Никога не успях да ти покажа истинската част от мен.
Съсипаната част от мен.
Затова като страхливец се затворих
в моя пясъчен замък, отглеждайки единствено едно синьо цвете, цвете което бе така лъжливо
като самият мен.

Изпълнена със самота градината разцъфна, но пълна с тръни.
Видях те скрита измежду тях, докосвайки синьото цвете.

Усмихна ми се, а аз се вцепених,
защото не можех да дойда при теб.
Не съществуваше име, с което
да ме повикаш.

Исках да ти дам цветето, което представляваше теб. Но трябваше да нося маска пред. Въпреки, че те исках. Такава бе съдбата ми.

Ако сваля тази фалшива маска...
ти ще видиш.
В тази градина
В този свят
Че аз съм чудовище

Страхувам се
Засрамен съм
Но все още те искам

~ ᴛʜᴇ ᴛʀᴜᴛʜ ᴜɴᴛᴏʟᴅ