— Да! Да!

Прокарах ръка по меката бяла кожа на жената пред мен, в чиято влажна женственост се потапяше члена ми. Увеличих темпото на тласъците си, карайки я да изписка от изненада. Не мина много преди крясъците й изпълнят малката баня. Бедрата й се удряха в моите при всеки тласък, разплисквайки водата от ваната по плочките, докато тънките й пръсти стискаха ръба на порцеланото вана сякаш от това зависеше живота й. Взрях се в зачервеното й лице. Устните й бяха пълни с кръв и широко отворени, докато се бореше да си поеме дъх. Увих част от дългата й до кръста руса коса около ръката си и я накарах да извие гръб в дъга. Красивото й лице се изкриви в гримаса на блажество, ръката ми се плъзна по корема й и напипа пъпката на нейната женственост. Езика ми се стрелна навън и облиза меката кожа на врата й.

Ванилия.

Вдишах дълбоко от мекият аромат, потапяйки члена си до край в меката й топла утроба.

Ммм, толкова гореща и влажна.

— Още! — едва си поемаше дъх. — По-силно!

Охотно изпълних молбата й, пленник на красивите звуци, които излизаха между меките й устни. Пищните й гърди се полюшваха при всеки тласък, който я караше да тръпне и кожата й да настръхва. Дългите й руси къдри погъделичкаха корема ми когато тя облегна гръб върху мен.

Изръмжах тихо срещу млечната кожа на белият й врат, усещайки как зъбите ми се удължават. Не бях имал жена по този начин от векове — чувството беше опияняващо, но някак по-различно от това, което си спомнях.

Гладът който малката госпожица Дебъро събуждаше у мен съсипваше изградения ми самоконтрол. Едва се сдържах да не впия зъби в шията й при всяка наша среща. Като че не беше достатъчна странната, засрамваща ерекция която получавах всеки път щом я видех, но и трябваше да търпя острия й език и обидите за красивата ми страна. Бях извоювал Румъния от ръцете на Хекат с кеъв и пот, а тя идваше тук и заявяваше, че хората са ужасни.

Глупаво малко куче.

Тласъците ми станаха по-груби. Русата красавица ахна, вдъгне ръце и обви пръсти около врата ми, забивайки дългите си нокти в кожата ми. Усетих пръстите й да скубят косата ми, докато женствеността й се стягаше все по-плътно около пениса ми. Скоро щеше да настъпи оргазма й и тя щеше да изкрещи — знаех го, защото дишането й се учестяваше с всяка секунда, ставаше по-звучно и армата на възбудата й изпълваше ума ми. Вдишах остро, за да забравя за всички странични мисли. Стиснах ханша на сочната блондинка, забивайки се в мокрото й влагалище, гонейки собственото си освобождение. Облите й задни части меко се триеха в корема ми всеки път щом се отдръпнех, за я изпълня наново.

Все така стискайки косата й в ръка я притиснах до ръба на банята. Водата се разплиска бурно като бушуваща буря и заплиска навсякъде, намокряйки още от меките руси къдрици. Блондинката изписка изненадано, но не ми каза да се отдръпна. Това успя да я възбуди повече и мокротата й потече по пръстите ми, намокри бедрата й и изтръгна гръмко ръмжене от гърдите ми. Виковете, стоновете и възклицанията й биха били музика за ушите на всеки мъж, но в онзи момент осъзнах, че за мен не значеха нищо.

Гневът се надигна като изпепеляващ пожар във вените ми, карайки ме да се притисна максимално към крехкото й тяло, улавяйки пищните й гърди с ръце за да си върна чувството за блажена наслада, което ми се изплъзваше. Докоснах с пръсти твърдите зърна, ощипах ги леко и стиснах в шепа пищната гръд, докато гневът ми растеше. Наведох се да забия зъби в шията й, когато блондинката заби до кръв ноктите си в кожата ми.

— О боже, да! Да!

Намръщено вдигнах глава и погледнах тръпнещата в екстаз жена в ръцете си. Беше красива — по този въпрос нямаше второ мнение. Имаше мека като кадифе кожа и пищни, страстни извивки, но нещо не беше както трябва. Излязох от пулсиращото й влагалище, все още възбуден, но раздразнен. Красавицата се свлече в топлата вода на ваната и опря тежките си гърди до ръба, мъчейки се да си пиеме дъх. Очите й ме погледнаха премрежено.

