Краката ми сe материализираха безшумно върху мекия килим. Капките от мократа ми коса покапаха върху пода. Последият път, в който бях в тази стая, се събудих от докосването на жарките пръсти на Арон, обгрижващ раните ми. Последният път бюрото не беше преобърнато в ъгъла на кабинета. Завесите не лежаха върху парчетата от стъклените бутилки алкохол.
Последният път Арон не спеше върху големия си масивен стол с разрошена на всички страни коса, докато меча му е забит в средата на стената до дръжката като доказателство за свирепата мощ на своя притежател.

Когато използвах заклинанието не бях очаквала да заваря подобна гледка. Това което виждах беше погром. Дълбока, опустошителна скръб, каквато само човек, свикнал да губи всичко скъпо, би могъл да изпита.

Ръката ми се вдигна и пръста ми проследи красивите му смирени в съня черти. Беше толкова красив, когато не се зъбеше и не пускаше хапливите си, остри забележки, че една жена би могла да падне в краката му и да бъде негова вечна робиня, стига той да го пожелаеше. Сега, след като бях видяха родителите му, ясно виждах приликите помежду им. Красивите зелени очи, каквито е имал Цепеш. Острият аристократичен нос и перфектните плътни устни на Илона Жилегай. Гъстите черни ресници, хвърлящи сянка върху изваяните скули. Арон беше пиршество за очите и трябваше да си сляп, за да не можеш да го видиш, но и беше окаян войн, борещ се сам срещу мрака. Един срещу милиони.

Ръката ми падна като посечена. Красивият войн беше страдал от липсата ми. Беше ме търсил. Беше спасил живота ми от онези вампири в тъмната уличка, беше се погрижил за раните ми от пратениците на Рафаел и жертва живота си, позволявайки на змията да го ухапе, след като знаеше, че е пратена от Анис за да ме убие. Този мъж ме озадачаваше. Неговото минало беше като заплетена мрежа от страдания и загуби, заради които беше изградил стени около себе си. Големият, лош ловец вътрешно още беше онова окаяно момче, на което дори Бог не искаше да помогне.

Макар да имаше моменти в които ми идеше да му извия врата, Арон Корнелиус Цепеш беше герой. Не можех да си представя никой да продължи да живее с всичкия си след срещата с Рафаел, каквато беше преживял той. Съмнявах се дори принца да беше готов да понесе подобни мъчения и да продължеше да брани идеята си с такава жар, с каквато го правеше синът на Илона Жилегай — жена, която за мен оставаше също толкова голяма мистерия, каквато беше и Рафаел.

— Арон?

Тихият ми шепот беше достатъчен да го извади от съня. Ловецът отвори прекрасните си очи и се взря немигащо в мен. Изглеждаше толкова нормален, подпрял глава върху ръката си и с кичури, спускащи се пред очите. Цепеш прокара грубо ръка през лицето си сякаш за да се подсигури, че това не е сън. Зениците му се разшириха. Зеленият цвят на ирисите му избледня, изпъстрен от мъничките жълти точки, които се появяваха когато се вълнуваше.

— Катлин? — той рязко скочи на крака и се изправи в целият си внушителен двуметров ръст.

Широките му рамене обтегнаха черната тениска. Бицепсите му се издуха и главата на дракона, показващ се от ръба на й черният плат, се раздвижи леко. Дългите му крака скъсиха разтоянието помежду ни. Преди месец щях да се свия в ъгъла на стаята, молейки го за пощада. Щях да плача да не ме наранява, просейки милостта му. Сега просто чаках притихнала реакцията му.

Арон спря на милиметри от тялото ми. Гърдите ни се опираха едни в други и дъхът му се удряше в лицето ми, докато се взираше в мен отвисоко. Мъжът беше като жив танк.

— Кат.

С тази едничка дума, дихание, признание дори, силните му ръце се обвиха около тялото ми притискайки ме към жаркото му тяло. Стоях вцепенена без да мога да повярвам на какво ставах свидетел. Бях виждала у Арон толкова много емоции, но никоя не се доближаваше до истинското успокоение от това да ме види жива. Щях да излъжа, ако кажех, че не далеч не бях очаквала подобно посрещане от този силен и студен мъж.

