Докато правех проучванията си преди да замина от родна Амерка към далечната Румъния, някъде бях чела, че след като Влад Цепеш използвал кръвта си за да стане безсмъртен, сенките се свили от ужас и листата по дърветата опадали, вдигайки се във вихрушка около тялото му.

Цепеш стоял величествен и безстрашен когато мракът започнал да се движи, образувайки ужасяващо създание с крайници от мастилени пипала. Гротеска усмивка от дим разцепила лицето на демона и самият ангел на смъртта целунал устните на Цепеш, отнемайки душата му.

От онзи ден насетне животните и гората се страхували от него, защото знаели, че в тялото му живее демон. Вълците виели щом го видели. Вещиците се кълнели във вярност целувайки пръстена му с владетелски печат. Принцът на мрака обладал черупката, която представлявала тленната обвивка на Цепеш, започнал да събира свои последователи и да се храни с душите им, почерняйки Земята със зло.

Което означаваше, че сега душата ми гори в Ада за вечни времена, а тялото е въздигнато в култ на демоничен вестител, превръщайки се в страхотна история при нови запознаства.

Въздъхнах и се отпуснах назад. Арон изглеждаше толкова красив и величествен отпуснат в съня си — гарвановочерните кичури се  бяха пръснали по челото му, някой полепнали по златистата му жарка кожа, а други почиващи си върху възглавницата. Дългите му мигли хвърляха сянка върху високите скули. Розовите му плътни устни бяха леко разтворени и от време на време пропускаха и някой друг болезнен стон, проронен в просъница.

Спомням си как при първата ни среща си бях помислила, че това е най-красивият мъж, когото някога съм виждала. Арон имаше очи каквито никой художник не би могъл да улови дори след стотици опити — те можеха да потъмнеят опасно, да се избистрят в спокойствие и да се изпъстрят с мънички жълти точици, когато бе възбуден.

Знаех го, защото изпитвах същото. Миговете на близост между нас бяха тежки, често изпълнени с обиди и настъпвания помежду ни, но нажежената атмосфера изпълнена с възбуда винаги беше там като сфера, която ни обгръщаше в свой собствен свят. Арон беше мъж страдал през целия си живот. Неговият баща е бил първият вампир — човекът, спуснал проклятието на това да се храниш с кръв сред човеците.

Според Библията това беше зло, плъзнало сред тези със слаба воля.

Според мен това беше жажда за власт, каквато истински се надявах да не е вкоренена и у Арон. Коварно наследство, завещано от баща му.

Но коя беше майка му? Какви са били отношенията му с братята и сестрите му?

И Елайза... жената, която го е обрекла на вечни мъки, карайки го да вярва, че е чудовище. Арон имаше много недостатъци, но пустошта която изпълваше душата му щом заговореше за смъртта й, беше болезнена дори за слушане. Да видиш такъв голям, силен и независим вампир, оцелял векове наред срещу врагове като Хекат, измъчван от демонът на една жена, беше ужасяващо.

Страхувах се да попитам Делая дали заради Елайза той не желае да се обръща с мен по име, макар да усещах, че е така. Големият лош ловец се страхуваше да се привърже към мен, за да не предаде мъртвата си любима. Или това, или смяташе, че ще изгуби всичко, към което се привърже.

Прокарах пръсти по голата кожа на китката му, към бицепса, сетне към рамото. Главата на дракона, който бях видяла в зимната градина, продължаваше надолу по гърба и се извиваше към ребрата, преди да се спусне към хълбоците.

Защо Арон имаше това създание навсякъде около себе си? Първо бравата на кабинета си, после рисунката на тавана. А сега и тази татуировка.

Намръщено плъзнах връхчетата на пръстите си по затворените очи на дракона, намиращи се под линията на изсечената му челюст и уплашено подскочих, когато за секунда очертанията се промениха и създанието се взря немигащо в лицето ми.

Изправих се на крака и се отдалечих на няколко крачки от леглото, опитвайки се да осмисля какво по дяволите бях видяла.

Нима над Арон тегне проклятие?

Притиснах длани от двете страни на лицето си. Пръстите ми започнаха да масажират слепоочията, борейки се със задаващото се главоболие. Чувствах се толкова уморена и объркана, така уплашена и сама.

Обърнах глава към черната течност в малката стъклена чашка която Мет ми беше оставил. След като той си тръгна се бях мъчила да измисля как да накарам Арон да я изпие докато е в това постоянно състояние на трескаво бълнуване. Не можех просто да я изтискам в гърлото му със спринцовка — не, че имах такава под ръка, — или да я излея направо от чашата. Трябваше да накарам ловецът сам да отвори уста.  Да възбудя импулса му за хранене.