— Това беше най-добрият секс, който някога съм правила. — очите й се спуснаха по тялото ми и се спряха на твърдата ерекция. — Нима не свърши!?

Изглеждаше шокирана. Предоложих, че никой, с когото е правила секс досега, не е оставал незадоволен след докосването й.

Добре дошла в моя свят.

Достигнах до другия край на ваната и пристъпих навън. Водата се разплиска, намокряйки останалите сухи плочки. Последва втори плисък — беше ме последвала.  Почувствах меките й нежни ръце, горещите й устни опариха гърба ми.

— Нека опитам отново. —  изкусителният й глас трябваше да ме плени, но нищо не се получи.

Мокрите й пръсти се плъзнаха по голия ми корем, сетне обвиха пениса ми и започнаха да се движат напред-назад. Отметнах глава и опрях ръка на стената, оставяйки се на вещите й ръце. Затворих очи докато малките й длани галеха и притискаха идеалните места, карайки дъха ми да излиза пресекливо в запареното помещение. Точно, когато си мислех, че не може да стане по-хубаво, тя коленичи пред мен и пое лакомо пениса ми в уста. Рязко отворих широко очи и се взрях немигащо в еротичната картина на русата й коса, полюшваща се по сочния й задник докато устните й бяха обвили като ръкавица ствола на ерекцията ми. Мускулит ми се напрегнаха.

Отново усетих надигащото се удоволствие от оргазма да се изкачва по гръбнака ми.

Започнах леки тласъци в темпо с нежните й засмуквания около розовата главичка. Цвлото ми
тяло се напрегна и аз стиснах металната закачалка за хавлии, забравяйки колко нищожни са винтовете в наши дни. Закачалката се счупи и увисна на една страна. Един нейн стон беше достатъчен да изпрати вълна на абсолютна наслада от мозъка към слабините ми.

Почти бях достигнал собствената си кулминация, когато усещането стана грубо и неласкаво. Стиснах зъби за да възпра ужасното чувство да развали удоволствието, което ми доставяше влажната уста на тази жена. Изпъшках и обвих пръсти около няколко руси къдрици, надявайки се аромата на ванилия да заглуши странното усещане, но то само се засили, карайки ме да изрева диво.

— Спри! — изръмжах.

— Но...

— Спри! —  гласът ми представляваше ниско животинско ръмжене.

Красивото лице на жената се сгърчи от страх и тя ме пусна, мигайки уплашено.

— Да не мислиш за друга? — попита тихо със сведен поглед. — До сега клиенти не са се оплаквали от услугите ми.

Погледнах за миг настръхналата от ужас жена пред себе си, която се беше опитала да ме дари с наслада. Не можех да се оплача от опитните й ръце, нито от вещата й уста. Проблемът беше изцяло в мен и това беше по-лошо, отколкото това, че неудовлетворението от недостигнатия оргазъм заличи и малкото добро настроение, което имах щом дойдох в хотела.

Отворих вратата към голямата спалня със замах и с олюляване се отправих към леглото.

Какво ми става?

Седнах на ръба на голямото легло. Черният му балдахин, се полюшваше при всяко движение подобно на предвещаващо смърт знаме. Отпуснах се назад, напълно забравил за втората жена, легнала в другата половина.

— Какво има ловецо? — попита меко. — Жасмин не успя ли да се справи с нагона ти?

Свъсих вежди. Със стиснати устни преместих поглед към топлото тяло в другата част на леглото, където другата жена ме изучаваше с топлите си кафяви ириси. Тя се надвеси към мен и гърдите й се опряха в голата кожа на ръката ми.

— Слушала съм истории за теб откакто бях малко момиче. Ти си известен и сред хората, секси Ловецо. Наричаме те пазителят на гората.

— Пазителят на гората? — опрях ръка на лакът и отпуснах глава на нея.

