— Ставай! — старицата  почука по главата ми с върха на бастуна си.

Изпъшках. Дори в този си вид вещицата имаше силен замах. Приплъзнах ръка по пода към лицето си и докоснах стичащата се кръв по бузата си. Шибаната вещица ме беше разкървавила! Изсъсках и се избутах на крака, вдигайки пистолета към прегърбеното й тяло.

— Не съм тук за да се бием. Дойдох за да ти предложа сделка.

Прегърбената фигура застина за момент. Кокалестата й старческа ръка стискаше бастуна, когато изведнъж се вдигна и свали сивата качулка на робата си, разкривайки сбръчканото си лице. Изглеждаше като всички застаряващи баби, живели твърде дълго на село — кожата й беше суха и напукана, леко сивкава и пожълтяла. Белите кичури на косата й бяха нарядко разположени върху мъничкият й череп и се спускаха като паяжини покрай слабото лице. Единствено цветът на очите говореше, че това е Анис.

Точно сега възрастната дама присви същите тези лилави очи в моя посока, сякаш гледаше някое противно мекотело и сбърчи дългият си нос.

— Сделка! — потори невярващо, запращайки слюнка по лицето ми. — Хмм. Това ще бъде интересно... — промърмори под носа си и ме прескочи, затътряйки се към масичката с карти таро в средата на стаята.

Проследих с очи как се отпусна върху дъсченият стол и извади красива, но стара и мръсна лула от една метална кутия, сетне я напълни с тютюн. Пръстът на вещицата се вдигна запалвайки с магия стритите листа от растението, преди бузите й да се вгънат в шумно всмукване. Съсухрената й уста оформи кълбо, след което Анис ме дари с жлъчна усмивка. 

— Има много тънкости при сключването на сделки, малко куче. Не знам дали си с всичкия си да идваш при мен с такова предложение, след като сама си виждала Прокълнатите вампири. — ново всмукване, примесено с насмешливо повдигане на вежди. — Кръвните пактове, както ги описват в книгите, са стар занаят, от който злото винаги печели.

— Защо ли не съм изненадана? Четох за теб в книгите по вампирска история. Данните са неясни, но в едно никога не съм се съмнявала. — облизах устни, сваляйки предпазителя докато се изправях. — Черното ти сърце не би позволило на някой да получи чистата форма на това, за което е дошъл.

Анис се засмя искрено.

— Виж ти! Всички те мислят за глупачка, но ти съвсем не си такава. Ела тук, малко куче, седни. Изгарям от нетърпение да чуя какво си готова да жертваш и какво — да получиш.

Смътно си дадох сметка, че изричаше думите с лек грубоват маниер, напомнящ за келтски корени.

— Нямам намерение да се застоявам. — отправих й най-фалшивата си подигравателна усмивка. — Сигурна съм, че е само въпрос на време Рафаел да цъфне насред колибата ти. Да сключваме сделката и да приключваме.

Вещицата отдалечи лулата от устните си и смръщи вежди. Ноздрите й се разшириха, но тя не каза нищо, само изпука прешлените на врата си и се облегна назад, наблюдавайки ме мълчаливо. Жълтите й зъби проблеснаха щом изщрака с челюсти като хищник и всмука отново.

— Признавам, че бях изкушена да видя как Рафаел те превръща в купчина кокали, но желанието да разбера защо си дошла надви това ми изкушение. Имаш цялото ми внимание. — вещицата ми смигна. — Обещавам да не хапя... много.

Хвърлих й убийстввн поглед и без да свалям пистолета дори за секунда, придърпах единият от столовете и се тръшнах отгоре.

— Сделката е проста. — Анис издиша стрийка дим, кимайки ми да продължа. — Давам ти младостта си срещу обещание да не докосваш семейството ми. Не искам да припарваш до тях, дори не искам да дишаш един въздух с тях. В замяна можеш да вземеш цялата ми красота и жизненост. Прави каквото искаш с тях, не ми пука.

Вещицата ме погледна странно за един дълъг момент, после се пресегна и щракна с пръсти, карайки тестесто с карти таро да се понесе във вихрушка около нас. Очите й засияха и тялото й се промени в това на красивата чернокоса жена, която бях видяла в двореца на краля.