Прометей се забавляваше, защото е знаел, че единственият начин е чрез кървава целувка.

Може би трябваше да оставя френския негодник да целуне Арон давайки му серума за отмъщение.

Пристъпих към плота, сграбчих стритите билки и си поех дълбоко дъх, преди да ги излея в гърлото си. Очите ми се разшириха от отвратителният горчив вкус на растенията и аз изтичах обратно до леглото, надвесвайки се върху Арон. Потиснах спазмите за повръщане и бръкнах в зарастващата рана на рамото си. Очите ми се насълзиха и дъхът ми излезе със свистене. Щях да повърна от болката, заляла мозъка и тялото ми, затова без да губя време намазах устата с кръв и го целунах.

Устните ми срещнаха отпуснатите разтворени възглавнички на Арон и отчаянието ме заля.

Не реагира.

Стиснах клепачи, борейки се с усилието да не заплача. Не можех да позволя още някой да умре заради мен. Вдигнах ръка и без да мисля я забих в гърдите му, карайки го да разтвори устни и да си поеме дълбоко дъх.

Арон явно почувства присъствието ми, защото се размърда и нашрави опит да проговори. Не можех да му кажа да замълчи, тъй като ужасната течност беше в устата ми и просто се наведох още, потрих нос в бузата му и го накарах да почувства близостта ми.

Зелените му очи бавно се показаха изпод тежките клепачи и той объркано сбърчи вежди.

— Какво...

Устните ми отново се разбиха в неговите и този път ръцете му се вдигнаха, притегляйки ме по-близо. Чух как си пое дълбоко дъх и бях сигурна, че гладът се надига в него като цунами, заливащо здравия разум. Инстинкта му за оцеляване се задейства и той преглътна жадно. Закашля се щом усети вкуса на лекарството, но зъбите му бързо разкъсаха кожата на устната ми, смесвайки кръвта със серума.

— Ммм... — Това аз ли бях?

Тялото ми се изви към неговото и болката в рамото ми намаля. Зърната ми се втвърдиха и запулсираха болезнено. Устните на Арон се плъзнаха по врата ми, оставяйки кървави следи по голата ми кожа.

По дяволите, отново бях забравила да се облека!

Не, че можеше да ме интересува по-малко — ръката на Арон се плъзна над ребрата ми и жарките му пръсти уловиха зърното ми в капан. Задъхах се. Гладната му уста се впи нежно рамото ми и зъбите леко одраскаха кожата, докато езика му кръжеше около раната. Помислих, че заслепен от глад ще пие от нея, но той ме повдигна сякаш тежах колкото малко дете и устните му заместиха пръстите.

— О!

Горещият му език тупна връхчето на зърното ми и устните му се увиха, засмуквайки малкото снопче нерви. Извиках от удоволствие и започнах да се отривам срещу голата му кожа. Бях готова да му отдам разума и тялото си без капка срам. Огромният му пенис се притисна срещу панталона ми. Арон измърка и сладка вълна от екстаз заля цялото ми тяло.

Отпуснах глава върху ръката с която стисках таблата на леглото, докато с другата скубех косата му.

Арон се отдръпна за кратко и лакомо обви влажните си парещи устни около другото зърно. Ръката ми дръпна по-силно косата му, карайки го да изстене от възбуда. Усещах гърдите си тежки и чувствителни, а утробата си празна.

Исках го вътре.

Исках го навсякъде около себе си.

Дишайки тежко осъзнах, че аромата му се е пропил по кожата ми. Бергамонт и подправки галеха носа ми, карайки ме да заровя лице във врата му и да пия докато телата ни не се сключат в едно отвътре и отвън.

С последно засмукване той пусна зърното ми и обви огромната си ръка около корема ми, след което ни преобърна. Пръстите му се плъзнаха под колана на панталона ми, издърпаха го до глезените и го избутаха на пода. Очите му бяха затворени когато опря чело върху моето и кървавите му устни докоснаха моите, без да ме целува.

— Нямаш представа от колко дълго чакам да направя това.— той обхвана в юмрук края на червеното дантелено бельо и звук от разкъсване на плат изпълни стаята, преди дантелените ми прашки да се озоват при панталона. — Знаеш ли какво е чувството да купувам бельото ти и да не мога да го сваля?

Едва си поемах дъх. Очите му се разтвориха и жълтите точици отново бяха там.

Той изпитва същото, каквото изпитвам аз.