Красавицата разтвори устни докато очите й галеха голите ми гърди. Изведнъж тя се престраши да протегне ръка и с връхчетаа на пръстите си докосна края на огромното черно петно, което се виеше от рамото ми към кръста и продължаваше по хълбока към бедрото. Обикновенно използвах простичко заклинание за да прикрия белязването върху кожата си, но тази вечер не го сторих. Нуждата някой да ме види какъвто съм, без булото на магия, ме беше направило мекушав.

Издишах остро — тя плъзна нокти по мястото на което се намираше окото на звяра и той изръмжа от килията, в която го държах заключен. Улових китката й за да спре и я придърпах към себе си. Сладките й устни се разтвориха за пропускайки дихание на изненадата от надигналото се желание за секс. Жената прокара пръсти през косата ми, притвори очи вдиша дълбоко. Не знаех какво е обонянието на човешките жени, но звярът започна да дращи по вратата на килията си, изисквайки внимание. Стиснах зъби толкова силно, че ме заболя, повдигнах жената върху себе си и я преобърнах. Сладкият сок на женствеността й беше намокрил розовите гънки на интимното й местенце, събуждайки у мен желанието да изръмжа. Зарових лице между млечните й бедра. Още с първото облизване усетих нектара на възбудата й. Това успя да накара звярът да замлъкне и да се притаи в клетката си. Беше временно, но беше за предпочитане от това да излезе на свобода. Сграбчих меките полукълба на задничето й и гмурнах език в стегнатото й влагалище, галейки и гъделичкайки нервите там. Жената се задъха, тихите й стонове изпълниха стаята. Започнах да движа език по-бързо. С дясната си ръка докоснах набъбналия й от удоволствие клитор и започнах да масажирам с кръгови движения, усещайки как в отговор влагалищните й мускули стискат езика ми.

Трябва да я имам.

Единият ми пръст се потопи в млечният й сок, галейки горещото й райско кътче отвътре, докато палеца ми продължи да се движи с кръгови движения по пъпката на нейното цвете. С последно интензивно засмукване, предизвикало порой от силни стонове и въздишки от нейна страна, й помогнах да се завърти с лице към мен. Тънка като пеперудени крила ношница не остави никакво място за въображението, докато възсядаше щръкналата ми ерекция. Издишах шумно и потиснах странният порив да я избутам от себе си. Затворих очи и си наложих да се насладя на движението на тясното й влагалище по протежение на дължината, нагоре и надолу, и обратно.

— Толкова си голям...

Изпъшках. Защо всяка жена ми го казваше?

— Ако ти причинявам болка ще спра.

Тя поклати яростно глава в протест и облиза устни, притваряйки очи при всяко ново приплъзване надолу. Не отне много докато тялото й се приспособи към размера и задничето й опря до кожата на слабините ми.

— Прекрасно е, ловецо!

"Разкажи ми за работата като Ловец."

Защо се сещам за Катлин в подобен момент, по дяволите?

Улових жената през кръста и ни пробърнах — сега топлото й тяло беше под моето и в очите й светеше възбуда.

Тя обича да я доминират.

Оголих зъби и положих пръсти върху шията й, обръмчавайки тънките ключици като огърлица. Започнах да се забивам в нея с резки, дълбоки тласъци. Разкъсах нищожната дреха. Сведох глава и вдъхнах стрийка топъл въздух върху малкото нежно топче, преди да плъзна език. Черните коси на жената се разпиляха по белите чершафи. Нещо в ума ми се сгърчи, запротиви се на идеята да докосвам тази чернокоса жена. Шокирано се взрях в лицето й. Вдигнах ръка от шията й й прокарай пръсти по перфектният й нос и остри скули.

Толкова перфектна. Прекалено съвършена.

Намръщих се още по-силно. Тласъците ми се забавиха, дъхът ми замря в гърдите.

Катлин никога не би стояла мирно.

Излязох от тялото на красивата безименна жена, отстъпвайки надалеч от леглото, тръскайки глава за да прогоня новата неканена мисъл.

Как го беше казала малката журналистка?

Това е катастрофа.

— Ловецо?

Пресегнах се, грабнах панталона си от купчината с дрехи и бързо го обух. Какво правех тук? Катлин трябваше да бъде обучена, за да ми помогне в битката с Рафаел. Докато се въргалях с тези жени онова чудовище сигурно планираше как да нападне защитите ми, правейки ме уязвим за следващия му ход към идеята за господство над човеците. Трябваше да пазя своето съскащо малко куче, или то щеше да избяга, оставяйки ме сам.

