ДОБРЕ ДЕ, И ТАЗИ ГЛАВА НЕ МОЖАХ ДА ДЪРЖА ДЪЛГО ОТ ВАС...ЗНАЕТЕ МЕ, ЧЕ ВИ ОБИЧАМ И СЪМ ЖАЛОСТИВА, ХД.

ТОВА СЪЩО Е ЕДНА МОЯ ЛЮБИМА ГЛАВА, ЗА КОЯТО ПРОСТО МЕ СЪРБЯХА ПРЪСТИТЕ И НАИСТИНА СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И ИМАМ УСЕЩАНЕТО ЧЕ ЩЕ ВИ И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО В КОЕТО ЩЕ СА ВИ НУЖДИ КЪРПИЧКИ, ЗАЩОТО Е ЕМОЦИОНАЛНА И НА ПОВЕЧЕТО МЕСТА СЕ РАЗЧУВСТВАХ...СЪДЕТЕ МЕ.

ЕНИУЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Бранимир*

(Септември, 2014, Свети Стефан, Черна гора)

Сутрешното слънце напичаше жарко, а чайките крякаха гръмогласно докато кръжаха над мен. Усмивката сама намери мястото си на лицето ми докато гледах красавицата, която се разхождаше боса по плажа с джапанките си в ръка. Разкопчаната ми бяла риза биваше повдигана от тялото ѝ с всеки полъх на морският бриз, а начупената ѝ изсветлена в краищата косата падаше чак до кръста ѝ ефирно.

Виждах и торбичката миди в едната ѝ ръка. Не знам как не ѝ омръзваше да го прави всяка сутрин. Всяка сутрин, всеки път щом отидем някъде където имаше плажове тя ги обикаляваше в търсене на миди. Вече вкъщи имаше цели два чувала с тях. Беше странна, но си я обичах. Обичах си я защото беше моя и колкото и странна да беше не бих я сменил с никоя друга. Обърна се и сложи ръка над очите си и се усмихнахме един на друг щом погледите ни се засякоха. Две години. Бяха се минали две години откакто бяхме заедно и все още не знаех кога се беше изнизало това време. Всеки ден с нея беше прекрасен и беше като дар от бога. Не преувеличавах когато го казвах, защото това бяха най-хубавите две години в живота ми. Дори не знам как бе успяла да ме изтърпи толкова време, но Бога ми, исках да ме търпи докато съм жив. Че и след това. Обичах бледнееше пред нещата, които изпитвах към тази жена. Моята жена.

Явно събирането на миди остана на заден план или пък беше събрала всичките на този плаж, защото обърна курса и вървеше към вкъщи.

- Мидите ли ви свършиха, госпожице Адемович?

- Ха-ха, много смешно, Бранимире. – направи веднага физиономия.

- Някой пак е станал със задника нагоре? – вирнах вежда. – Така е, като предпочиташ да ставаш да събираш миди вместо да останеш за сутрешни ласки от мъжа ти.

- Ласки от мъжа ми винаги мога да получа, ама мидите могат да ми ги вземат. – нацупи се. То и мъжът ти могат да ти го вземат, ако не си го пазиш...Този коментар ѝ го спестих, защото в противн случай нямаше да му видя края минимум две седмици.

- Така и не разбрах за какво изобщо са ти тези миди?

- Колекционирам си ги. – озъби ми се шеговито и остави пликчето на масата, за да се настани на люлката. – Гладна съм.

- Какво ти се хапва?

- Хммм...Искам...- затваряше и отваряше очи в пълен синхрон с цупенето на сладките си устни. – Плодове.

- Какви плодове? – засмях се.

- Пъпеш, диня, манго...и папая. Много папая.

- Само това?

- И сладолед. Може и сладолед.

- Добре. – засмях се и я целунах по челото навлизане вътре, за да ѝ изпълня поръчката. Отворих хладилника и извадих разрязаната диня и зеленият пъпеш от там, за да ѝ нарежа. Динята изхруска приятно щом я посякох с ножа и я нарязах на тънки парчета, като оставих кората защото знаех че така я обичаше. Чух стъпките ѝ и ароматът на море, който беше вече перманентен по нея ме лъхна. Вдигнах поглед докато режех пъпеша и видях как два лакирани в морско синьо пръста си откраднаха едно парче диня. Оставих ножа и я зяпнах право в устата точно когато сочният плод се намести между също толкова сочните ѝ устни и сокът покапа надолу по брадичката ѝ, шията и дори по гърдите ѝ.

- Ммм, сладка е. Искате ли да пробвате, господин Груйч? – предложи парчето си. Мхммм, исках да, само че не от парчето.

