Sant Anel: Тази глава не беше предвидена по план, но реших, че ще е страхотна троха по пътя към някои отговори и ще ви накара да се замислите по-дълбоко от това, което се случва до момента.
________________________

Черните пера на гарвана, застанал кротко върху един оголен клон, се сливаха с мрака. Тихите му грачения бяха като часовниково тиктакане, отброяващо шансовете за провал. От мястото си можех да видя как Катлин се спускаше като котка към хората на Ласитър и коремът ми се преобръщаше.

Ами ако я убият?

Ноктите ми се забиха в твърдата кора на дървото. Сърбежът се плъзна по кожата ми като множество ядосани мравки. Гневът ми се нажежи до бяло, въздухът изпука и трябваше да затворя очи, успокоявайки дишането си. Не можех да пренебрегна нареждания, убивайки тези глупаци, колкото и изкушаващо да звучеше. Знаех какво ще ми коства това своеволие. Знаех, че Катлин ще се справи.

Вярвах в малката журналистка с красиви очи повече отколкото в собственото си самообладание.

Издишах остро, наведох се напред и проследих действията й през големия прозорец на замъка. Стараех се да стоя в сенките на дърветата, макар че се съмнявах тя да ме види — Мика почти я уби и сега тя се бореше за живота си като дива котка, стреляйки по Ласитър и хората му.

Усмивка на вълнение разцепи лицето ми когато ръцете йс е вдигнаха и тя използва силата си, за да убие двама от пратениците.

Умно момиче.

С едва сдържан гняв стоях и гледах как онези глупаци продължават да преследват красивата малка нимфа с руси коси. Чувствах се като звяр, заключен в клетка от силата на желанието да ги избия, да я взема на ръце и да се погрижа за раните й. После щях да я имам, да се насладя на меката й кожа под езика си и да я скрия от света под имението си, където Рафаел никога не би помислил да я потърси.

Ала не можех.

Защото да престъпиш заповедите на Рафаел означава да обречеш тленната си обвивка на ужасяващи мъчения.

Потръпнах.

Следващите няколко минути се точеха бавно. Всяко потрепване на гарванови крила ме изнервяше. Шумоленето на вятърът измежду голите дървета свистеше гротеско. Всяко малко късче сняг сипещо се по кожата ми беше като шамар — напомняне за това колко безсилен можеше да бъде един мъж, избрал грешната страна още с раждането си.

Това беше толкова иронично, ала така рационално, че дори звездите се подиграваха на късмета ми.

Въздъхнах от облекчение при шума от проближаващи стъпки през задния вход. Наведох се напред, пристъпих в празното пространство и се приземих на земята. Отърсих рамене от натрупалия сняг и се взрях в лицето на Ласитър, изпитвайки възбуждащо удоволствие от кръвта която го покриваше. Облизах устни и бръкнах в джоба на палтото си за да извадя кутията с цигари. Напрежението беше толкова силно, така плътно, че можеше да задуши човек.

Вдигнах пръст и запалих края на цигарата. Ласитър потръпна при вида на малката искра, но за негов късмет не ме погледна в очите.

— Докладвай. — издишах дима в лицето му.

Вампирът се поклони леко, сетне бръкна в джоба на червения си фрак и извади копринена кърпа. С резки движения почисти брадичката и челото си. Не пропуснах да се насладя на момента в който лицето му се сгърчи в израз на болка — малката котка го беше подредила добре.

— Тя ни изненада.

Повдигнах вежди. Никотинената смес полепна по гърлото ми, докато всмуквах.

— Изненадала ви е? — усмихнах се, клатейки развеселено глава. — Една новородена срещу шестима?

Знаех, че Мика е мъртъв. Бях видял как Катлин се нахрани от него, преди да му счупи врата. Можех само да се радвам на въображаемото изпукване на прешлени, което със сигурност е съпътствало отмъстителните й действия.

Ласитър оголи зъби и стисна окървавената кърпичка в ръка. Беше бесен, че е станал на посмешище, позволявайки на едно момиче да го надвие.

