ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ.

ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-СКОРО ФИЛЪР (СИГУРНО И СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО ПРЕДИ СЕЩАТЕ СЕ КАКВО ЩЕ БЪДАТ ТАКИВА ОСВЕН АКО НЕ МИ ПИСНЕ И НЕ СКОЧА НАПРАВО НА ДРАМАТА, ЗАЩОТО ЧЕСТНО КАЗАНОМИ СВЪРШИХА ПРОСТОИИТЕ И ВЕЧЕ НЯМА С КАКВО ДА ЗАПЪЛВАМ СЮЖЕТ ДОКАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ЗА ДРАМАТА/ЕКШЪНА)

КАКТО И ДА Е НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО Е ЗАБАВНА И СПАЙСИ И ЩЕ ВИДИМ ЕДНИ ДВАМА ДРУГИ ОБРАЗИ, ХД.

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИ Е ИНТЕРЕСНО КОЕ ЩЕ СЕ СЛУЧИ ПО-БЪРЗО - ДА ВЗЕМА КНИЖКА ИЛИ ДА ПРИКЛЮЧА ТАЗИ КНИГА, ХД.

*Бранимир*

Човек оценяваше тишината, в момента в който я загубеше. Не че в последните три години вкъщи беше толкова тихо колкото беше преди но откакто под моя покрив се събраха трима Адемович и дойде и орлето положението беше с критични нива на децибелите. И орлето дори не беше главен виновник, а майката и дъщерята които не спираха да се карат за каквото и да е и на мен и на Слободан вече ни идваше да се изнесем. Затова и настоях толкова да отидем сами на почивка. Милица тази година не искаше да ходи където и да е, защото не била във форма. Кълна се, не посягах на жени, но когато го изръси това ми идеше да я плесна че да ѝ дойде ума в главата. Не разбирах какъв ѝ беше проблемът. Беше си нормална. Нито беше дебела, нито нищо. Какви бяха тези простотии, които си беше втълпила в главата един Господ знаеше. Както и да е – все пак успях да я завлека на Свети Влас и нежеланието ѝ изчезна още на първият ден.

-      Бебе, ще ми намажеш ли гърба? – разбира се, редовният въпрос ми беше зададен още с идването на плажа и аз оставих бирата си. Взех слънцезащитният крем и я възседнах, облизвайки устни. Ръцете ме сърбяха да стисна и плесна една от най-любимите ми части на тялото ѝ, но се въздържах заради децата на Велеви. Вярно малкият вече беше почти на осем, но все пак...не беше приемливо.

Разкопчах горнището на банският ѝ и изстисках щедро количество от продукта върху гърбът ѝ, което после разнесох набързо из целият ѝ гръб и рамена, за да мога да посветя цялото си внимание на задника ѝ.

-      Как така не взехте малкият?

-      О, не, не! Малък е още, с баба му и дядо му е по-добре. Цял ден тук на жегата не мерси. На Белград си му е екстра. Ще го водя аз на три месеца на море пръдльото тука да размири хората, яяя там при баба му и дядо му и те спокойни и ние двойно повече.

-      Човече, попадна на жена, да знаеш! Ивалина една година не можех да я отделя от Илия. Аз бях на заден план.

-      Не е вярно, не лъжи.

-      Бранимире, казах ти да ми намажеш гърба, а не задника.

-      А, после като изгориш на мен ще мрънкаш, нали?

-      Оффф, прави там каквото ти казвам.

-      Тате, тате! Татеее! Искам царевица.

-      Е, сега като дойде човека ще ти взема, тате.

-      Честно ти казвам това никога не си бях и мислела, че ще го видя. Мед ми капе от сърцето като му говориш така честно ти казвам. – Ивалина се разсмя и аз се обърнах и я изгледах лошо.

-      Приятелко, не така. Нека не си разваляме добрите отношения, а?

-      Защо? – Милица извърна глава към нея.

-      Едно време я беше много страх от мен, нали сме ти разказвали. – засмях се отново сещайки се тези времена. Тогава още ние тримата бяхме млади и аз имах съвсем други интереси. Не е за вярване колко бързо летеше времето. Донякъде тези времена ми липсваха, но донякъде не, защото тогава още не познавах моето съкровище. Въпреки че донякъде ми се искаше да я познавах тогава и да бяхме заедно. Толкова много ядове щях да си спестя, ако беше наистина така и имахме любов като тази на Адеан и Иви. Детска любов и приятелство прераснала в това което беше сега. Беше хубаво. Не съм вярвал, че ще го кажа но мисълта да обичаш само една жена от дете звучеше хубаво, да бъдеш само с нея, с никоя друга. Не че бих заменил това което имах с Милица за нещо друго или бих променил начинът по който се срещнахме де, единственото нещо което бих променил е това че бях цели пет месец далеч от нея. Не бих я пуснал никога повече. Никога.