— The Prince. — показалецът на дясната й ръка описа кръг и една от картите се отдели от останалите, завъртайки се лениво в средата на масата.

Изобразяваше скелет на мъж, стиснал кървава корона в кокалестите си ръце, докато в краката му лежаха бели и черни шахматни фигури.

Принцът.

— Да ти говори нещо? — попита с пресметлив поглед.

Ударих с ръка по масата, опирайки дулото на пистолета в слепоочието й.

— Спри с игричките! Какво общо има това със сделката ни?

Вещицата почука с нокът по страничната част на легенчето от лулата, разнасяйки тютюнените листенца на дъното. Изглеждаше озадачена колкото се чувствах самата аз, което никак не ми харесваше.

— Тази карта означава, че си била изиграна скъпа.

Въздухът излезе със свистене между зъбите ми.

— Мет!

Анис се усмихна леко и ме погледна развеселено.

— Принцът не ти е казал, че времето е изтекло, нали малко куче? Рафаел никога не ме е пращал за семейството ти. Той искаше точно определен негов член. С радост бих отнела младостта ти, но кръвният пакт не работи едностранно, а както виждаш аз не мога да не извърша нещо, което вече е свършено.

— О, мамка му! — прошепнах ужасено, стискайки клепачи. — Сандлър?

Сънят ми се превръща в истина.

Анис обърна лице към дупката във входната си врата.

— Сестра ти е в двореца от шест часа. Даденото ми време изтече, но ти явно някак си пропуснала тази важна подробност.

Притиснах дулото към челото й, докато сълзите от гняв напираха в очите ми.

— Ти! — изсъсках. — Ти си му казала за Сандлър!

Понечих да натисна спусъка и да й пръсна мозъка, но вещицата ловко изби пистолета от ръката ми и посегна към шията ми. Мълнията ми засия и я запрати назад, подпалвайки предната част на сивата й мръсна роба. Анис изцъка с език и загаси пламъка с рязък жест с ръка.

— Разбира се, че му казах! Ти ми отне ловеца.

Махнах с ръка призовавайки нов сноп искри. Гневът ми растеше с всяка изминала секунда като вулкан, който щеше да изригне със страшна сила.

— Между мен и любимият ти Корнелиус няма нищо!

— Отричай колкото искаш, но не забравяй, че лъжеш единствено себе си.

Изръмжах от безсилие.

— Кажи ми как да я спася! Мога ли да измамя Рафаел? — искрата ми лумна, когато осъзнах истината. — Но няма да има смисъл да ми казваш, нали? Веднага ще му изпееш какво се е случило.

Вещицата повдигна рамене и приглади роклята си, пристъпвайки в моя посока.

— Няма защо да те лъжа, когато отговорът е очевиден. Аз служа на този от когото имам изгода. В случая се наслаждавам да дразня Арон, гледайки го как страда, задето постоянно ме отхвърля. — Анис изкриви лице в отвратена гримаса. — И то заради теб!

Сумтейки вдигнах пистолета, прицелвайки се в гърдите й. Мълнията ми не спираше да се върти около другата ми ръка.

— В такъв случай имам друг въпрос. — заявих уверено.

Вещицата наклони глава като лебед.

— Друга сделка? — попита заинтригувано.

— Не. Това е просто невинен въпрос.

Красивата й млечнобяла ръка накара картите да се наредят обратно на масата.

— Не съществува нещо като "невинен въпрос", малко куче. За да получиш трябва да дадеш.

— За черната магия не се изисква дар.

Равните й перленобели зъби се показаха, когато се ухили самодоволно.

— Аз изисквам дар.

За секунда се разколебах. Заслужаваше ли си да загубя пъргавината на младостта си, рискувайки да ме хванат и измъчват, убивайки дори и последният шанс за спасение на Сандлър? Имах ли какво друго да предложа на вещицата?

