Колко още трябва да чакам?
Колко още безсънни нощи трябва да понеса, докато те видя отново?
Сега е толкова трудно да се видим,
дори само веднъж.
Само за ден, ако можех да бъда с теб.
Само за ден, ако можех да държа
ръцете ти.
Но ние сме като паралели.
Гледаме към едно и също място,
но сме толкова различни.
А всички неща, които ми каза,
са като маска.
Те крият истината и ме разкъсват.
Пронизват ме, полудявам, мразя това.
Мразя, че всичко това не е съвпадение.
Аз просто...
просто го чувствам.
Целият свят е по-различен от вчера, но колкото и усилия да полагам,
безполезно е.
Това е просто празен сън.
Колкото и да тичам и тичам,
аз си оставам на същото място.
Няма край, колкото и да бягам...
лъжата отново ме застига.
Не мога да избягам от нея.
Искам да се освободя от този ад, но не мога да избягам от болката.
Искам да се спася от това наказание,
но не мога.
Аз съм си все още същата...
Човекът, който бях преди, все още е тук, но лъжата, която става все по-голяма и по-голяма е на път да ме погълне.
Искам да се събудя, мразя да сънувам.
Затворена съм в себе си, в този сън...
в капан съм, умирам.
Светлината на бъдещето ми, избледнява, и заради любовта ми към теб, аз изгубих пътя към мечтите си.
Но вече съм различена...
затова ще ти покажа на
какво съм способна.
Никога няма да се откажа,
защото знам, че не съм сама.
Няма да поглеждам назад.
Никога няма да се страхувам, каквото и да говорят хората, всичко ще е наред.
Ще си живея живота, той си е само мой.
Няма да се старая прекалено,
защото няма нищо лошо
в това да съм загубенячка.
Ще вървя по пътя си,
дори да живея за ден.
Не мога да го отложа за по-късно.
Не мога да бъда затворник на нечии чужди мечти.
Ще се противопоставям.
Трябва да бъде сега или никога,
затова...
Затова вземи всичко.
Вземи кръвта, потта и сълзите...
дори и последния ми танц.
Вземи ги...
Но аз няма да падна на колене,
няма да се пречупя.
Днес не е денят за това.