Пръстите му погалиха мократа ми коса и се вплетоха в нея. Не знаех какво да кажа. Как да реагирам. Беше ме направил безмълвна, а малко неща можеха да направят Катлин Дебъро безмълвна.

— Ти си жива! — горещият му дъх погали ухото ми. Пръстите му уловиха брадичката ми и Арон поднесе лицето ми пред очите си, завъртайки внимателно страните. — Какво е това? — той докосна нежно кървавите вадички стеклите се от ушите по брадичката ми.

Въздъхнах.

— Минах през подземията за да намеря нещо, което да обуя и се натъкнах на новия им обитател. Знаеш ли, че имаш Прокълнат вампир в замъка си?

Арон се взираше ядосано в лицето ми, сетне се наведе и ме подуши, отривайки буза в кожата ми като куче.

— Мога да помериша толкова много миризми върху теб. —  изръмжа ниско. — Наистина се притесних когато не те открих в колибата. Обеща ми да стоиш там!

— За да не загубиш единственият си ученик ли се притесни?

— Липсваха ми хапливите ти отговори. Трябваше сам да се наричам задник, за да има с какво да запълвам най-скучните часове от денонощието.

— Това не говори добре за менталното ти здраве. — ухилих се самодоволно. — Знаеш ли, когато ми говориш толкова мило се притеснявам дали наистина си ти, или някой извънгалактически рейнджър е дошъл и е сменил тялото си с твоето.

Той изсумтя.

— Ти си моя Катлин и аз няма да те деля с никого. Ако ме предадеш, ще те убия. Не мога да позволя чудовището, което иска да владее света да те използва.

— Защо ми е да те предавам?  Върнах се и имам да ти разкажа толкова много неща. — започнах, опитвайки се да сменя темата. — Никога няма да повярваш какво се случи!

— Ще млъкнеш ли за момент? Опитвам се да те целуна.

— Мислех, че искаш да ти разкажа какво се случи? — попитах изненадано.

— Ще ми разкажеш по-късно. — дъхът му опари кожата ми. — Знаеш ли какво е чувството да успяваш да се предпазиш от влечение към някого векове наред и когато най-накрая изпиташ такова, този някого да ти бъде отнет? — изърмжа. — Сега ще те чукам. Искам да го знаеш, защото, ако сега не ми дадеш знак да спра, ще го приема за съгласие. — когато не казах нищо, с което да го отблъсна, Арон притисна бедрата си срещу моите и ме бутна към стената с огромното си тяло, превземайки устните ми.

Уау!

Ето на това се казваше посрещане.

Двамата едновременно изпуснахме дълга, блажена въздишка от желанието, погълнало умовете ни. Ловките му пръсти напипаха ципа на коженото ми яке и го свалиха грубо. Дрехата се приземи в средата на кабинета, предоствяйки настръхналата ми от желание кожа за изискващите му пръсти. Дланите му се плъзнаха по гръбнака ми, проследиха линията на ребрата и обхванаха гърдите ми. Стонът откъснал се от гърлото ми го накар да изръмжи диво. Гладният му поглед прониза душата ми, когато зъбите му се удължиха и розовият му език облиза плътните устни.

— Толкова силно искам да заровя пениса си в меката ти топлина, че изпитвам физическа болка.

Очите ми се разтвориха широко от невъздържаният му език. Тялото ми се изви и голите ми зърна се отриха в мускулестите му гърди в покана. Арон изпъшка възбудено и отново притисна ненаситно устните си към моите, изследвайки всяко кътче с топлият си мокър език. Ако устата му не покриваше моята стоновете ми щяха да събудят и мъртвите. Ръцете ми се забориха с копчето на дънките ми, но вълнението ми пречеше да се съсредоточа. Арон избута нежно пръстите ми настрани и разкъса плата, избутвайки го по дължината на бедрата ми. Докато се навеждаше устата му целуваше открилата се гола кожа, белязвайки я с малки, сладки целувки.