Намръщено се загледах в пушещата лула. Напомняше ми на лулата на дядо през годините в които двете със Сандлър още му ходехме на гости. После той почина и надменната, пресметлива сестра на майка ни — леля  Бриджит, — присвои всички документи от имота и парите на дядо за себе си, оставяйки ни без пукната пара от наледството. Сандлър още служеше в армията когато научи и с мъка изслуша сълзливите излияния на мама, а на следващият ден хвана първият полет към Ню Йорк и се прибра у дома, записвайки право.

Пет години по-късно дялът на мама беше върнат в спестовната й сметка, а леля Бриджит беше глобена и наказана с условна присъда за посегателство над нотариални актове и чужди документи за наслество.

— Ще ти дам най-скъпият си спомен в замяна на отговорът, който ще искам от теб.

Анис изправи гръб с изненада. Явно спомените не бяха само това за което ги имах и тя прие с лукав блясък в лилавите си очи.

— Много добре! Да приключваме. — от ръката й се понесе черен дим.

Стиснах пистолета по-силно, докато стрийката сивкав дим се издигаше като змия около тялото й, плъзна по раменете и се спусна към масата, разбивайки се в повърхността й. На мястото, на което се беше разбило кълбото се появи лист хартия с думи на език, който не разбирах.

— Няма да подпиша документ, чийто условия не разбирам! — озъбих се на вещицата.

В очите на Анис лумна лилав огън. Нежната й китка се изви и стаята се завъртя в кръг, карайки ме да изпискам от странното усещане за безтегловност, обзело тялото ми. Нещо меко се плъзна по гърба ми. Студен въздух близна голата ми кожа.

Гола?

Отворих очи, привиквайки към мрака. Не можех да видя къде съм, нито къде е Анис. Пистолетът ми го нямаше.

Една силна, мека длан, улови китките ми и ги затисна в здрав захват високо над главата ми. Прохладен бриз бръсна оголените ми гърди. Нечия ръка се плъзна като дихание върху възвишенията на венериният ми хълм, едва докосвайки малката точка на женствеността ми, преди да се изкачи плавно върху кожата на корема и да поеме в шепа дясната ми гърда. Дъхът ми излезе като изненадано възклицание между разтворените ми устни.

Какво става?

Опитах се да различа своя непознат любовник в мрака, но беше прекалено тъмно да видя дори собственото си тяло.

— Анис! — извиках, но отговор нямаше.

Призрачният ми любовник сведе устни и горещият му дъх опари зърното на приклещената ми гърда, преди един дълъг, ловък език да плесне като нажежен камшик твърдото връхче. Изпъшках, опитвайки се да освободя китките си. Последното което исках бе да бъда изнасилена от митично създание на повече от хиляда години, ала моят похитител нямаше никакво намерение да ме пуска.

Трета призрачна ръка раздели бедрата ми, плъзвайки острите връхчета на ноктите си по меката вътрешна част. Проплаках тихо, макар болката да се оказа също толкова сладка, колкото неприятна.

Това не ми харесва.

Призрачната ръка раздалечила бедрата ми  плъзна два от пръстите си в меката влажна вътрешност на отробата ми, движейки се лениво напред-назад. Устните ми се разтвориха в кръг, очите ми се затвориха и гърбът ми се изви в дъга.

— Kel weiist ma rosht... — прошепна неясен глас срещу ухото ми, запращайки тръпки на екстаз по цялото ми предателско тяло. С всички сили исках да се измъкна от тук и да спася Сандлър, но възбудата притъпи рационалните ми мисли като възглавница, заглушаваща звуците от реалността. — Jale duc var ma reisto fatew pals, mal kot...

[ "Не искаш да подпишеш... тогава ще изпълняваш желанията ми като роб, малко куче." —  Др.език]

Кожата ми настръхна н
болезнено. Четвърта ръка впи острите си нокти в бедрото ми, сетне го повдигна и го постави върху рамото на невидимият ми любовник.

— Отпусни се, госпожице Дебъро.

Арон?

Ахнах едновременно с първият тласък, разтеглил приятно стените на влагалището ми. Жаркото голямо тяло на ловеца се напасна идеално срещу моето.

— Така харесва ли ти, Катлин?