-      То не само страх, ами те ненавиждаше. Забрани ми дори да излизам с него.

-      Никога нищо не съм ти забранявала, не лъжи.

-      И първият път ти го казах – ти си луда, за да се страхуваш от Бранко. Та той е толкова миличък.

-      Миличък? Гледай я сега как ми уронва авторитета. – изцъках с език шеговито. – Хайде готова си. Една целувка сега.

Едвам се въздържах от това наистина да не я плесна по задника щом приключих с мазането и се настаних до нея, но не и преди да я целуна. Взех си бирата обратно и налапах една цигара.

-      Миличък? Скъпа, ти не познаваш старият Бранимир. Да го беше видяла преди осем години. Мислех, че е освидетелстван освен всичко друго.

-      Ти си ненормална. – Милица поклати глава отчаяно от нея. Само така, скъпа моя. Не я слушай.

-      Ама не аз мятам ножове по хората, нали?

-      Е, хайде сега, веднъж на човек да му падне пердето и няма да спрете да му се подигравате.

-      Брате, не беше тя, а шеф Пиер. – Адеан се засмя, карайки и нас с Милица да го направим и с него се чукнахме преди да надигнем студените стъклени бутилки хмел.

...

След вечеря се разхождахме по крайбрежната улица и се заливахме от смях на разкази от едно време.

-      Ооо, Константин ще пее довечера. Хайде да ходим. – Ивалина се спря пред табелата на която бе залепен плаката.

-      А, децата? – Адеан погледна надолу към двете човечета които бе хванал за ръцете.

Ето затова не се ходеше с малки деца на море.

-      Ще отидем да ги оставим вкъщи. Или ще извикаме шофьора. Хайде де, от кога не сме ходили на дискотека. На тридесет и шът сме, няма да се пенсионираме де. Вие? Искате, нали? Искате. Какво ви питам.

-      Ама, мамо, не искам да си ходя във Варна. Искам с вас.

-      И азззз. Не искам одим сиии. – малката тропна с крак.

-      Не може с нас. Не пускат малки деца там. Само за няколко часа. Даже ако чичо ви Спас ви гледа ще сте си тук и няма да има проблем.

-      Ходи ли ти се? – обърнах се към Милица, която изпържа с мигли докато ядеше сладолед. Ближеше го всъщност и с това правеше ситуацията доста зле за мен, защото усукваше език по шибаният крем сладолед и в момента се проклинах и в червата че не бяхме отишли някъде само двамата, по възможност на частният остров където тя можеше да поема отговорност от ден до пладне без да се притесняваме, че някой ще ни види. Ама не аз съм тъп и дойдохме в България с приятели. И с децата им.

-      Не съм ходила на дискотека откакто ме забремени. Мислиш ли, че не ми се ходи?

-      Решено е значи. Отиваме!

...

Бях забравил какво е да се прибирам с нея и да се мъча да отключа, защото сме прекалено заети да се целуваме и мамка му това ми липсваше адски много.

Милица изофка недоволно защото се бях забавил прекалено много и грабна картата от ръката ми без да отделя устни дори за момент от мен и чух проклетата машина да пилка, а вратата се отвори. Най-накрая, Господи! За никъде бях без тази  жена. Повдигнах я по-хубаво и тя затегна прегръдката на краката си около мен, а аз я внесох през прага на хотелската ни стая и запалих лампите. Треснах глупавата врата с крак и побързах да я занеса до леглото където с усмивка на лице наблюдавах как гърдите ѝ се раздрусаха. Тя прехапа устни докато ме гледаше да свалям проклетата риза от себе си и гърлен звук се надигна от гърлото ми. Целият горях. Нямах търпение вече да я имам да му се не види! Явно и тя също защото се надигна и нетърпеливо ме хвана за гайките на панталона, дърпайки ме по-близо до нея и сръчно доразкопча ризата ми за отрицателно време, но не я свали. Остави я да виси на тялото ми и прокара ръце по корема и гърдите, а аз настръхвах под допира ѝ и оказвах особена съпротива под панталона което тя видя.

