СЪРАТНИЦИ, НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЕТЕ КОЛКО ВИ ОБИЧАМ ПРОСТООООО

ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА ЗА ДНЕС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО СЕ РАДВАМ, ЧЕ НАЙ-НАКРАЯ СПОДЕЛИХ ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ С ВАС
ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОЙЙЙЙ

Докато се обърнат вече и двамата бяха големи, на тринадесет вече навършени години. Тя се превръщаше в красива девойка пред очите му, а той в млад мъж и птицата не ги изпускаше от поглед. Прекарваше толкова много време с тях, че те вече я смятаха за свой домашен любимец.

С годините и връзката им се укрепяваше, бавно приятелството им се превръщаше в нещо повече, нещо много по-силно. Не знаеха дали се дължеше на факта, че те бяха единствената си опора един на друг или на нещо друго, но знаеха че това което имаха беше специално. Познаваха се до мозъка на костите си. Нямаха тайни един от друг. В дома дори се шегуваха, че бяха сраснати защото където беше единият – там беше и другият. Той ѝ беше като сянка, не ѝ позволяваше да прави нищо без него и тя не възразяваше защото харесваше компанията му, а и той ѝ беше най-близкият човек, както и тя на него. Нямаха си никого другиго. Имаха само себе си.

- Отвори очи. – момчето ѝ заръча и тя махна малката си ръка, която държеше пред очите си. Ахна щастливо щом видя лалето в ръцете му. Не беше много, за нея беше всичко.

- Благодаря ти! – усмихна се и се метна на врата му, целувайки го по бузата в знак на благодарност, а той пое крехкото ѝ телце в ръцете си. – Обичам те!

- И аз теб, кукло. И аз теб. – взря се в красивите ѝ зелени очи и устните му се срещнаха с розовата ѝ буза в една невинна целувка или поне се предполагаше да е такава.

...

Беше четиринадесетият им рожден ден и както винаги се бяха уединили на тяхното местенце далеч от всички и лежаха сгушени под ясното юнско небе.

- Кукло, мога ли да ти кажа нещо?

- Разбира се. – девойката се обърна към него, впервайки зелените си очи в него. Младото момче се усмихна и заглади един шоколадов кичур зад ухото ѝ. Не знаеше как точно да ѝ го каже. Обмисляше го от много отдавна и винаги му бе на езика, но така и не възмъжаваше дотолкова че да ѝ признае.

- Обичам те.

- И аз те обичам, глупаче. Ти си най-добрият ми приятел.

Загорча му от последното, което тя бе казала.

- Не, имам предвид... - пое си дълбоко дъх и затвори очи. Нямаше смисъл.

- Какво?

- Нищо, зарежи. Няма значение. – извъртя се по гръб отново и сложи ръка зад главата си.

- Не, не, довърши. Искам да знам. – най-добрата му приятелка се надигна на лакти и се взря питащо в него, като очите ѝ го човъркаха и той нямаше как да откаже.

- Иска ми се да сме нещо повече. Обичам те като нещо повече. Харесваш ми, кукло. – най-накрая изплю камъчето и тя остана като смаяна. Сърцето ѝ пропусна удар и ѝ отне време да асимилира случващото се, но щом това се случи една широка усмивка изгря на устните ѝ. Беше чакала този момент от толкова отдавна.

- И аз те обичам.

- Вече каза това. – момчето завъртя очи.

- Не така, будало. Харесвам те. Влюбена съм в теб. – най-накрая и тя призна и той зяпна в нея така сякаш ѝ беше пораснала втора глава.

- Какво? – сладкият ѝ кикот го накара да се усмихне.

- Мога ли- мога ли да те целуна?

Едно кратко кимване беше всичко което тя му каза преди да се срещнат на половината път – половин целувка от нея и половин целувка от него и тръпките полазиха по кожата им, напомняйки за себе си точно както преди.

...

- Честит Свети Валентин, любими! - тя му се метна на врата и той притисна любимата си близо до него, но само с една ръка защото другата бе заета да пази подаръка ѝ зад гърба му. Честно казано не беше фен на тези западни празници, но за нея този ден беше голяма работа и в крайна сметка кой беше той за да ѝ убива желанието. Пък и това беше първият им ден на любовта.

- Честит Свети Валентин, любима моя. – той се засмя и я целуна по бузата. Отдръпна се от нея ѝ показа малката картонена торбичка, а тя ахна.

- Какво е това?

- Отвори го и ще разбереш. – усмивката му беше широка и стигаше чак до очите. Нямаше търпение тя да си види подаръка, защото ѝ беше взел точно това което искаше.

- Какво? Но как?

- Това е информация, която само аз знам и ти никога няма да разбереш.

Беше откраднал парите, разбира се, но не искаше да ѝ каже защото тя не беше съгласна с това, а той толкова много искаше да я зарадва. Сребърната гривна му беше струвала почти десет хиляди динара заедно с талисманите, но за нея би дал и повеч. На нея имаше три талисмана – безкрайност, сърце и Мини Маус и заедно поне според него те правеха следното обещание „Обичам те безкрайно, моя малка Мини."

Тя обичаше бижутата и дрехите, обичаше бляскавото и го болеше че не можеше и да ѝ даде всичко което иска, поне не и докато бяха тук.

- Любими, прекрасна е. Благодаря ти. – една сълза се търкулна по бузата ѝ докато прокарваше пръст по торбичката.

- Хей, стига де, защо сега? Няма да плачеш, моля те, стига.

- Но-прекалено много е.

Той взе лицето ѝ в шепи и тя подсмръкна.

- Няма но. Искаше гривна и аз ти взех. Няма да ревеш, защото ще те плесна.

- Невъзможен си.

- Но пък ме обичаш.

- Повече от всичко. – усмихна му се и той се приведе, за да я целуне. – Чакай, и аз имам нещо за теб. Света Петке, за малко да забравя! Хвани за малко. – прибра гривната обратно в плика и му я подаде. От задният джоб на дънките си извади малкото пликче и от едно извади едно тънко червено конче с орлов талисман на него. Беше го направила сама за него, беше направила и същото за себе си. И чак сега той го видя на китката ѝ. Очите му се насълзиха.

- Знам, че не е много и бледнее пред това, което ти ми подари, но... - долната ѝ устна потрепери и беше забила поглед в земята от срам. Дори не знаеше защо го беше извадила.

- Кукло, шегуваш ли се? Прекрасно е. Благодаря ти.

- Нямах пари за нещо друго.

- Прекрасно е, любима моя. Хайде, вържи ми го.

- Наистина ли ти харесва или го казваш просто така?

- Наистина ми харесва. Някога да съм те лъгал? – погледна я сериозно и тя преглътна. Беше прав. Той никога не я беше лъгал или премълчавал нещо от нея. Винаги ѝ казваше всичко в очите.

Обърна дланта си към нея ѝ малките ѝ пръстчета вързаха тънкото червено конче на китката му. Първоначално се притесняваше да не му е малко и го беше пуснала малко по-дълго, но сега то му висеше от ръката.

- Оф, май трябва да го срежа малко. Страх ме е да не ти падне.

- Няма, тъкмо ще го нося още години наред. – той ѝ се усмихна. – Обичам те, кукло.

- И аз теб. - устните им се докоснаха, а той я дръпна възможно най-близо до себе си. Думите ѝ за парите от преди малко изникнаха в съзнанието му и гърдите го свиха като първият път щом ги чу и си даде обещание което се зарече да изпълни с цената на всичко.

Мамка му, само да излезем от тук и да си стъпя на краката и ще те направя най-богатата и глезена жена на света.