— Обърни се!

Възбудата правеше ниският му глас още по-еротичен и мъркащ. Звукът успяваше да предизвика тръпки на удоволствие по целия ми грубначен стълб.
Дори не си помислих да оспоря заповедта, произнесена с такава жар.  Липсата ми на бельо го улесни — грапавият му език проникна в мен с въртеливи, майсторски движения, изпразвайки съзнанието ми от всяка мисъл, която беше останала до момента.

— Боже! — прошепнах задавено и се подпрях върху рафта с книги.

Едно от малкото неща, отанали здрави  след урагана на гнева му. Дългият му език се изтегляше и плъзваше, галеше и възбуждаше. Устните му засмукваха и целуваха точните места, докато връхчето му се изхлузваше по протежение на сърцевината ми.

— Не мога да чакам повече! — ръмженето му отекна в тялото ми и топлия му дъх погали съкровеното ми местенце.

— Тогава недей! — прошепнах.

Животинското ръмжене зародило се в гърдите му накара соковете ми да намокрят бедрата. Задникът ми се отърка в слабините му когато го почувствах зад себе си — голяма, излъчваща топлина, масивна скала от мускули. В единият момент ръката му улавяше китките ми зад гърба, а в следващия главичката на пениса му вече се притискаше в мокрите ми срамни устни и търкаше пулсиращият ми клитор.

— Моля те! — проплаках. — Моля те, не ме измъчвай!

— Tăcere. — издиша срещу врата ми. — Чувствам се достатъчно освирепял от гняв, че да открия онова чудовище и да го изпепеля жив. Не ме карай да ти причинявам болка, докато ти доставям удоволствие.

["tăcere" — "тишина" рум. прев.]

Поклатих глава здраво стиснала клепачи. Цялото ми тяло гореше и тръпнеше в очакване това горещо, дълго копие да изпълни вагиналните ми стени и да започне да се движи. Бях загубила разумът си още в мига, в който беше притиснал греховните си устни срещу моите. Бедрата ми се тласнаха назад, но силната му ръка улови тесния ми ханш, стопирайки действията ми. Пенисът му бавно се плъзна навътре, съвсем малко, но достатъчно да възпламени вски един нерв по пътя си.

— Арон! — проплаках от залялото ме удоволствие.

Бедрата му се тласнаха напред, удряйки се в моите. В съзнаието ми избухна фойервекс с цветовете на дъгата. Задникът ми се притисна към мускулестия му корем когато ме наведе още напред. Промяната на ъгъла ме накара да изкрещя. Това беше твърде много. Беше неописуемо. Чувствах го толкова добре, сякаш го досковах с пръсти, изследвайки всяка извивка от ширкия ствол до розовата главичка. Тове беше първият и последен бавен тласък — достатъчен да разтегне до нужните размери влагалището ми и прекалено въздържан за вкуса и на двама ни.

Силните му тласъци удряха дъното на утробата ми, карайки ме да стискам до побеляване пръсти в рафта за книги. Дървената му повърхност вибрираше в такт с нуждата да слеем телата си и книгите започнаха да падат една след друга. Зъбите ми хапеха устните ми до кръв. Въздишките се превръщаха в продължителни стонове. Жарките му пръсти галеха, стискаха и масажираха идеалните места, които да предизвикат оргазма ми.

— Ти си моя Кат!

— Да! — после щях да мисля какво значи това.

Сега от значение бяха единствено тласъците му, които извикваха гореща тръпка по протежение на цялото ми тяло.

Свърших бурно, крещейки името му с пълно гърло. Майната им на мъртвите, чувството да го усещам в себе си беше най-хубавото нещо, което някога ми се беше случвало. Ръката на Арон обви едната ми гърда, ощипа твърдото връхче и се плъзна по надолу по корема ми, докосвайки малката набъбнала пъпка.

— Арон...

— Шшшт, pisică, не искаш всички да чуят как крещиш името ми, нали?

Божичко, тази негова уста!

Оставих се на дивите, дълбоки тласъци и умелите му жарки пръсти да надигнат вълната на оргазма по дължината на тялото ми. Беше толкова хубаво!