Не, поправих се, оставяйки човечеството в ръцете ми, когато толкова хора ме искаха мъртъв.

Така беше по-добре.

Беше по-добре да имам съюзник от когото да имам някава полза, отколкото да нямам никакъв изобщо.

Сега и заблуждаваш себе си?

Звярът и аз не контактувахме много, но в моменти като този, когато не се бях хранил и яростта ме заслепяваше, не можех да бъда изненадан от решението да се включи в състезанието по моето унижение.

— Тръгваш ли си? Толкова рано? — изгука женски глас.

Чернокосата красавица в леглото застина. Зениците й бяха като на подплашена кошута, докато се взираше зад гърба ми. По мириса на сяра и сол нямаше нужда да поглеждам, за да знам, че е Анис. Обърнах се към отворения прозорец.

Анис се озъби хищно. Бавно плъзна поглед по тялото ми. Усмивката й стана още по-широка.

— Винаги съм се чудила кога някоя жена ще замени твоята Ели, но да избереш новородена журналистка? Не спираш да ме изненадваш, Арон Цепеш!

Стрелнах я с предупредителен поглед.

— Мога да отрежа главата ти толкова бързо, че няма да разбереш какво се случва докато не тупне на пода. Защо си тук?

Тя погледна ноктите си и нацупи устни.

— Не ти ли липсвам? Знаеш, че само аз мога да ти дам това, което търсиш. — очите й се спряха на жената върху леглото. — Не може ли да се включа?

Наведох се и взех нещата си.

— Оо, хайде де! — провлачи Анис и преметна единият си крак, обут в дълъг до средата на бедрото черен чорап. Късата й пола се надигна, разкривайки линията на бельото. Или липсата на такова. — Ти не се радваше на секса с тези човешки жени. Дори не пи от тях.

Обвих пръсти около дръжката на меча.

— Какво искаш? — озъбих се раздразнено.

— Искам теб. — просъска и лилавите й очи зайскряха. — Кога ще спреш да отричаш, че само аз мога да ти поднасям истинска наслада? За това дойде отново при мен след толкова години, нали? Нуждаеш се от мен!

Веждите ми хвъркнаха към челото. Развеселено опрях меча на крака си и бързо нахлузих черната тениска през глава.

— Ти и аз? — посочих към мен и нея. — Това беше грешка. За щастие, аз се уча от грешките си.

Анис изсъска ядно. За един удар на сърцето се озова зад мен и съдра черната тениска от гърба ми с дългите си остри нокти. Тя ме заобиколи и прокара пръсти по линията на вдигнатия срещу себе си меч.

— Арон Конрелиус Цепеш, твоето време изтича, не знаеш ли? Моето проклятие още тегне над теб. Станахте ли близки със Звяра за толкова години, или още го криеш от света, докато не стане време да го нахраниш с тяхната плът? — очите й ми се присмиваха.

Жената в леглото се скри в банята. Можех да чуя как казва на блондинката във ваната да избягат през прозореца.

— Станала си много драматична, Анис. Може би е от старостта. — стрелнах се напред и стиснах шията й. Тя изненадано премига срещу мен и издаде задавено възклицание. — Ще живея със всяко проклятие което ми сложиш, стига да не закачаш близките ми. Ще те убия, ако навредиш на някого заради мен.

Тя намръщено погледна към ръката ми. Щракнах със зъби пред лицето й, преди да я бутна настрани. Анис залитна, стъпи на крака и разтри кожата на врата си, гледайки ме с изпепеляващ кръвнишки поглед.

— Тя ще ме потърси. Картите го предсказаха. И когато се случи, ще я накарам да плати за всяка твоя дързост към мен!

Наведох се и претеглих меча си в ръка. С последно претегляне го подхвърлих във въздуха, запращайки го към нея. Острието спря на милиметри от едното лилаво око на Анис и тя застина уплашено.

— Ако докоснеш Кат ще тамцувам върху прахта от костите ти, докато вълците влачат вътрешностите в прахта. Никога не съм бил по празните приказки и ти най-добре от всички трябва да си наясно с това. Сега се мръдни от пътя ми, ако не искаш да се лишиш от вещерското си око!