— Бяхме я притиснали в кухнята, когато тя използва мутацията си за да вдигне всички метални предмети в стаята и да ги насочи към нас. Изглеждаше полудяла. Не можех да рискувам живота на хората си.

Смехът се изтръгна от гърдите ми. Преди да се усетя ръката ми беше на корема — цялото ми тяло се тресеше.

— Никога не съм предполагал, че си чак толкова глупав! — казах през смях и всмуках отново от цигарата си с усмивка. — Знаеш ли какво ще получиш за милосърдието си? — посочих с пръст държащ цигарата. — Рафаел ще те одере жив. Бавно. Докато късовете от месото ти се отлепят от костите ще къса сухожилията със зъби. Ще свърших като храна за пираните, Ласитър.

Очите на вампира се разшириха до размера на паници. Долната му устна затрепери.

— Можем да се върнем вътре и...

— Не.

Великият повелител премига объркано. Ръката му трепереше, стискайки кърпата като спасително въже.

Усмихнах се и пуснах филтъра от цигарата в снега. Повдигнах глава и се взрях в лицето му, позволявайки му да види как зъбите ми се спускат.

Той понечи да отстъпи назад, но аз се пресегнах, улавяйки предната част на фрака му. Носът му се блъсна в лицето ми и кръвта му полепна по кожата ми. Езикът ми се стрелна навън, облиза сухоте устни и врата ми се изви, когато се наведох и забих зъби във вената му. Всмуках дълбоко и улових рамото му с другата си ръка. Приклещен в капан, Ласитър не успя да реагира навреме и клепачите му се спуснаха тежко, докато живота напускаше тялото му.

Един от мъжете на Ласитър прошепна някаква молитва, преди да побегне с всички сили към гората зад замъка на Арон. Захвърлих тялото на Великият повелител в снега, надявайки се Арон да го открие и да не тръгне към Франция за отмъщение.

Наклоних отегчено глава и бръкнах в джоба на палтото си. Мъжете зашепнаха ниско един на друг, докато изваждах втора цигара от кутията и я запалвах.

— Можем да се споразумеем. — започна нервно Филип. — Хайде Мет, човече, какво искаш?

Оставих кутията във вътрешния си джоб и я избутах с пръст напред. Дланта ми обхвана дръжката на пистолета. Филип и останалите се взряха немигащо в оръжието, карайки ме да се подсмихна.

Демонстративно протегнах ръка леко напред, изчаках рулетката да щракне встрани и извадих един от металните куршуми. Вдигнах го към тях и го завъртях, за да го огледат от всички страни.

— Чувал ли си изразът "С един куршум, два заека?"

Тримата вампири се спогледаха. Филип извади сабята си и я захвърли в снега, сетне вдигна ръце в знак, че се предава.

— Ще понеса гневът на Рафаел, само не ме убивай.

Намръщено се взрях в аристократичните му черти.

— Нима мислиш, че ще ви оставя да живеете, след като почти убихте Катлин?

— Не знаех, че тя значи нещо за теб, принце. Кълна се! — Филип се ококори в изненада.

И няма да живееш достатъчно, за да разбереш защо.

Оголих зъби и хвърлих куршума във въздуха. Електричеството запращя под кожата ми, завихри се и полепна по металната му повърхност, насочвайки го като ракета право в черепа на Филип. Вампирът се свлече в снега и покри дупката, но кръвта започна да се процежда по снега и бързо оцвети в червено бялата снежна пелена.

Със свистене куршумът се заби в корема на другия вампир, излезе и направи разък завой, пронизвайки гърлото му. Кръвта плискаше напосоки от артериите, капеше по дрехите и цапаше девствения сняг. Куршумът напряви няколко кръга, преди да реша, че е било достатъчно. Електричеството ми се прибра обратно под кожата и металното окървавено парче тупна до главата на мъртвия Филип, потъвайки в кървавата постеля под тялото му.

Всмуквайки от цигарата си се извърнах, поемайки към мрачната гора. Щях да излея натрупания гняв и раздразнение върху онзи страхливец, решил да хукне преди шоуто да започне.

Ще се върна за теб, красиво цвете, но ми трябваш жива. На всяка цена.