И последната книга се приземи върху пода под краката ни. Ръмженето на Арон наелектризира сетивата ми и когато зъбите му пробиха кожата на врата ми, нищо друго нямаше значение. Топлите му устни обвиха кожата ми, докато мокрият му език облизваше капките, стичащи се от раните. Усещанията бяха прекалено силни, прекалено чувствени. Задникът ми се притисна към слабините му и вагиналните мускули се стегнаха около члена на ловеца, изцеждайки горещото му семе в отробата ми. Изскимтях, притискайки се максимално срещу твърдите му мускули. Ръката му се опря върху моите стискащи рафта и дървената плоскост се разкачи от стената, посипвайки част от мазилката със себе си. Коленете ми омекнаха и щях да се свлека върху мекият килим, но Арон предусети какво ще се случи и коленичи, намествайки ме плътно към гърдите си. Устата му пусна врата ми и зъбите му се измъкнаха от вената, преди езика му да оближе четирите дупчици.

— Заболя ли? — опря брадичка върху рамото ми.

Поклатих глава загубила дар слово. Немощно повдигнах ръка за да изтрия малката червена капка, останала върху устната му. Поднесох я към езика си и вкусих собствената си кръв, изумявайки се за пореден път колко меки на допир са устните му.

— Това беше...

— Да.

Двамата се засмяхме уморено, притискайки тела едно в друго. Разбира се, ясички хубави неща имат край. Някой почука на вратата, разваляйки момента на блажено спокойствие и тишина.

— Да? — изрева ядосан Арон.

— Господарю, чух викове и...

— Всичко е наред Голем. — каза по-меко Цепеш, заигравайки се с падинката под лявата ми гърда.

— Сигурен ли сте, господарю?

— Ако имам нужда от теб ще те потърся. — извика през затворената врата.

Изминаха няколко дълги минути, преди някой от двама ни да проговори. Топлината, която излъчваше тялото му, беше приказно греховна и не исках да се отделям от нея или допира на кожата му при никакви обстотелства.

И все пак се нуждаех от душ.

— Не биваше да му се караш така.

Арон изсумтя и придърпа ковертюрата която преди лежеше на дивана, а сега се намираше върху пода, към нас. Той загърна раменете ми с мекото одеало на финни шарки и се изплъзна от тялото ми, карайки онова отвратително чувство на празнота да се завърне.

— Никакво гушкане? — попитах разочаровано, когато той се изправи и посегна да вдигне тениската си.

Останах да се взирам в него докато я прехвърляше през врата си и я издърпваше надолу. Загорялата му, гладка кожа беше само началото на този спектакъл за очите. Облият му стегнат задник изпъна черният кожен панталон, който идеално прилепна по извивките на бедрата му. Не носеше нищо отдолу.

Тази мисъл накара устата ми да се напълни със слюнка.

Ловецът подуши въздуха и леко сбърчи нос. Устните му се извиха в прелъстителна полувинчата усмивка, която накара пулсът ми да се учести.

— Подушвам аромата на възбудата ти, pisica.

Лицето ми пламна.
— Просто ти изглеждаш толкова...

Арон изпъшка отегчено, привличайки вниманието ми. Намръщено се взрях в лицето му.

— Недей да ме ласкаеш. Отдавна съм наясно какво виждат хората, когато ме погледнат. Чудовищата не са създадени да впечатляват.

— Щях да кажа секси, но уби цялото ми желание да казвам каквото и да било. — протегнах ръце и изправих, заставайки срещу него.

Арон прокара ръка през черната си коса, избутвайки кичурите пред лицето си назад, сетне скръсти ръце на гърдите си по стар заучен маниер. Намръщването ми се задълбочи.

— Изглеждаш дистанциран.

Той отпусна ръце до тялото си и закрачи нервно.
Какво му ставаше? Защо се държеше така, сякаш не бяхме споделили най-страхотния секс в живота ми?

