- Разбира се, че не! - викна Арабела и яростно затвори тетрадката си.
Габриел я погедна шокирано.
- Как така не?
- Ето така! - скочи тя и се запъти към вратата - Не!
- Но ти обичаш литературата, - провикна се, вървейки подир нея- не разбирам какъв е проблема!
- Така е - призна момичето, спря на място и се обърна към него. Гласът й бе изтъкан от стомана, когато заяви:
 - Обичам литературата - мразя разглезени момченца, които мислят, че всички ще им падат в краката. Не си познал, Габриеле! Ако искаш да бъдеш част от този проект, добре. Работи с мен. Но няма шанс да направя всичко и ти да получиш облагите. 
- По тихо! - изсъска ѝ и се огледа тревожно.
- Защо? - изсмя се девойката - Да не би да се боиш, че някой може да чуе, че се държиш като пълен глупак? Имам новини за теб, всички отдавна са наясно!
И просто така, момчето замръзна на място. Тези думи..
Той просто премигна насреща ѝ.
Арабела осъзна стореното и с бързи крачки се върна в класната стая, оставяйки го да стои сам и наранен в коридора.

***

Девойката седеше на масата до прозореца на кафенето и спокойно отпиваше от топлият си шоколад. Лаптопа стоеше широко отворен пред нея, а тя внимателно попиваше всеки ред от оригиналната версия на познатата приказка на Дисни.
Всичко бе така различно, сюжета, героите, действията.. променени. Романтиката на екранизацията, нямаше нищо подобно! 
- Хей - прекъсня я някой и тя подскочи в стола си.
Когато обърна глава по посока на гласа дланите ѝ се изпотиха.
- Хей? - отвърна му объркана.
Габриел посочи стола срещу нея и тя кимна съвсем леко. Момчето седна, съблече якето си, постави ръце на масата и след като си пое дъх заговори колебливо:
- Арабела, аз, помислих върху думите ти и.. искам да се извиня.
Очите им се срещнаха и тя не посмя да диша.
- Съжалявам за държанието си днес. Нямах никакво право, наистина.
Момичето премигна, оставяйки думите му да достигнат до мозъка ѝ. Претегли ги, като взе под внимание напрегнатите му рамене и треперещите пръсти.
Само човек, който наистина се притеснява, си би позволил да изглежда така уязвим.
Тя се усмихна и той въздъхна облекчено.
- Габриеле - започна с мек глас- защо си тук? Кажи ми истината.
Изненада проблясна в сините му ириси и той отвори уста, за да каже нещо, но сервитьора дойде и го прекъсна.
Младежът бързо поръча чаша билков чай и щом отново останаха на саме, продължи:
- Както вече казах, дойдох, за да се извиня - обясни спокойно - Ще помогна за проекта, обещавам. Просто ми дай шанс.
Арабела отпи от питието си, наблюдавайки го внимателно. Раменете му се бяха отпуснали, макар и съвсем малко. Гърба му стоеше леко прегърбен, ръцете му вече не трепереха, същото важеше и за гласът му.
Ето защо без да трепва, тя завъртя лапотпа и спокойно нареди "Чети".