откъсната роза. Нейната свобода беше най-висшето й право и аз й го отнех.

Започнах да галя гърдите му, но Арон изръмжа ниско и улови ръката ми, забивайки гневният си поглед в мен.

— Направих всичко за да я спася, а Анис се забавляваше на опитите ми. Нейните заклинания й дават пълен контрол над всичко. Тя знаеше къде крия Ела през цялото време. Беше казала на Рафаел. — зъбите му се удължиха. Пръстите му се забиха до болка в ръката ми, карайки ме да ахна изненадано. Той веднага ме пусна и скочи на крака. — Извинявай. Звярът... той е много гладен. Опитвам се да му се съпротивлявам, за да не те уплаша, но скоро ще трябва да се нахрани.

Отпуснах се върху възглавницата. Нищо в новият ми живот не беше нормално, но някак започвах да свиквам.

— Убих Тезеус.

— Знам.

Последвах примера му и се изправих на крака, скубейки косата си от нерви.

— Не, не разбираш. Нещо се случи зад онзи бар. — Арон присви очи насреща ми, очаквайки да продължа. — Страх ме е Арон. Боя се, че мълнията не е за мен. Нямам представа как да я контролирам. Възхищавам ти се задето успяваш да поттиснеш звяра, защото моят гняв...

— Никога не съм успявал да поттисна звяра. — пръстите му докоснаха сребърните нишки на косата ми. — Просто се правя, че той не е там.

— Игнорираш го.

— Да.

— Не мога да игнорирам гнева си.

Той се ухили и завъртя един бял кипур около пръста си.

— Но можеш да игнорираш писъците на враговете си, докато ги наказваш за заслуженото.

Очите ми се разшириха.

— Какво говориш?!

Арон обви пръсти около кръста ми и ме притегли към гърдите си. Изглеждаше толкова опасен на слабата светлина от залязващото слънце, което къпеше медената му кожа като четка на отдаден художник.

— Казвам, че Тезеус заслужаваше това което си му сторила. Той беше копеле. След като избягал от замъка превърнал над триста души. Новородените вампири нямали наставник, който да ги обучи и започнали да хапят безразборно мирните граждани. Тезеус е субстрата, който е забъркал тази каша.

Е, това определено помагаше за излекуването от тази душевна травма.

— Не разбирам.

— Аз също. Спомените ми за това са смъртни и накъсани, но можеш да ми се довериш, че това ковто казвам е истина. 

Силните му ръце ме повдигнаха и сложиха в скута му, когато се настани върху ръба на леглото.

— Да продължавам ли с историята? — след като отвърнах положително, Арон продължи от където беше спрял. — Двамата с Рафаел вече имахме разпри помежду си. Много от поверените му хора започнаха да научават за проблемите на краля със сина на първородния вампир и започнаха шушукания. Рафаел не можеше да си позволи да изгуби властта. В нощта, в която почти го убих, той извика Анис. Вещицата ме окова в магически вериги, оставяйки на Рафаел да ме заключи в мрачна стая за мъчения. Когато научих, че е казала на Рафаел за Елайза се престорих на мъртъв, запомних заклинанието за телепортация и се върнах в замъка.

— Няма нужда да ми обясняваш какво се е случило с Ела.

— Добре. В такъв случай ще пропусна няколкото часа в които се самосъжалявах и зъбех на всички, и отнасяме историята до момента, в който потърсих Анис. — пръста му зарисува кръгчета върху кръста ми. — Вещицата беше ужасена от това, че съм научил заклинанието, но по-големият ужас настъпи, когато я проснах на пода и за секунда извадих окото й. Нейният шок премина в гняв. Излишно е да казвам, че битката беше нечестна и дори не успях да отвърна на ударите й. Подмяташе ме из колибата като перце, чупейки всяка кост от тялото ми. Беше толкова освирепяла, че забрави за окото. — тпй поклати глава в недоумение. — До ден днешен се удивявам на начинът, по който то се превърна в парче кристал с кървав цвят щом тупна на дъсчения под. Беше картина като от кошмар. Добрах се до парчетата от падналият рубин и ги понечих да използвам заклинанието, но тя стъпи върху гърдите ми и каза, че никога няма да бъда свободен повече. Използва заклинание което не бях чувал, белязвайки тялото ми с драконовият образ. Създанието засъска в ума ми като змия, зашепна убийствени слова и смаза волята ми. Последното, което си спомням беше как Анис ме остави да си тръгна. На сутринта всички вестници пишеха за изядените органи на невинни мъже и жени в целия град. Сред тях имаше и две деца.

Устата ми се отвори, но той постави пръст отгоре.

— Знам какво ще кажеш. Спести си го.

Избутах пръстите му и го погледнах намръщено.

— Ти не си чудовище. Това, което Анис ти е причинила е чудовищно.

Арон отказа да ме погледне.

— А и мисля, че мога да ти помогна по този въпрос. — наведох се напред и извадих книгата изпод леглото.

Арон се стъписа. Дори не успях да реагирам когато сграбчи книгата от ръката ми и я разкъса на две, откъсна страниците, смачка ги на парчета и ги поднесе над свещта. Извиках и посегнах да потуша пламъците, ала той ме прегърна и ме тръшна върху леглото.

— Луда ли си? — изкрещя. — Умът ли си загуби?

— Как можа! — борех се с убийственият му захват. По дяволите, защо трябваше да е толкова тежък? — Тази книга можеше да спаси Сандлър!

Арон затисна устата ми с ръка и погледна към вратата. Нечий стъпки прекосиха коридора и продължиха към стълбището.

— Тази книга... — зашепна ядно с изкривено от ярост лице. — Ще иска цена за да ти служи. Анис е дала душата си на демон, за да се сдобие с безгранична власт над света и той може да я й я отнеме с едно щракване с пръсти. Сега ще те пусна, но искам да не вдигаш шум, разбра ли? Тук може да има хора на Рафаел.

Кимнах бавно и изчаках докато устата ми е свободна за да говоря.

— Рафаел държи Сандлър. Как се очаква да я спасясега, когато ти унищожи единственото ми предимство?

Арон целуна челото ми и стъпи върху пода с босите си стъпала, отправяйки се към каната с вино. Преглътнах тежко, очаквайки да я подмине и да тръгне към банята, но той поднесе гърлото на каната над празната чаша и източи съдържанието, докато на дъното не остана само рубина. 

— Когато успея да си върна спомените ще разберем и как да го унищожим.