Анис изкрещя, пръскайки прозореца на парчета. Парчетата от чашата на масата за чай се посипаха върху килима. Картината на пудел върху стената се сгромоляса с трясък върху пода. Вещицата изчезна във вихрушка от студен въздух и пръски вода, които се плиснаха в лицето ми.

— Мамка му. — сумтейки вдигнах ръка за да се почистя и прибрах меча обратно в канията.

* * *

Камбаната на църквата удари девет. Мракът се беше спуснал по улиците на Пенсилвания, давайки поле за изява на глупавите заблудени Новородени, заслепени от глад.

Ти също си гладен.

— Кротувай. — изръмжах.

Защо не си намерим някой хубав врат, или крак, с който да се нахраним?

От гърдите ми се откъсна глухо ръмжене. Ботушите ми хрущяха върху снега, докато се отправях към входа на църковния храм. Поколебах се преди да натисна студената брава и да отворя голямата врата. Светлината от пламъка на десетки свещи ме накара да примижа напрегнато.

— Отче?

Възрастният мъж с расо и бяла яка спря да мете пода и ми отправи топла старческа усмивка от другия край на голямата църква.

— Късно си ми дошъл, синко.

Прокашлях се.

— Извинете, че ви обезпокоих.

Той вдигна ръце и ги сви като за молитва пред сбръчканото си лице.

— Но моля, Бог никога не отказва помощ на своите деца! Ела тук, кажи какво те мъчи момче.

Очите ми зашариха по високият иконостас окачен над олтара с тамянени купи. Преглътнах. Очите на светците сякаш очакваха моя отговор, заобикалили ме от всяка страна.

— Никога досега не съм се изповядвал, но усещам, че скоро може да бъде сложен край на живота ми и искам да сваля част от товара на плещите си, затова ви моля, изслушайте ме без да казвате нищо, отче. Моля ви само за това.

Очите на старчето се разшириха.

— Болен ли си, синко?

— Не, аз... — запънах се. — Ще мога ли да се изповядам?

— Ела. — отчето ми показа дървената изповедалня в края на църквата. Когато се настаних от страната за изповеди, чух гласа на отчето. — Бог те слуша, синко.

Поех си дълбоко дъх преди да заговоря.

— Греховете ми започват много отдавна. Баща ми...той е извършил ужасен грях. Непростим грях. Посветих живота си да се опитвам да го изкупя, но злото набира сили, отче и не знам дали ще успея да удържа дълго. В сърцето ми покълва съмнение към частотата на мислите ми.

Направих пауза. Отчето се размърда неловко.

— Какво съмнение синко?

За момент опрях глава на стената и затворих очи.

— Има едно момиче. Жена. Знам, че не бива да съм привлечен от нея, особено след като обрекох на смърт последната на която се доверих, но усещам нещо, отче и се тревожа, че тя ще ме отклони от целта ми.

Отчето обмисляше въпроса си.

— Тази жена изпитва ли същото?

— Не знам. Дори не знам аз самият какво изпитвам към нея и това ме подлудява. Губя опора под краката си, когато се вгледам в очите й. Тя е единствената жена, която не се страхува от мен от толкова дълго време, че съм изкушен да злоупотребя.

— Тя знае ли как се чувстваш?

— Не. И така ще си остане.

— Но...

— Подизирам, че ме мрази. Отнесох се ужасно с нея, но не знам как да се държа. Всеки път когато искам да кажа нещо от устата ми излиза ръмжене. Тя ме изкарва от релси. Опитах се да говоря нормално с нея, дори я попитах дали харесва някого, но тя избяга. Тя не изпитва нищо към мен, отче, и така е най-добре. — напрегнах се преди да продължа. — Преди много години ми беше отнето нещо, което по право ми принадлежи и сега човекът, който го открадна от мен иска да го използва за злите си цели. Господ с мен ли е, отче, или в тази битка съм сам?

— Не си сам синко. Ако жената, към която такъв силен и честен мъж има подобни чувства си заслужава, то тя няма да те остави сам в тази битка.

Нервно прокарах пръсти през косата си. Радвах се, че отчето не може да види уязвимостта ми през решетката.