— Не съм дистанциран. Просто не знам дали постъпих правилно. Мисля, че трябваше да те оставя да говориш, преди да ти се нахвърля. Съжалявам. — той изруга. — Казах ти да стоиш в колибата. — Започва се. —Къде беше?

Пръстите ми стиснаха одеалото, докато мозъкът ми се бореше с мъглата от възбуда, за да структурира правилен отговор.

— Може ли да седна? Не съм сигурна, че краката ми ще ме удържат още дълго.

Той се извърна настрани, прокара пръсти през наболата си брада и повдигна ръка в знак да изчакам. С две големи крачки се озова до преобърнатия диван, бицепсите му се издуха и голямата мебел се преобърна на четирите си крака, вдигайки прах във въздуха. Арон прокара ръка през тапицерията и потупа местенцето, кимайки ми да се приближа.

— Това ще свърши ли работа?

— Да. — настаних се в единия ъгъл, сплитайки пръсти в скута си. — Благодаря.

— Няма за какво да ми благодариш. — той клекна пред мен и ме изгледа изучаващо с бистрите си зелени очи. — Разкажи ми какво се случи. Имам правото да знам. Няма те от седмица.

Ахнах.

— От седмица?

Арон бавно поклати глава.

— Изчезна в петък. Сега сме четвъртък. Това са шест дни.

— О, мамка му! — плеснах челото си с ръка. — Заклинанието за телепортация.

Ловецът се напрегна.

Очите му потъмняха.

— Какво заклинание?

— Quertia mas comi. Прометей ми го каза.

Той издиша остро, притваряйки очи. Рязко се изправи и отиде до големия масивен стол.

— Когато пазителят те ухапа, реших, че опасността е преминала, но после ти се влоши. Прометей се появи и ми помогна да приготвя отварата.

Арон прокара смуглата си ръка през лицето, очевидно опитвайки си да намести спомените последователно.

— Целувката.

— Да. — пръстите ми се заиграха с меката материя на одеалото. — Ти ми каза името на някаква билка, но беше на румънски. Нямах обхват на мобилния за да се свържа с интернет и да потърся какво означава или да се обадя на някого за помощ. Живееш в забравено от бога място, знаеш ли? — пошегувах се, но когато вдигнах глава, лицето му беше мрачно. — Извинявай, не трябваше да го казвам. Мястото е идеално за да избегнеш враговете си. Много умно. Никога не би се сетила.

Ловецът се засмя жлъчно и ръката му потупа леко облегалката на стола.

— Мястото не е направено за да се крия от враговете си, Катлин. Избрах го за да предпазя жителите себе си.

Прокарах ръка през мократа си коса.

— Може ли да взема душ преди да продължим разговора? Искам да отмия спомените от кожата си. Сигурна съм, че знаеш за какво говоря.

— Да, разбира се. Последвай ме.

Изправих се и със ситни крачки го последвах до другия край на кабинета, където той натисна част от стената и тя се вдлъбна навътре под формата на куб. До нея се появи голямо очертание правоъгълник. Арон натисна навътре вдлъбнатината в стената и участъка се придвижи като врата на панти, разкривайки спалнята от съня, който ми беше показала Елайза. На това легло Илона Жилегай беше родила Арон.

— Отзад има друга врата, водеща към баня и тоалетна. Има вана, ако имаш нужда от разтоварване.

— През цялото време ли е била тук? Тази спалня.

— Никога не съм я използвал, но винаги е била тук. Искаш ли да ти помогна с душа?

Прехапах устна за да не се засмея.

— Наистина ще се радвам да да ми слугуваш за малко. Ще ми донесеш ли дрехите?

Веждите му хвъркнаха към средата на челото и на лицето му се появи сянка от усмивка.

— Трябва ли да се притеснявам, че ще ти стане навик?

— Не знам. Трябва ли да се страхувам дали ще ме удавиш във ваната?

* * *

Изчаках Арон да нагласи душа. Когато откри идеалната температура се пресегна и издърпа одеалото от раменете ми, закачайки го на златната закачалка върху стената. Пристъпих под топлата струя. Пръстите ми посегнаха към тубичката със шомпоан, но голямата му ръка ме спря насред движението.