Застинах. Това не беше Арон. Твърде многото ръце на любовника ми се плъзгаха по тялото ми, бедрата му се люшкаха срещу моите и мъркащият звук от гърдите му изпълваше ушите ми като захаросана мелодия, която целеше да ме обърка.

Мълнията ми запращя като далечен тътен, възпламени кожата ми и озари стаята, осветявайки невидимият ми любовник. Лицето на Алек Корбан се присви срещу ярката светлина, призрачните му ръце се стопиха в пространството и той премига срещу мен, ухилвайки се палаво.

— Колко си красива, Катлин Дебъро!

Копието на Алек пусна китките ми и обви пръсти около шията ми.

— Не! — изкрещях. — Пусни ме, Annis!

Руните по тялото ми започнаха да избледняват докато се борех за глътка въздух под силните ръце на видението. Това не беше Алек.

— Анис! — извиках сипкаво, призовавайки останалата част от силата си.

Изригналата светкавицата възпламени завивите на мръсното легло, карайки видението да се изпари, оставяйки истинската Анис пред очите ми. Тя ме погледна с убийствена злоба и оголи хищническите си зъби, разтваряйки паст като някоя акула.

— Dart mak trosh weist! — изсъска вещицата, но гласовете на Арон и Алек се смесиха с нейния, превръщайки изречението в какафония от ужасяващи мъжки и женски звуци.

[ "Ще си платиш за всичко!" — Др. език]

Протегнах ръка и опипах пространството за нещо с което да я ударя. Пръстите ми докоснаха твърдите корици на дебела стара книга. С връхчетата на пръстите си го плъзнах по-близо до ръката си и го забих в лицето й. Анис изсъска, но аз я ударих отново, изричайки задъхано заклинанието за телепортация.

— Нееее! — изви се като гръмовен тътен крясъкът на вещицата, докато вихрушката ме отнасяше на дъното на Ураш, където стотици литри вода притиснаха ребрата ми, изкарвайки и последната капка въздух от дробовете ми.

"Бори се Кат!" — беше казала Ела.

Нямаше да я разочаровам, както нямаше да оставя Сандлър сама. Загребах с всички сили към повърхността, оттласках се с крака, борех се със смазващото налягане чак докато не изплувах на повърхността. Жадно си поех въздух и се оставих да се нося в плитчините, докато кръвта от раните по бедрата ми оцветяваше водите на Ураш.

Книгата, с която бях ударила Анис се докосна до ръката ми, карайки ме да издишам раздразнено. Бях приключила със сделките с вещици завинаги.

Нещо странно привлече вниманието ми — върху корицата на книгата имаше издълбан с нож келтски символ.

Загребах яростно вода, обхващайки с треперещи пръсти дебелата книга. Мокрите й страници щяха да се скъсат, затова не опитах да ги разделям, само отворих корицата и плъзнах поглед по надписа на първата страница.

Бяха странни имена на други езици, които ми напомниха за други имена, с които се бях сблъсквала преди година в една от статиите, които пишех. Беше за старица, която твърдеше, че вижда демонично създание от друг паралелен свят. Професорът ми каза, че трябва да събера информация за старицата и да я сложа в любителската част на вестника, защото правителството получавало добри пари от виденията й, след като те нашумяли сред медиите.

Демонът, когото старицата виждаше беше предвестник на човешкият погром и нямаше тленна обвивка, а се вселяваше в нечия чужда, която бе готова да го приеме като гост в тялото си.

Ако думите на старицата бяха верни и книгата беше притежание на Black Annis, то вътре се съдържаха всички важни заклинания с които вещицата боравеше още от зората на човечеството. Това беше опасна книга, която сигурно съдържаше заклинания и информация на Древния език, способна да ми помогне да измъкна Сандлър и ...

дори да спра Рафаел.

Сграбчих книгата, пъхнах я под мишница и заплувах към брега. В продължение на няколко часа сушех мокрите й листа и се опитвах да преведа написаното, попадайки на повече информация, отколкото бих могла да се надявам. Ето как научих, че аз, глупавата журналистка от Ню Йорк, се бях сдобила с един най-силните магически предмети — кървавият рубин който бях откраднала от Рафаел можеше да даде отговор на всеки въпрос, който терзаеше умът на неговият притежател.