— Не съм сигурен, че искам тя да се замесва. Знам, че аз я забърках в тази каша, но вече не съм така предубеден, че трябва да доближава чистото зло, което е той.

— Защо си му позволил да ти открадне нещо толкова могъщо? — попита тихо старчето.

Стиснах зъби.

— Защото бях зает да лежа в пръстта и да се моля за подслон, докато братята ми бяха достатъчно глупави да не го предизвикат на дуел. Той ставаше все по-могъщ и докато се усетя владееше сили, за които не бях подозирал. Когато опитах да си върна отнетото, той ме измами — трябваше да избирам между любовницата си и отмъщението. Тя умря, защото избрах себе си пред нея.

Чух тихата му въздишка.

— Нека Бог бъде с теб, синко и нека отнетото, което по право ти принадлежи, ти бъде върнато.

— Искам да се молите отче. Молете се така силно, както никога досега, защото мрака дращи пред портите на човешкия ви Рай и единствено аз мога да го спра.

— Какво говориш, момче? — уплашено попита старчето. — Да не би да знаеш нещо, което засяга благото на човечеството?

— Благодаря, че ме изслушахте, отче, но сега трябва да вървя. Не забравяйте думите ми и не спирайте да се молите! — казах настойчиво, преди да разпоря тавана на изповедалнята с върха на меча си.

Бързо се спуснах по металния парапет на стълбите към кулата с часовника, от където наблюдавах как отчето излезе и потърси своя грешник в празната изповедалня.

— Почакай синко! — отчето се въртеше в кръг. — Къде отиде? — чух го да мърмори под нос, докато тихо се отдалечавах.

Все така внимавайки да не издам звук отворих единият от изрисуваните високи прозорци и се плъзнах в сенките, оставяйки отчето да се чуди къде е изчезнал тайнственият му посетител.

Не ми отне много преди да стигна до замъка. При вида на високите кули въздъхнах дълбоко и забавих крачка. Имах няколко неща, които трябваше да свърша в офиса, преди да се прибера у дома и да легна върху голямото легло, взирайки се в неравностите на тавана. Не знаех кое беше по-дразнещо: незадоволените ми сексуални нужди или причината за тях.

С тихо проклятие избутах главната порта и пристъпих във фоайето за посетители. Захвърлих палтото си на единия от многото ниски столове и се отправих към офиса си. На половината път спрях. Нещо с бронзов цвят лежеше зад едната от вазите. Наведох се за да го вдигна и объркано се взрях в малката статуетка на рицар, стиснал меча си в ръка. Доколкото си спомням, тази статуетка стоеше в трапезарията. Вдишах дълбоко.

Ласитър.

С ръмжене се втурнах след миризмата на кръв, която се издигаша по-силно от всички останали аромати. Когато влязох не й бях обърнал внимание, но сега аромата предизвика тъпо чувство в стомаха ми.

Спрях пред вратата на кухнята или малкото останало от нея и с ужас се взрях в преобърнатите маси за готвене. Тенджери, лъжици и ножове лежаха навсякъде в хаотична бъркотия. Понечих да пристъпя вътре, когато нещо изсвистя към мен. Наведох се леко встрани и се взрях в ножа за месо, забит на мястото, където преди секунда се намираше главата ми.

— Стой където си или ще ти пръсна черепа! Въоръжена съм!

— Аз съм, госпожице Дебъро.

— Арон! — възкликна с пресипнал глас Катлин.

Отчетливият звук на предпазителя ми подсказа къде е и аз се взрях в черната сянка с женствени черти, протегнала сребърен пистолет в малките си, призрачно бели ръце.

Трескаво затърсих копчето за лампата за да й покажа, че наистина съм аз. Стаята се озари от меката светлина на крушката и очите ми срещнаха уплашените й небесносини ириси. Цялото й лице беше в синини. По ръката й се спускаше диря от кръв.

Зад нея, обградени от два шкафа за съдове, се криеха главният готвач, Лин и мъж, чието лице не можех да видя, защото държеше ръката си пред очите. Третият се размърда и окачените на кръста му белезници ме накараха да впия поглед в омазаното му с кръв лице.

Внезапно Катлин избухна в сълзи от облекчение и се пресегна към мен, заравяйки лице в гърдите ми.