-      Мамка му! – промълвих под нос и тя стрелна хищните си зелени очи към мен подсмихвайки се. О, Господи имай милост към своят раб! Не, край! Започвах да нося анцузи или къси панталонки.

Токата на колана ми тракаше докато тя го разкопчаваше и особено когато увисна във въздуха. После, най-накрая дойде ред и на копчето и ципа на шибаният панталон и аз вече можех да дишам. Свобода! В друга ситуация бих я оставил да си играе, но сега...ооо сега бях толкова прегрял след всичките мръсни танци в дискотеката, че исках единствено да я изчукам. И без това имах да наваксвам за три месеца. Щяхме да наваксаме още снощи след като пристигнахме, но и двамата бяхме прекалено изморени и планът ни отиде на вятъра, но сега...

Хванах роклята ѝ и я съблякох право през главата ѝ, оставяйки я само по прашки отдолу и онзи същият гърлен звук я накара да потрепери видимо в ръцете ми. Бутнах я по гръб, но после бързо я завъртях по корем и се подсмихнах щом видях татуираният орел на гърба ѝ. Точно като моят. Нека не се разсейваме. Навиреният ѝ във въздуха задник ме върна обратно в реалността и прехапах устни щом усетих внезапен сърбеж в ръката. Същата тази длан се залепи за задника и звукът отекна в стаята, а тя подскочи напред и простена.

-      Цял ден искам да направя това. Още от сутринта, когато те мазах със слънцезащитен. -  помилвах удареното място преди да отлепя длан само за да я плесна отново, но този път и сграбчих горещата ѝ плът преди изследователската ми ръка да продължи пътя си надолу. Прокарах два пръста по нея, следвайки извивките ѝ и тя простена. Притискаше се в пръстите ми умолително, а аз вече имах чувството че ще гръмна.

-      Искам те.

-      И аз теб, кукло. Но ми трябваш мокра. Подгизнала.

-      Вече съм.

-      Дали?

Просто кимна, не способна да изрече каквото и да е друго защото простена отново щом я закачих през това което тя наричаше бельо. Хммм. Проверката беше висша форма на доверие все пак. Отместих прашките настрани и я докоснах на голо и Боже мили Господи! Не се шегуваше. Беше подгизнала вече. Затворих очи, потрепервайки и аз самият от възбуда. Тази жена, моята жена, щеше да ме умори без време!

-      Мамка му, не мога повече, трябва да те имам. Сега.

-      Аха. – беше единственото което каза, но това говореше повече от хиляди думи. Настаних се до входа ѝ и натиснах, а когато навлязох....Господи! Бяха се минали три месеца, три болезнени месеца откакто бях я усещал за последно и сега...сега се усещаше като първият път. Мамка му!

-      Бранко. – тя изхленчи в молба и аз разтърсих глава, окопитвайки се. Да се захващаме за работа. Натиснах я плътно по корем на матрака и едва не завих към луната като видях чупката в кръста ѝ. Мамка му как само ми беше липсвала и тя!  Хванах се здраво за нея и лека-полека започнах да забързвам и очаквах реакция от нея във всяка една секунда. Вярно бях като полудял, но все пак бе претърпяла коремна операция и от опит знаех колко болеше това животно. Бяха се минали два месеца от тогава и уж се беше възстановила напълно но знаеше ли човек...по-добре да внимавам отколкото да съжалявам после.

-      О, да! – сграбчи чаршафа в шепа и главата ѝ олюля преди да я забие право между възглавниците. Събрах косата ѝ в юмрука си и я надигнах, за да целуна сладките ѝ устни а тя издаде нещо средно между стон и ръмжене. О, мамка му, тази жена никога нямаше да спре да ме изненадва. Плеснах я по задника и пуснах устните ѝ, но не и косата ѝ а тя изплака.

-      Бранко. – проплака името ми умолително.

-      Ммм? – измучах в отговор. – Какво има, кукло?

-      Мамка му, обичам те!

Усмихнах се. Спрях. Отново я дръпнах за косата и я целунах дълбоко и чувствено и погълнах сладкият стон, който се надигна от нея.

-      И аз те обичам, кукло. Повече от всичко. – погалих лицето ѝ и я целунах отново за кратко. – Обратно на работа. – плеснах я по задника и излязох почти целият от нея само и само за да тласна бързо и грубо.