— Остави на мен.

Топлите му пръсти разнесоха шепа от козметичния продукт върху дланите му, притиснаха се в скалпа ми и започнаха да втриват шомпоана с лек масаж. Изстенах от удоволствие и притворих очи.  Повдигнах лице към пръските вода, оставяйки я да измие спомена за мълниеносната буря, развилняла се изведнъж. 

Арон започна да втрива масла в кожата ми и да прокарва пръсти по калта, засъхнала на няколко места. Никой от бившите ми не беше проявявал желание да ме изкъпе, за това се оставих на вещите ръце на ловеца да се погрижат за всичко — една жена никога не трябва да пречи на един мъж като този екземпляр зад мен да се погрижи за нея с такова внимание и женост, защото никога не знаеш дали ще имаш втора възможност.

Когато топлата вода свърши и се чувствах чиста, Арон завъртя кранчето и донесе мека, чиста хавлия, която успя да обгърне тялото ми. Друга, по-малка хавлия използва за да подсиши косата ми. С леки втривания попиваше водата от русите кичури, когато слухът му улови нещо и той се заслуша, застивайки насред действието.

— Веднага се връщам!

— Къде отиваш?

Ръката му избута един залепнал кичур от лицето ми, докато ми се усмихваше развеселено.

— Никой няма да те нарани докато съм наблизо.  Трябва да обсъдя нещо набързо с Рис и Делая. Няма от какво да се притесняваш.

Когато се върнеше щях да му кажа за рубина. Може би той ще измисли решение.

Проследих го с поглед как излиза от банята и тръгва през вратата скрита в стената към кабинета. Докато го нямаше подсуших останалата вода от косата си и прилежно сгънах хавлиите, стоейки гола насред голямата спалня. Открих дрехите си върху застланото кралско легло и се облякох набързо, изваждайки рубина от джоба си. Бях готова да се отправя обратно към кабинета, когато откъм вратата се разнесе гласът на Делая. Любопитсвото ми взе превес и се доближих на пръсти, опирайки ухо на повърхността.

— Знаех си, че ще пропълзи някак дотук! Винаги намира начин как да съсипе всичко! — крещеше възрастната вампирка. — Ти ни нареди да я държим настрана, но тя се върна тук, при това абсолютно невредима, молейки за прошка! Обичам те като свой син и те моля да погледнеш нещата откъм тревзата им страна. Тя е изпратена обратно при нас като шпионин, не го ли осъзнаваш?

Това са глупости!, стиснах рубина, готова да изляза и да му до дам. Приличам ли ти на шпионин, Арон?

Изчаках. Арон не отговори.

— Тя е лъжкиня! Измислила си е всичко за да те омае с думите си.

Ръката ми потрепери и бавно приплъзнах рубина зад гърба си. Сърцето ми се сви и дъхът ми заседна в гърдите.

Хайде Арон, кажи нещо!

— Сега, когато Катлин е отново при нас мисията по спасяването й отпада.

Мисия по спасяване?

— Вчера убедих слугите да не бързат с подготвянето на оръжията. Просто ще им кажа да спрат подготовката и да се върнат към нормалните си занимания. — отвърна покорно Делая.

— Мислиш ли, че тя казва истината? — намеси се гласът на Рис.

Затайх дъх.

— Не знам. — каза простичко Арон. — Не знам дали можем да й имаме доверие все още, но съм сигурен, че...

Не можех да слушам повече.

— Qertia mas comi! — прошепнах през сълзи, оставяйки се на вихрушката да пренесе частиците ми накъде далеч от тук.

Не мислех за конкретно място, само за това как исках да се скрия от света и да плача, докато сълзите ми пресъхнат и всички чувства се отцедят от тялото ми.

Приземих се върху купчина слама. Коленете ми се подкосиха и се свлякох върху изсъхнала трева, оставяйки се на болката от разбитите надежди и тежестта на безизходицата да ме погълнат. Бях отишла в двореца мислейки си, че това е единственото място, на което можех да отида, а се беше оказало, че всички ме смятаха за шпионин.