Взех динята от ръката ѝ и я оставих на дъската преди да разбия устни в нейните и да простена щом вкуся сладкият плод. Ръцете ѝ се обвиха около тила ми, аз я дръпнах по-близо до мен. Отделих устни от нея само и само за да прокарам език надолу до гърдите ѝ, обирайки още от сока и звънливият ѝ секс кикот огласи помещението.

- Някой е игрив.

Ооо, нямаш си и на представа колко. Мръднах дъската и плодовете на страна, а след това я повдигнах с лекота и я сложих да седне на плота. Махнах ризата си от нея и тя остана само по цветният си бански, който също исках да разкарам от това греховно красиво тяло. Усмихнах се хищно и с пръст закачих едната чашка, за да я отместя от пътя си и плъзнах език по горещата плът със слънчев загар, опитвайки отново от сладкият динен сок. Беше сладък, но не колкото нея. Нищо не беше по-сладко от нея. Нищо. Абсолютно нищо.

- Ммм, сладка диня. Но не по-сладка от теб. – облизах устни.

- Ммм, с ласкателство ще стигнете далеч, господин Груйч.

- Вече го направих.

- Така е, направихте го вече. – на лицето ѝ изгря малка загадъчна усмивка и това ме накара да спра на милиметри от нея, защото тъкмо мислех да я целуна.

- Какво?

- Мнищо. – поклати глава, стискайки устни.

- Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

- Освен, че те обичам друго не.

- Сигурна ли си?

- Млъкни и ме целуни вече!

- Добре, шефе. – засмях се и поех лицето ѝ в шепи. Тя се усмихна когато погалих устните ѝ, но сладостта и у двама ни си отиде и отстъпи мястото си на страстта.

...

- Айдеее, Мицооо!

- Proljec'e na moje rame slijec'e, Đurđevak zeleni, Đurđevak zeleni, svima osim meni. Хайде, сега, всички! – винаги се усмихваше докато пееше. Дори и песните да бяха тъжни – пак беше с усмивка. Беше тъмно, щурците пееха с нея, а запалките на всички ни бяха във въздуха докато се наслаждавахме на ангелският ѝ глас в топлата септемврийска вечер.

- Drumovi odoše, a ja osta'! Nema zvijezde Danice, Nema zvijezde Danice, Moje saputnice. Ej, kome sada moja draga. Na đurđevak miriše, Na đurđevak miriše, Meni nikad više!

- Eeeeeee! – целият настръхнах щом взе високият тон. - Evo zore, evo zore, Bogu da se pomolim. Evo zore, evo zore...Ej, Đurđevdan je! A ja nisam s onom koju volim. – затихна и отдалечи микрофона от себе си и бенда спря да свири и всички запалки изгаснаха една по една, а тя не спираше да се усмихва. Милица обичаше да пее и го правеше дори и да не е на участие. Нямаше случай в който да сме излезли някъде и да не я помолят да изпее нещо. Бяха изминали две години от първата ѝ песен, вече дори беше издала и първият си албум, а концертът по този случай напълни парка в Usce. Превърна се в звезда преди да го усети и не можех да бъда по-горд с нея. Миналата година дори засне първият си филм, който за кратко време я превърна в една от най-търсените актриси от младото поколение, а дори не беше завършила още. Започваше трета година другият месец.

Едно момиче от съседната маса и прошепна нещо в ухото и тя вдигна палец с усмивка. После тя самата прошепна нещо в ухото на саксофонистът и той също вдигна палец.

- Хайде сега нещо малко по-любовно. Искам да видя всички влюбени да танцуват.

Познах песента още на първият акорди и се усмихнах. Изправих се и ѝ подадох ръка, а тя я прие с усмивка. Нямаше да бъде първият път, в който ще ѝ се наложи да комбинира пеене с танцуване. Обвих ръка собственишки около нея и припявах в ухото ѝ заедно с възрастният човек от бенда.

- Da se opet rodim zivio bih isto, spreman i na srecu, ali i na tugu, ne bih promjenio nista jer ti ne bi bila ista a ja necu, necu ljubav drugu.

(Ако се родя отново бих живял по същият начин – готов и на щастие, но и на тъга. Не бих променил нищо, защото и ти би била същата, а аз не искам, не искам друга любов.)

- Da se opet rodim unapred bih znala s kim se druzis, koga svojoj kuci vodis. Ne bih promenila nista, jer ja ne bih bila ista. Ja te takvog hocu opet da se rodim!

(Ако се родя отново занапред бих знала кои са ти приятели, коя водиш вкъщи. Не бих променила нищо, защото не бих била същата. Такъв те искам, ако се родя отново!

- Prvi korak svoj poklonio bih tebi! Da te nema svijeta ugledao ne bih!

(Първата своя крачка ще я посветя на теб!)

