Арабела лежеше на пода, окървавена и пребледняла.
Габриел се втурна към нея, треперещ и изплашен до мозъка на костите си.
- Бела! - викна той, трескаво търсейки пулс - Бела, чуваш ли ме!
Но отговор не последва.
Момчето взе телефона си и набра 112, като междувременно проклинаше всичко и всички.
- Бърза помощ, какъв е проблемът?- обади се хладнокръвен женски глас.
- Приятелката ми, в безсъзнание е. Покрита е със синини и кръв! Не се събужда, не знам какво да правя - обясни на един дъх, той.
- Господине, успокойте се. Дайте ми адрес, изпращам екип.
Така и направи.
Продиктува адреса, изслуша инструкциите на жената и изчака професионалистите без да помръдне от мястото си на пода. Студената ѝ ръка почиваше в неговата, през цялото време.
Дори не осъзна, че плаче, преди сълзите му да размият ярката кръв, полепнала по пода.

Екипът на бърза помощ дойде и за отрицателно време отведе Арабела в болницата. Габриел нямаше представа, какво можеше да се е случило, но на всяка цена щеше да разбере.
Веднага щом се увереше, че тя ще се оправи.

Половин час по-късно, от спешното отделение излезе приятен на вид лекар и обясни какво е състоянието ѝ.
- Лявата ѝ ръка е счупена, има и едно пукнато ребро.. открихме следи от пръсти по цялото ѝ гърло.  Главата ѝ също е пострадала, предполагаме, че е била блъсната, вероятно в стена.
Въздухът спря да достига до дробовете му, коридора започна да се върти... Бела..
- Това не е всичко - прехапа устни, медицинският служител - По цялото тяло на госпожицата има многожество стари наранявания, синини и рани. Знаете ли, кой е упражнявал насилие върху нея?
Габриел поклати глава.
Нямаше представа...
- Познавам я едва от месец, аз...
- Разбирам - потупа го по гърба лекаря - Господине, ще Ви помоля да поговорите с нея. Бъдете изключително внимателен, ако не желае да сподели, не я притискайте. Просто.. бъдете до нея. Определено има нужда от подкрепа.
- Тя, тук ли ще остане? - осмели се да попита.
- Ще я задържим за наблюдение в следващите 48 часа, да.
И с това мъжът си тръгна, оставяйки го сам, изплашен и притеснен.

Габриел застана на прага на стаята ѝ и почука.
„Да”- обади се изнемощелият ѝ глас и сърцето му се сви. Той отвори вратата и пристъпи с плахи крачки.
- Бела - прошепна невярващо, когато я видя и без да мисли се втурна към леглото ѝ. Момичето се разплака веднага, щом го забеляза. 
Той я държа в обятията си докато сълзите и на двама им не пресъхнаха.
- Тук съм, Бела - повтаряше ѝ отново и отново - Тук съм.