— Ще те чукам толкова силно, че ще забравиш името си.

Езикът ми се плъзна навън и облиза сухите ми устни.

— Това е просто химична реакция.

Арон изръмжа и размърда хълбоци срещу разтворените ми бедра. Главичката на пениса му се притисна към входа на влагалището ми и въздухът рязко напусна дробовете ми.

— Нищо в секса не се случва без химична реакция, Кат.

Очите ми се разтвориха от начина по който думата напусна устните му. Всяко желание за съпротивление отиде по дяволите.

— Целуни ме.

Той изпъшка по най-еротичният възможен начин и зъбите му се удължиха. Устните му превзеха устата ми. Езикът му облиза долната ми устна. Зъбите му драскаха леко, докато едната му ръка сключи китките ми, а другата се плъзна надолу и още надолу, намирайки центъра на възбудата ми. Гърбът ми се изви в дъга и голите ми гърди се притиснаха в горещата му кожа. Устните му се плъзнаха по врата ми, където зъбите му одраскаха меката кожа над ключицата.

Изсъсках от удоволствие.

— Искам те вътре!

Той се засмя и звукът запрати тръпки на удоволствие чак до мократа ми сърцевина, карайки ме да обвия крака около кръста му. Чершафа се плъзна по златистата му кожа и разкри оформения му корем, а под него — дългия му еректирал пенис, притиснат към влагалището ми.

— Бързаш, pisică. — прошепна страстно и заби зъби във вената на врата ми. [ "коте" рум. прев.]

Ахнах и затворих очи. Боже, Раят можеше да отиде на майната си — ако това беше Ада, то аз исках никога да приключва. Дългите пръсти на Арон обвиха клитора ми и единия се плъзна в мен, карайки ме да изръмжа.

Боже, това е шибано невероятно!

Защо никога не съм чувствала секса така преди? 

Дъхът му опари кожата ми когато зъбите му ме пуснаха. Езикът му се стрелна навън и облиза раничките, която зъбите му бяха направили.

— Толкова си мокра... — прошепна, издишайки остро. — Толкова тясна.

Пръстът му направи няколко бавни движения, сетне се изплъзна навън. Бях готова да моля, да викам и да крещя, но тогава Арон намести тежкия си пенис срещу входа ми — топлата розова главичка проникна вътре, разтягайки началото на вагиналните ми мускули.

Мисля, че сърцето ми щеше да се пръсне — толкова трудно ми беше да дишам. Бях убедена, че не може да бъде по-хубаво, но Арон ми доказа обратното, когато рязко проникна до край и започна да се движи.

Господи, да!

Петите ми се забиха в стегнатия му задник. Устните ми се разтвориха и шумните въздишки излизащи от там бяха единственото, което можех да чуя, докато тласъците му изпълваха утробата ми. Ширината му се плъзваше навътре, мускулите ми се стягаха и накрая той отново се изтегляше навън, където сладкото мъчение започваше отначало.

Свободната му ръка се плъзна по дължината на бедрото ми. Докосването беше също толкова наелектризиращо както и първия път, но много по-осезаемо, заради интимността която споделяхме. Телата ни се триеха едно в друго, водени от дивата възбуда замъглила съзнанията ни.

Дори една негова целувка беше по-горещо сексуално изживяване от всичкият секс през живота ми.

Невъздържаните му стонове и ръмжене бяха като гориво за екстаза, погълнал тялото ми — никога не бях имала любовник, който да не мълчи повреме на секса. Чувството беше толкова ново и отпускащо. Да знаеш, че доставяш на човека срещу себе си същата наслада, каквато той на теб.

Пръстите му се плъзнаха от бедрото към ханша ми, стиснаха леко срамната кост и се отправиха към настръхналата гърда, полюшваща се под напора на мощните тласъци.

— Мамка му! — изръмжа ниско срещу ухото ми, карайки ме да простена силно.

Грубата кожа на пръстите му обви нежно гърдата ми и я стисна леко. Очите ми се затвориха плътно — оргазма наблужаваше, заплашвайки да ме довърши. Дробовете ми горяха от усилието да си поема дъх. Усещах влага по бедрата си — трябваше само са се заслушам за да чуя плясъците на кожа в кожа. Ръката на Арон пусна китките ми и стисна ръба на дървената табла на леглото. Дървото проскърца заплашително и той изрева, опирайки се направо върху стената.

— Kathleen...