- Prve reci, prve pesme ti bi meni otpevao! Da se opet rodim, zivot bi mi dao!

(Първите думи, първата песен ти би ми изпял! Ако се родя отново, живот ще ми дадеш!)

Дори не осъзнахме кога мъжът беше спрял да пее и ни беше оставил само нас двамата, но дори не ме интересуваше че не можех да пея, защото в мен се взираха любимите ми две учи и слушах най-любимият ми глас на света – на моята любима. И усещах всяка една дума от песента.

- Da se opet rodim bilo bi mi jasno, kojim putem treba srce da mi krene.

(Ако се родя отново ще ми бъде ясно по кой път сърцето ми да тръгне.)

- Ne bi lutaо po svetu, radio na svoju stetu, jer bi znao da si rodjen ti za mene!

(Не би лутал по света, изкупвайки вината си, защото ще знаеш че си роден за мен!)

Очите ѝ се насълзяваха, моите също. Емоцията ни беше хванала здраво за гърлата.

- Prvi korak svoj poklonio bih tebi, da te nema svijeta ugledao ne bih!

(Първите си крачки бих посветил на теб, ако не беше светът нямаше да те видя!

- Prve reci, prve pesme ti bi meni otpevao! Da se opet rodim zivot bi mi dao!

(Първите думи, първата песен ще ми изпееш! Ако се родя отново живот би ми дал!)

- Da se opet rodim... zivot bih ti daoo. – прошепнах последната част и слях устните в изгаряща целувка, която имаше за цел да подкрепи думите ми. За нея бих се преродил, само за да я имам отново в живота си.

(Ако се родя отново...живот бих ти дал.)

...

Разхождаше се близо до водата, а вълните се разбиваха и разпенваха в краката ѝ. Просто се взираше в морето, а лунната светлина я озаряваше като нищо друго на света. Бяхме само ние на плажа, както и птиците които чуруликаха в близост. Свалих обувките и отидох до нея, прегръщайки я а тя веднага се отпусна в обятията ми. Изглеждаше умислена. Топлата вода на Адриатика погали и моите крака, но беше хубаво.

- Какво има, кукло? Какво си се замислила?

- Нищо конкретно. – въздъхна.

- Сигурна ли си? – целунах дясното и слепоочие, затягайки и двете си ръце около тялото ѝ.

- Мххммм. – провлачи мързеливо и отпусна глава на гърдите ми. Хвана ръцете ми и ги премести по-надолу по тялото си докато и двете ми длани не лежаха върху стомаха ѝ сякаш защитнически. – Мило, кога се минаха тези две години?

- Кълна се не знам, но не бих ги заменил за нищо друго на света. Ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. – целунах рамото ѝ.

- Обичам те, Брани.

- И аз теб, Милица. – усмихнах се и целунах същото местенце още веднъж.

- Скрих нещо от теб днес.

Набръчках вежди. Какво значеше това сега? Какво се опитваше да ми каже? Боже, дано да беше хубаво. Дано да беше хубаво, защото иначе се опасявах че нямаше да го преживея.

- Какво има?

- Още е доста рано, но ми закъснява вече пети дни.

Ооо, добре, усещах на къде биеше.

- И?

- Вчера си направих тест.

- Ииии? – провлачих, вече отчаян просто да чуя проклетият отговор, който очаквахме още откакто решихме че искаме да започнем да опитваме за дете.

- Втората черта беше бледа.

- Оу. – посърнах.

- Но днес обаче...

- Жено, изплюй камъчето, стига си ме измъчвала!

- Беше положителен. И трите бяха. – завъртях я към мен и в очите ѝ се появиха сълзи от радост. – Бременна съм.

- Този път наистина?

- Този път наистина. - потвърди чрез кимване и неусетно моите собствени сълзи също бяха закапали от очите. Мамка му, какво правеше тази жена с мен?

Отне ми секунда да осмисля случващото се. Вече толкова месеци бях си представял момента, в който ми го казва но сега след като беше реалност беше толкова по-различно, по-емоционално сякаш, истинско. Прекрасно.

Сподавен от емоция смях се надигна от гърдите ми и преди да се усети я бях вдигнал на ръце и я целувах така какво само аз можех да я целувам, защото тя беше моята жена, моята орлица, която носеше малкото ни орле в себе си.

ДОРИ И ДА ПРИЛИЧА НА ФИНАЛ ИЛИ ЕПОЛОГ МОГА ДА ВИ ОБЕЩАЯ, ЧЕ НЕ Е И ИМАМЕ ОЩЕ МЪНИИИИЧКО ДОКАТО СТИГНЕМ ТОЗИ МОМЕНТ.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ Е ХАРЕСАЛА, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ!

VOLIM VAS, VAŠA BBLACKKROSE