Начинът по който прозвуча името ми на родния му език и дълбоките бавни тласъци с които започна да се движи бяха моето падение и Рай.  Зъбите ми се забиха в рамото му, очите ми се затвориха и тялото ми потръпна, преди да застине напълно. Лекото движение на пениса му вътре в мен беше толкова приятно, че оргазма ми породължи няколко дълги секунди, оставяйки ме сита и задоволена.

Усетих мига, в който Арон достигна собствения си оргазъм — тялото му се изопна като струна и ръката му се улови за таблата, която проскърца преди да се счупи на две. Топлото му семе изля горещата си струя в утробата ми, свободната му ръка притисна тялото ми към неговото и той се свлече на лакти върху мен, дишайки тежко. Зъбите ми го пуснаха и кръвта потече по чершафите, но Арон изобщо не обърна внимание, притискайки ме срещу себе си.

— Ще ме смачкаш.

Той въздъхна раздразнено.

— Млъкни.

Пръстите ми докоснаха мястото на което го бях ухапала. Намръщих се.

— Извинявай. Не исках.

— Радвам се, че го направи. — призна.

Отпуснах ръка върху гърба му, прегръщайки го леко. Страхувах се, че ще ме отблъсне, но за моя изне ада той не го направи.

— Все пак доказахме, че кръвта ти не е отровна. — пошегувах се.

Арон изсумтя и повдигна лице срещу моето. Изглеждаше отпуснат и много по-здрав, отколкото беше преди да го направим.

— Никога не съм имал предвид буквалния смисъл на думата отровна. Не исках да се храниш от мен, защото се страхувах че...

Очите ми се взряха настойчиво в неговите.

— От какво се страхуваш, Арон? Аз съм една незначителна малка журналистка. Не мога да ти сторя нищо.

Той оголи зъби и изсъска.

— Винаги ли всичко разваляш?

Пръстите ми се свиха около рамото му, внимавайки да не натисна ухапването. Придърпах го към себе си, наслаждавайки се на топлината която излъчваше кожата му. Божичко, беше толкова голям, че краката ми едва достигаха до коленете му.

— Съжалявам. Просто сега си различен в сравнение със студения вампир, който ме посрешна в коридора на подземието.

Арон се надигна на ръце и ме погледна отвисоко. Наболата му брада му придаваше дивашки, почти животински вид.

— Престъпих всичките си правила спасявайки живота ти. Поставих в опасност живота на поданниците си завеждайки те в замъка. Мисля, че можеш да го преглътнеш.

— Не. Ти се страхуваше от мен.

Черните му вежди хвъркнаха до средата на челото и устата му се разтвори шокирано.

— Страхувал съм се?

Аз също повдигнах вежда.

— Не каза ли точно това? Каза, че си се стрвахувал да се храня от теб. Също така се страхуваше да ме докосваш, да стойш близо до мен или дори да говориш с мен. Признай го, ти се страхуваше.

Той изпръхтя. Главата му се изви на страна и от устните му се изплъзна проклятие.

— Това е досадно.

— Кое?

— Да се правиш на психолог.

Въздъхнах, макар да исках да се засмея. Този мъж винаги ли щеше да бъде такъв трън в задника?

— Хубаво! Как е кракът ти?

— Бил е и по-добре.

Исполинът се размърда и пенисът му излезе от тялото ми. Почувствах се празна. Стана ми студено.

Наблюдавах го как се претърколва до мен и притваря очи, използвайки ръката си за възглавница.

— Какво се случи?

Издърпах чершафа до средата на гърдите си и легнах с гръб към него.

— Спасих ти живота. Нормалните понеделници.

Чух как платът на памучния чершаф прошумолява, сетне се изкуших и се обърнах с лице към него. Беше затворил очи и се беше отпуснал по гръб, положил ръка върху широките си гърди.

— Не си от тези хора които наблюдават другите докато спят, нали?

— Не. — изкикотих се.

— И няма да ме снимаш за тайната си папка както правиш със Сандлър?

— Твърде си грозен за да те снимам. Сигурно камерата ще се пръсне, когато я насоча към лицето ти.

Единият му клепач се повдигна и светлозеленото му око се впи ядосано в лицето ми.

— Не те чух да се оплакваш докато...

— Добре, добре! — повдигнах ръце в знак, че се предавам. — Ти печелиш.

Крайчеца на устните му се изви нагоре — той ми се присмиваше.

Първо Мет, а сега и този тук.
Мъже!

— Заспивай, госпожице Дебъро.

Премигах бавно. Сигурно не бях чула правилно.

— Наречи ме още веднъж така и ще те лиша от мъжкото ти достойнство.

Можех да се закълна, че го чух как се смее, преди да прошепне заклинание на древния език и свещите да угаснат.